Разменната монета на Ердоган: Може ли Турция да спре Швеция и Финландия по пътя към НАТО
Позицията на Ердоган за участието на Швеция и Финландия в НАТО демонстрира по-голям проблем
Намерението на Финландия и Швеция да се причислят към НАТО се възприема като удар по Русия. Президентът Владимир Путин даже загатна, че може да отмъсти с военни дейности, макар че Кремъл бързо изясни, че Москва няма желание да нападна двете страни, които повече от седемдесет години се въздържаха от присъединение към най-мощната западна военна организация.
За президента на Съединени американски щати това е добра вест. Освен всичко, новината в допълнение подкопава догатката на Путин, че нашествието в Украйна ще раздра НАТО. Но през уикенда на 14 и 15 май, когато външните министри на страните от НАТО се срещнаха в Берлин, с цел да обсъдят войната и въпроса за участието на Стокхолм и Хелзинки, те трябваше да се оправят с нов проблем, който стана водеща вест.
Турският президент Реджеп Ердоган съобщи на 13 май, че Турция няма да „ гледа позитивно “ на включването на Швеция и Финландия в НАТО, защото двете северни страни подслоняват “терористи ”. Ердоган упреква страните, че са разрешили на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара разгласи за терористична организация, да организира политическа активност, да събира пари и да води антитурска медийна акция на тяхна територия.
Ердоган се трансформира в главен състезател в клуба
НАТО има политика на отворени порти. Алиансът кани редица страни да се причислят, само че в сходство, несъмнено, с разпоредбите на клуба, като решението изисква единомислещо гласоподаване от всички 30 членове. Това значи, че всяка страна има право на несъгласие. Ако турският водач държи на позицията си, Финландия и Швеция може да останат на отвън НАТО за момента. Но вероятен ли е подобен сюжет и за какво Турция реагира остро сега?
Позицията на турския президент е изненадваща за редица наблюдаващи, като се има поради, че през 2018 година самият той заплаши да се отдръпна от НАТО поради глобите, наложени върху страната му от президента Доналд Тръмп, провокирани от задържането на американския свещеник Андрю Брънсън в Турция. По това време Ердоган разгласява публикация в американското издание The New York Times, в която предизвести, че Турция ще би трябвало да търси нови другари, в случай че Съединени американски щати не трансформират политиката си по отношение на Анкара.
През 2017 година Турция не взе участие в взаимни маневри на НАТО, защото върху подготвителните противников цели бяха сложени изображения на Ердоган и създателя на турската република, Мустафа Кемал Ататюрк. Извинението от командващия на НАТО и незабавното унищожаване на фотосите не оказа помощ.
Заплахи или подмятания за желанието на Турция да се откаже от НАТО също се появиха след закупуването от Анкара на зенитно-ракетни системи С-400 от Москва преди три години. Тогава Тръмп упрекна администрацията на Обама, че е тласнала Турция до тази точка заради отхвърли й да й продаде сходни системи, създадени в Съединени американски щати.
Основният боязън на Тръмп беше, че изострен отговор на Съединени американски щати може да накара Турция да напусне НАТО и да сътвори боен съюз с Русия. Това може би щеше да е мощен и безапелационен мотив, в случай че не беше фактът, че в същата година, в която бяха наложени наказания върху Турция, самият Тръмп обмисляше да изкара страната си от НАТО поради големите разноски за участие, платени от Съединените щати за сметка на други страни-членки. В последна сметка президентът на Съединени американски щати беше заставен от НАТО и Конгреса в Съединени американски щати да отстъпи, да изхвърли Турция от програмата за разработка на самолети последно потомство F-35 и да наложи наказания върху турските военни доставки и произвеждане.
Самолети против утвърждение на участието на Швеция и Финландия
Сега е ред на Байдън да се оправя с дългогодишни проблеми, натрупали се в Алианса с години. Връзките сред Ердоган и Байдън надалеч не са прелестни. По време на предизборната си акция Байдън съобщи, че знае по какъв начин да се оправи с Ердоган, само че откакто той встъпи в служба, минаха дълги месеци, преди двамата да приказват непосредствено.
Изглежда, че няма дипломатически или боен въпрос, по който да могат да се спогодят, без значение дали се отнася до дейностите на Турция в Сирия и изключително против кюрдите, обстановката с медиите в страната, закупуването на ракети съветско произвеждане, турските газови сондажи в Източното Средиземно море или отводът на Анкара да се причисли към глобите, наложени на Русия поради войната в Украйна.
Силната американска прегръдка, която в началото вкара Турция в НАТО през 1952 година, може да е поизстинала, само че връзката с втората по величина войска в НАТО и значимото стратегическо местонахождение на Турция, към момента са съществени фактори, изключително като се има поради желанието да се покаже на Русия западното единение и да се осуетят всевъзможни старания от Москва за основаване на разломи в организацията. Ердоган от време на време неправилно надценява статута си, само че този път държи мощна разменна монета, макар че не е напълно ясно по какъв начин може да се развие всичко това. Швеция и Финландия не имат намерение да изгонят кюрдските деятели или да закрият медии, свързани с ПКК. ПКК, прочее, е оповестена за терористична група и от Съединени американски щати.
Ердоган желае държавното управление на Съединени американски щати да продаде на Турция 40 бойни самолета F-16 и може да употребява настоящето напрежение. Покупка в подмяна на това да разреши на двете северни страни да се причислят към НАТО. Байдън към този момент изиска от Конгреса да утвърди тази продажба и поради атмосферата в Конгреса настояването ще бъде почетено. Изглежда, че Ердоган в този момент е стимулиран от желанието да укрепи позицията си на човек, който може да посредничи сред Съединените щати и Русия, и сред Украйна и Русия, и по-специално да поддържа верни връзки с Кремъл, без значение от изхода на войната в Украйна. Турският водач има от кое място да вземе образец. Израел, да вземем за пример, играе сега и от двете страни и се показва като поканен от двата тима.
ПКК има спорни връзки с страни в Европейски Съюз
Ердоган упреква, че Швеция дава заслон членове на ПКК, упрекнати във водене на военни дейности против турската страна. Това ненапълно е по този начин, само че историята има нюанси. През 1980-те години ПКК е обозначена като терористична организация от шведското държавно управление на Улоф Палме. След като Палме умира при нападение през 1986 година, бойци на ПКК са считани за евентуален причинител. Пез септември 2020 година обаче шведското държавно управление разгласи, че се счита, че килърът е Стиг Енгстрьом, чиновник на компанията Skandia и един от първите очевидци по следствието на убийството.
ПКК има също по този начин нелеки връзки с страни в Европейски Съюз като цяло. Въпреки че доста симпатизанти на придвижването живеят в Германия, през 1994 година Берлин забрани активността на ПКК и няколко пъти се противопостява на апелите да промени позицията си.
Съединените щати и Швеция си навлякоха гнева на Ердоган поради поддръжката за свързаната с ПКК милиция в Сирия. През годините след началото на гражданската война в Сирия, сирийският клон на ПКК съумя да господства кюрдските сили, като даже в профил някои от останалите водачи на кюрдското население като известния деятел и деятел Мишал Таммо. По-късно ПКК се бори против “Ислямска страна ”, печелейки благосклонностите на Белия дом и други западни столици, макар че има организацията има контакти и с Русия, и с режима на сирийския водач Башар Асад. С помощта на Съединени американски щати, в Източна Сирия беше открита кюрдска администрация, водена от свързани с ПКК групи, което Анкара преглежда като заплаха за границите си. Турция направи забележка на Съединените щати през февруари 2021 година, а Анкара извика посланика на Швеция в Турция по въпроса два месеца по-късно.
Тъй като през 2023 се чакат избори, комантатори смятат, че позицията на Ердоган против участие на Швеция и Финландия в НАТО, е метод да се притегли част от националистическия избор. Но казусът има доста повече страни, като да вземем за пример, че Анкара не има вяра, че ще има гаранции за сигурност и че Стокхолм и Хелзинки няма да блокират още веднъж експорт на оръжия за Турция.
Може ли Турция да наложи несъгласие върху участието на Швеция и Финландия?
Приемането на Финландия и Швеция в Алианса изисква единомислещата поддръжка на всички 30 държави-членки на НАТО, тъй че Турция може да възрази и да спре присъединението. Въпреки това Стокхолм, Хелзинки и Анкара организираха диалози през последните дни, с цел да решат проблемите. Ердоган още веднъж насочи опасност, че страната му ще наложи несъгласие, само че това може да стане ясно безусловно в последния миг.
Джен Псаки, прессекретарят на Белия дом, разяснява на 13 май, че „ няма подозрение “ по отношение на поддръжката от множеството членове на НАТО, добавяйки, че администрацията на Байдън „ работи за изясняване на позицията на Турция “.
Впрочем, Хърватия също изрази неразбираема позиция дали ще поддържа участието на Швеция и Финландия, в случай че не бъдат предпазени ползите й в Босна и Херцеговина. Дори Анкара да гласоподава с несъгласие, процесът няма да спре. Швеция и Финландия рано или късно ще станат членове на Алианса и всички проблеми ще станат вътрешни за страните-членки. При присъединението си, всяка страна приема, че се отхвърля от териториални искания, само че също по този начин се задължава да не подкрепя страни, персони и организации, които съставляват заплаха за сигурността на друга страна-членка.
Рано или късно в Алианса ще би трябвало да се обърне внимание на тематики, които са евентуален проблем за НАТО в бъдеше. Теми като Босна и Херцеговина, където Хърватия се усеща притисната, а ползите й нарушени от локалното изборно право, а също и ПКК и Сирия, където пък Турция има ясни ползи и взе участие интензивно в гражданската война.
Намерението на Финландия и Швеция да се причислят към НАТО се възприема като удар по Русия. Президентът Владимир Путин даже загатна, че може да отмъсти с военни дейности, макар че Кремъл бързо изясни, че Москва няма желание да нападна двете страни, които повече от седемдесет години се въздържаха от присъединение към най-мощната западна военна организация.
За президента на Съединени американски щати това е добра вест. Освен всичко, новината в допълнение подкопава догатката на Путин, че нашествието в Украйна ще раздра НАТО. Но през уикенда на 14 и 15 май, когато външните министри на страните от НАТО се срещнаха в Берлин, с цел да обсъдят войната и въпроса за участието на Стокхолм и Хелзинки, те трябваше да се оправят с нов проблем, който стана водеща вест.
Турският президент Реджеп Ердоган съобщи на 13 май, че Турция няма да „ гледа позитивно “ на включването на Швеция и Финландия в НАТО, защото двете северни страни подслоняват “терористи ”. Ердоган упреква страните, че са разрешили на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара разгласи за терористична организация, да организира политическа активност, да събира пари и да води антитурска медийна акция на тяхна територия.
Ердоган се трансформира в главен състезател в клуба
НАТО има политика на отворени порти. Алиансът кани редица страни да се причислят, само че в сходство, несъмнено, с разпоредбите на клуба, като решението изисква единомислещо гласоподаване от всички 30 членове. Това значи, че всяка страна има право на несъгласие. Ако турският водач държи на позицията си, Финландия и Швеция може да останат на отвън НАТО за момента. Но вероятен ли е подобен сюжет и за какво Турция реагира остро сега?
