Поведението на хората от оперативните щабове е обидно и би

Поведението на хората от оперативните щабове е обидно и би трябвало да бъде обидно за хората. Те се отнасят към тях като към деца.
Без съпричастие и без състрадание. Може би по този начин би трябвало. Може би по този начин работи българското общество.
Защото тази тънка каста извършва въпреки всичко тези ограничения, те са хора честни и никой няма право да ми се кара “. Този коментар направи пред БНР журналистът и блогър Иво Беров, съгласно който през днешния ден сме по-страхливи след като и да е в историята.
„ Изведнъж животът закупи доста по-голяма полезност. За гибелта не се приказва толкоз. Тя се скрива, по всевъзможен метод. В предишното хората са били доста по-близо до гибелта – на родители, на огромни елементи от популацията от войни, от заболявания и никой не се е ужасявал чак толкоз от гибелта “, счита той.
Приемали са я като нещо неизбежно, като част от живота. Докато в този момент внезапно, в едно общество, което по всевъзможен метод утвърждава триумфа, жизнелюбието, щастието – всички тези неща са небивалица като полезности, те са наложени като полезности преди 30-40 години – условно казано, в средата на предишния век човек е имал отговорности, а не правото да бъде благополучен, счита журналистът.
Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната рецесия. От тази рецесия може да се излезе, когато ръководещите в лицето на формалната власт и оперативния спешен щаб приказват откровено и споделят нещата каквито са, а когато нещо не знаят, споделят, че не го знаят, акцентира Иво Беров.
„ Когато има взаимоотношение сред двете управляващи и когато това взаимоотношение е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен метод да се унищожи вирус – като се унищожат хората, разбирате ли.
Вирусът може да остане вечно, въпреки всичко го сподели към този момент Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа.Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят тактики. “
Ако в действителност би трябвало 60-70 на 100 от хората да преминат през заболяването, с цел да бъде тя победена, то тогава очевидно би трябвало да се промени тактиката , добави той.
„ Вече има в България две, две генерации и половина, които са минали през социализма, през казармата. Те са привикнали да бъдат навиквани, да им се заповядва, да извършват заповеди и може би се усещат по-сигурни, когато биват хокани и когато им се споделя какво да вършат.
Противно на все по-често срещаната прогноза, че светът след ковид няма да бъде същият, Иво Беров счита противоположното. Кризите не трансформират настройките , уточни той.
„ Във всичките рецесии, за които съм чел до момента – да вземем за пример чумата през 14 век или тази в антична Гърция, всички тези трудности, войните, каквито желаете бедствия, по никакъв метод не са трансформирали човешките настройки и човешките взаимоотношения. Сега също нищо няма да се промени, най-малко в тая тенденция.
Тази рецесия единствено изостря двете благоприятни условия (говоря за България) – едната опция е да има въпреки всичко някаква единодушие сред хората, другата опция е да се намразим още повече , доколкото в нашето общество имаме тази податливост. Примерно тези, които прецизно съблюдават разпоредбите да намразят тези, които не ги съблюдават толкоз прецизно.
Да се намразят вярващите, които са отишли в черква или малцинствата и, най-много, има една подмолна ненавист, която се демонстрира понякога, само че която никой не признава – това е непоносимостта към по-възрастните хора. “
Има способи да се отпуши тази зла сила, която се натрупа с всеки минал ден, уверен е Иво Беров.