Постепенно разбирам, че не трябва да реагирам на всичко, което не ми харесва
Постепенно разбирам, че въобще не е наложително да откликвам на обидата с засегнатост. Постепенно разбирам, че това е може би симптом на същинската зряла възраст – когато предпочиташ да си тръгнеш, вместо да се разплатиш.
Постепенно разбирам, че тази сила, която хабим, с цел да реагираме на всичко неприятно, което се случва в живота ни, ни изтощава и ни пречи да виждаме в действителност прелестните неща и събития.
Не мога да бъда „ общата чаша за чай “ и не мога да карам всички хора на света се отнасят към по този начин добре, както се отнасям аз към тях.
Постепенно разбирам, че опитите да „ победиш “ всеки е безрезултатна загуба на време и сила и не носи нищо, с изключение на чувство за пустош.
Постепенно разбирам, че фактът, че въобще не отвръщам на това, което не ми харесва, напълно не значи, че го одобрявам или се съгласявам. Това значи единствено, че съм избрала да съм над всичко това. Избирам да извлека урок от протичащото се и добре да го запомня.
Избирам да бъда по-добра. Избирам душевното успокоение, тъй като то е всичко, от което фактически нуждая се. Повече не са ми нужни драми. Не са ми нужни хора, до които се усещам незадоволително добра.
Не са ми нужни сражения и разногласия, не са ми нужни подправени връзки. Постепенно разбирам, че от време на време да замълчиш е като да кажеш всичко.
Постепенно разбирам, че когато реагираме на всичко, което ни разстройва, даваме на някого власт над нашите страсти. Не можете да контролирате постъпките и думите на другите хора, само че можете да контролирате своята реакция.
Можете да контролирате по какъв начин се справяте с нея, по какъв начин възприемате, какъв брой близо го приемате до сърцето.
Постепенно разбирам, че всички наши разочарования може би са тук, с цел да ни научат да обичаме самите себе си, тъй като те ще са бронята и щитът, които ни трябват против хората, които се пробват да ни повалят. Те ще ни спасят, когато някой се опита да разколебае нашата убеденост или да ни накара да се усещаме непотребни.
Постепенно разбирам, че даже в случай че отвръщам на протичащото се, това няма да промени нищо, няма да накара хората ненадейно да ме заобичат и почитат, няма да промени с магична пръчка съзнанието им.
Понякога е по-добре просто да позволиш на всичко да си остане както е, да позволиш на хората да си тръгнат, да не се сражаваш, да не се обясняваш, да не искаш отговори и да не очакваш схващане.
Постепенно разбирам, че животът става доста по-добър, когато се концентрирайте върху това, което се случва вътре във вас, а не на открито.
Работете над себе си и своя вътрешен свят и ще стигнете до осъзнаването, че да не реагираш на всяка дреболия, която не ти харесва, е първата съставна част за благополучен и здравословен живот.