Позицията на турския президент е изненадваща за редица наблюдаващи, като се има поради, че през 2018 година самият той заплаши да се отдръпна от НАТО поради глобите, наложени върху страната му от президента Доналд Тръмп, провокирани от задържането на американския свещеник Андрю Брънсън в Турция. По това време Ердоган разгласява публикация в американското издание The New York Times, в която предизвести, че Турция ще би трябвало да търси нови другари, в случай че Съединени американски щати не трансформират политиката си по отношение на Анкара.
През 2017 година Турция не взе участие в взаимни маневри на НАТО, защото върху подготвителните противников цели бяха сложени изображения на Ердоган и създателя на турската република, Мустафа Кемал Ататюрк. Извинението от командващия на НАТО и незабавното унищожаване на фотосите не оказа помощ.
Заплахи или подмятания за желанието на Турция да се откаже от НАТО също се появиха след закупуването от Анкара на зенитно-ракетни системи С-400 от Москва преди три години. Тогава Тръмп упрекна администрацията на Обама, че е тласнала Турция до тази точка заради отхвърли й да й продаде сходни системи, създадени в Съединени американски щати.
Основният боязън на Тръмп беше, че изострен отговор на Съединени американски щати може да накара Турция да напусне НАТО и да сътвори боен съюз с Русия. Това може би щеше да е мощен и безапелационен мотив, в случай че не беше фактът, че в същата година, в която бяха наложени наказания върху Турция, самият Тръмп обмисляше да изкара страната си от НАТО поради големите разноски за участие, платени от Съединените щати за сметка на други страни-членки. В последна сметка президентът на Съединени американски щати беше заставен от НАТО и Конгреса в Съединени американски щати да отстъпи, да изхвърли Турция от програмата за разработка на самолети последно потомство F-35 и да наложи наказания върху турските военни доставки и произвеждане.
Самолети против утвърждение на участието на Швеция и Финландия
Сега е ред на Байдън да се оправя с дългогодишни проблеми, натрупали се в Алианса с години. Връзките сред Ердоган и Байдън надалеч не са прелестни. По време на предизборната си акция Байдън съобщи, че знае по какъв начин да се оправи с Ердоган, само че откакто той встъпи в служба, минаха дълги месеци, преди двамата да приказват непосредствено.
Изглежда, че няма дипломатически или боен въпрос, по който да могат да се спогодят, без значение дали се отнася до дейностите на Турция в Сирия и изключително против кюрдите, обстановката с медиите в страната, закупуването на ракети съветско произвеждане, турските газови сондажи в Източното Средиземно море или отводът на Анкара да се причисли към глобите, наложени на Русия поради войната в Украйна.
Силната американска прегръдка, която в началото вкара Турция в НАТО през 1952 година, може да е поизстинала, само че връзката с втората по величина войска в НАТО и значимото стратегическо местонахождение на Турция, към момента са съществени фактори, изключително като се има поради желанието да се покаже на Русия западното единение и да се осуетят всевъзможни старания от Москва за основаване на разломи в организацията. Ердоган от време на време неправилно надценява статута си, само че този път държи мощна разменна монета, макар че не е напълно ясно по какъв начин може да се развие всичко това. Швеция и Финландия не имат намерение да изгонят кюрдските деятели или да закрият медии, свързани с ПКК. ПКК, прочее, е оповестена за терористична група и от Съединени американски щати.
Ердоган желае държавното управление на Съединени американски щати да продаде на Турция 40 бойни самолета F-16 и може да употребява настоящето напрежение. Покупка в подмяна на това да разреши на двете северни страни да се причислят към НАТО. Байдън към този момент изиска от Конгреса да утвърди тази продажба и поради атмосферата в Конгреса настояването ще бъде почетено. Изглежда, че Ердоган в този момент е стимулиран от желанието да укрепи позицията си на човек, който може да посредничи сред Съединените щати и Русия, и сред Украйна и Русия, и по-специално да поддържа верни връзки с Кремъл, без значение от изхода на войната в Украйна. Турският водач има от кое място да вземе образец. Израел, да вземем за пример, играе сега и от двете страни и се показва като поканен от двата тима.
