Повечето хора считат Средновековието за един от най-мрачните периоди в

...
Повечето хора считат Средновековието за един от най-мрачните периоди в
Коментари Харесай

Забравените постижения на науката през Средновековието

Повечето хора смятат Средновековието за един от най-мрачните интервали в европейската история. Тогава Старият континент бил обзет от непрекъснати войни, а науката изпаднала в застой. Световноизвестният астроном Карл Сейгън назовава Средновековието „ хилядолетна бездна “ и „ пропиляна опция за човешкия тип “. Истината всъщност е малко по-различна. По това време науката процъфтявала, въпреки и под контрола на Църквата, която следяла деликатно дали работата на учените съблюдава догмите и каноните на християнството.

Августин Блажени и произходът на живота

Августин Блажени е една от най-значимите персони в историята на западното християнство. Неговите учения повлияли на редица по-късни философи и теолози, а творбите му не престават да са обект на проучвания и до през днешния ден. Любопитна детайлност за него е, че съгласно някои учени точно той е основател на концепцията за теистичната еволюция (наричана още и постепенен креационизъм. Така се назовава визията, че религиозните учения за Бог и сътворението са най-малко отчасти съвместими със актуалните научни визии за биологичната еволюция). Близо 14 века преди публикуването на книгата „ Произход на типовете “ на Чарлз Дарвин, Августин Блажени декларирал, че в далечното минало са съществували „ първоначални води “, от които се появили „ всички животни, растения и дървета “ . Според него съвременният живот произлиза от „ първоначални семена “. „ Дървото сигурно не се е появило ненадейно в своя цялостен размер “…по същия метод, Бог не е основал всички типове едновременно, защото те би трябвало да се развият до „ съответните си форми в избраното за това време “, отбелязал Августин Блажени.

Impression of Pope Sylvester II, born Gerbert d'Aurillac. Along the nave of the Papal Basilica of Saint Paul Outside the Walls (Italian: Basilica Papale di San Paolo fuori le Mura), there are mosaics of all the popes, from Peter to Benedict XVI
— John Batchelor (@batchelorshow)
Между науката и религията

Силвестър II , чието рождено име е Жербер д‘Орийак, е първият папа французин . През юношеските си години той отпътувал за Испания, с цел да учи математика в Кордоба. Бъдещият глава на Римокатолическата черква се срещнал с достиженията на арабската просвета, след което посетил Индия, където прекарал няколко месеца. Той станал папа през 999 година и оказал огромно въздействие върху развиването на средновековните академични стратегии. Именно Силвестър II пръв почнал да преподава така наречен квадривиум – аритметика, геометрия, астрономия и музика. Той също по този начин въвел арабските числа , а също така правил астрономически наблюдения, описвайки в детайли позициите на огромен брой небесни тела. Но това надалеч не е всичко – папата основал нов тип орган с месингови тръби, както и машинален часовник . Интелектът му бил толкоз незабравим, че в очите на редица негови съвременници Силвестър II бил същински вълшебник.

Летящият духовник

Ейлмер от Малмсбъри не бил елементарен духовник. Вдъхновен от легендата за Дедал и сина му Икар, при започване на XI в. той решил да извърши един дръзновен опит. Прикрепяйки към ръцете си приспособление, наподобяващо на делтаплан, той скочил от висока 25 м. кула, извършвайки първият документиран авиационен опит в историята. Монахът прелетял цели 200 м., преди да падне на земята, при което счупил двата си крайници. По-късно Ейлмер осъзнал, че повода за злополучното му приземяване била неналичието на опашка. За дизайна на устройството, употребявано от него, не се знае съвсем нищо. Полетът му е разказан в документа от XII в. Gesta Regum Anglorum, създателят на който е различен духовник, за който се допуска, че е познавал персонално Ейлмер.

Today, Roger Bacon is regarded as a forward-thinking genius in both scientific and philosophical circles. However, most people living in 13th-century England alongside him thought he was a sorcerer' if not a fool.
— Satisfying (@1Satisfying)
Да създадеш дъга

Английският мъдрец и теолог Роджър Бейкън е считан за един от основоположниците на актуалната просвета . Той имал задълбочени знания в сфери като математиката и астрономията, а също така бил и първият европеец, описал потреблението на барут . Бейкън също по този начин показал концепции за построяването на летящи машини, моторизирани кораби и коли . Той подчертал върху емпиричния способ в науката, отбелязвайки, че провеждането на опити е ключът към доказването на всяка доктрина . Бейкън похарчил цяло положение за основаването на нужното му съоръжение, както и за образованието на неговите асистенти. С тяхна помощ той провел редица оптични опити, задачата на които била да се даде отговор на въпроса какво в действителност съставлява светлината . Бейкън имал инструмент, сходен на телескоп, както и самобитна камера, благодарение на която можел да прожектира изображения. Той даже съумял да уплаши своите помощници, откакто основал дъга, пречупвайки светлинен лъч през стъклени мъниста . Не е изключително изненадващо, че поради своите познания и пристрастеността си по осъществяването на необикновени експерименти  Бейкън неведнъж бил упрекван в магьосничество .

Създателят на зоологията

В продължение на векове хората не знаели съвсем нищо за животните. Повечето от тях разчитали на творбите на Аристотел или приемали всевъзможни суеверия за безспорни „ обстоятелства “. Първият откривател, който почнал да следи природата и да разказва видяното от него, бил живелият през XIII в. Алберт Велики (известен и като Алберт от Кьолн. Той е считан за най-значимия немски феодален мъдрец и богослов . Учител е на Тома Аквински). Според множеството специалисти  неговите произведения на процедура сложили основата на актуалната зоология . Той групирал животните съгласно техните присъщи черти, а също така правил дисекции, с цел да откри дали съществува връзка сред анатомията и държанието им. Постиженията на Алберт Велики станали причина за разпространението на слух, съгласно който той съумял да сътвори живо създание. То пазело дома на учения, а от време на време даже и разговаряло с него .

A 14th-century depiction of the solar system in King Charles V's (France) copy of Nicole Oresme's Traité de l'espère. The may have been a spoil of the Hundred Years War. It was eventually given to by the royal physician William Paddy.
— St John's College Library, Oxford (@StJohnsOxLib)
Математика против астрология

Идеята, че Земята не е неподвижният център на Вселената, била нещо неприемливо за Църквата през Средновековието. През XVI в. Николай Коперник провокирал същинска научна гражданска война със своята идея за хелиоцентрична система (в която Земята се върти към Слънцето), нанасяйки тежък удар върху господстващите по това време религиозни канони. В интерес на истината, още през XIV в. френският мъдрец и академик Николас Орезм отбелязал, че библейските изказвания за неподвижността на нашата планета не трябва да бъдат одобрявани безусловно . Той също по този начин предположил, че Земята може да се върти към оста си . Ето какво написал Орезм във връзка вярата на хората в свръхестественото: „ Няма причина да се обръщаме към небесата…или към демоните, или към нашия прочут Бог, като че ли самият Той прави феномени, естествените аргументи за които в действителност са ни добре познати “. Орезм употребявал математически калкулации, с цел да опровергава пророчества на астролозите, противопоставяйки се по този метод на самия френски крал Карл V, който бил извънредно религиозен.

Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР