Постоянно чуваме за най-различни точки по света, където хората достигат

Постоянно чуваме за най-различни точки по света, където хората доближават най-високата канара на благополучие. Често става въпрос за северните страни в Европа или някои по-екзотични точки по света. Всеки приказва за щастието и се ориентира с изключително внимание към него, само че в това време ще открием, че има и противоположна ранглиста – най-нещастният и обезсърчителен град в света. Наградата е присъдена на северния сибирски град, който приютява близо 170 хиляди души и се счита за мястото, където човек сигурно може да развие меланхолия.

Руският град Норилск се намира в Красноярска област и е по-близо до Северния полюс, в сравнение с до Москва. На еднообразно разстояние е от Владивосток и Тихия океан, което автоматизирано лимитира достъпа до външни лица. Живее само на база на своята промишленост и действително няма никакъв достъп с външния свят. Използва се само влакова комбинация и достъп до морето през пристанището Дудинка. Много постоянно и локалните поданици се майтапят, че се връщат назад в цивилизацията, изключително в случай че преминат локалната река. Условията за живот са извънредно сурови и дължината на живот е 10 години по-ниска, по отношение на останалите райони в Европа.

Националният съветски списък показва, че повече от 44% от жителите се разболяват там, в сравнение с на всички места другаде. Това е съпроводено с по-висока детска смъртност, а що се отнася до Сибир, Норилск се счита за безспорен рекордьор. Това е един от най-замърсените градове на света и се потвърждава доста елементарно, изключително когато реката промени цвета на водата си в кърваво червен.

Работниците на Норилс настояват, че през зимата могат да станат очевидци и на кърваво червен сняг. Отровеният район и замърсяването с химикали се отразява на всеки един жител, само че мнозина считат, че цветовете на района имат своето обаяние, въпреки и смъртоносно такова.

През 2020 година река Амбараня също се оцветява в червени цветове. Причината е, че има разлив на дизел от Никеловата фабрика в района. Инцидентът води до оповестяването на изключително състояние, тъй като повече от 20 хиляди тона са се изсипали в реката.

През 2000 година е елементарно да се забележи даже със спътник, че огромна част от локалната гора умира в резултат на натравянето с тежки метали. Цветът на реките и снега, който се изсипва в района, могат да се трансформират, само че най-сигурното в този град е, че единственото бяло ще са полярните мечки.

Руснаците стартират да виждат хищниците все по-често по улиците и парковете. През 2019 година зоо парк в Красноярск, който избавя животните, предизвестява, че мечките са почнали да идват в града, откакто нямат условия да ловуват и откакто се следи стопляне на температурите. Подобни сигнали приказват за доста високо равнище на злополука.

Градът е прочут с добива си на никел. Преди да се трансформира в град, тук са изпращани политически пандизчии и всички, които не са виждали никакво бъдеще в революцията. Това е бил един от най-големите концентрационни лагери, основани с благословията на Сталин.

Повече от 90 години по-късно, жителите се пробват да оцелеят жестоките зимни температури. Живакът постоянно пада от -30 градуса по Целзий до -53 градуса. Мракът приключва сантименталните зимни интервали и трае към 6 седмици. Липсата на естествена светлина и ниските температури води до безоблачен недостиг и разумните сезонни заболявания. За да се борят с този проблем и тежката меланхолия, общинарите вземат решение да боядисат огромна част от централните здания в блестящо жълти слънчеви цветове. Надеждата идва в границите на едвам 65 дни, в които има някакво слънце.

Трудно е да се разбере и за какво човек би желал да живее там. Заплатата на човек, работещ във фабриката за Никел, нормално доближава сумата от едвам 400 $ на месец. Това въпреки всичко има и някакви плюсове, изключително откакто в други райони е много по-ниска.

Суровият климат, неналичието на всякаква вяра и по-краткия живот, разрешават на Руската федерация да изпомпва доста съществени и скъпи запаси. Норилск е прочут като международният източник на скъпи метали като платина и паладий – повече от 25% в целия свят. Логичното е, че износът на този тип детайли ще е повода за повишение на локалната стопанска система, както и допълнение на Брутният вътрешен продукт на Русия с към 2%.

Това принуждава и мнозина да се откажат от естествения си живот, да го редуцират доста и да живеят без никакви обществени контакти. Норилск се усъвършенства във времето, само че няма изключително лекуване на депресията и извратения климат.