ПКК има спорни връзки с страни в Европейски Съюз
Ердоган упреква, че Швеция дава заслон членове на ПКК, упрекнати във водене на военни дейности против турската страна. Това ненапълно е по този начин, само че историята има нюанси. През 1980-те години ПКК е обозначена като терористична организация от шведското държавно управление на Улоф Палме. След като Палме умира при нападение през 1986 година, бойци на ПКК са считани за евентуален причинител. Пез септември 2020 година обаче шведското държавно управление разгласи, че се счита, че килърът е Стиг Енгстрьом, чиновник на компанията Skandia и един от първите очевидци по следствието на убийството.
ПКК има също по този начин нелеки връзки с страни в Европейски Съюз като цяло. Въпреки че доста симпатизанти на придвижването живеят в Германия, през 1994 година Берлин забрани активността на ПКК и няколко пъти се противопостява на апелите да промени позицията си.
Съединените щати и Швеция си навлякоха гнева на Ердоган поради поддръжката за свързаната с ПКК милиция в Сирия. През годините след началото на гражданската война в Сирия, сирийският клон на ПКК съумя да господства кюрдските сили, като даже в профил някои от останалите водачи на кюрдското население като известния деятел и деятел Мишал Таммо. По-късно ПКК се бори против “Ислямска страна ”, печелейки благосклонностите на Белия дом и други западни столици, макар че има организацията има контакти и с Русия, и с режима на сирийския водач Башар Асад. С помощта на Съединени американски щати, в Източна Сирия беше открита кюрдска администрация, водена от свързани с ПКК групи, което Анкара преглежда като заплаха за границите си. Турция направи забележка на Съединените щати през февруари 2021 година, а Анкара извика посланика на Швеция в Турция по въпроса два месеца по-късно.
Тъй като през 2023 се чакат избори, комантатори смятат, че позицията на Ердоган против участие на Швеция и Финландия в НАТО, е метод да се притегли част от националистическия избор. Но казусът има доста повече страни, като да вземем за пример, че Анкара не има вяра, че ще има гаранции за сигурност и че Стокхолм и Хелзинки няма да блокират още веднъж експорт на оръжия за Турция.
Може ли Турция да наложи несъгласие върху участието на Швеция и Финландия?
Приемането на Финландия и Швеция в Алианса изисква единомислещата поддръжка на всички 30 държави-членки на НАТО, тъй че Турция може да възрази и да спре присъединението. Въпреки това Стокхолм, Хелзинки и Анкара организираха диалози през последните дни, с цел да решат проблемите. Ердоган още веднъж насочи опасност, че страната му ще наложи несъгласие, само че това може да стане ясно безусловно в последния миг.
Джен Псаки, прессекретарят на Белия дом, разяснява на 13 май, че „ няма подозрение “ по отношение на поддръжката от множеството членове на НАТО, добавяйки, че администрацията на Байдън „ работи за изясняване на позицията на Турция “.
Впрочем, Хърватия също изрази неразбираема позиция дали ще поддържа участието на Швеция и Финландия, в случай че не бъдат предпазени ползите й в Босна и Херцеговина. Дори Анкара да гласоподава с несъгласие, процесът няма да спре. Швеция и Финландия рано или късно ще станат членове на Алианса и всички проблеми ще станат вътрешни за страните-членки. При присъединението си, всяка страна приема, че се отхвърля от териториални искания, само че също по този начин се задължава да не подкрепя страни, персони и организации, които съставляват заплаха за сигурността на друга страна-членка.
Рано или късно в Алианса ще би трябвало да се обърне внимание на тематики, които са евентуален проблем за НАТО в бъдеше. Теми като Босна и Херцеговина, където Хърватия се усеща притисната, а ползите й нарушени от локалното изборно право, а също и ПКК и Сирия, където пък Турция има ясни ползи и взе участие интензивно в гражданската война.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