Директно от Метрополитън опера – „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт
Постановката, която построи музикално Джеймс Ливайн през 2014 година се връща още веднъж на сцена. Тя е дело на английския режисьор сър Ричард Еър. След „ Манон “ и „ Кармен “, това е третата му режисура за Мет. Еър е прочут най-много с филмите си „ Айрис “ и „ Записки по един скандал “, за които е номиниран за „ Оскар “. След дълга театрална и кино кариера разумно е британецът да опитва с другите изкуства.
Декорът, костюмите и цялостната идея на постановката са въодушевени от френския филм „ Правилата на играта “ на Жан Реноар, който пък от своя страна осъвременява Бомарше през 1938 година Действието се развива в имение в Севиля преди Втората международна война. Режисьорът подлага на критика метода на живот и разпада на цености на аристокрацията. Филмът провокира остри рецензии и недоумение, поради което Реноар напуща Франция и отпътува за Америка. Години по-късно „ Правилата на играта “ ще стане най-коментираният и харесван негов филм, попада също и във безконечната деясятка на най-хубавите филми за всички времена. Използвани са кинематографични техники, които се оказват азбучни в киното десетилетия по-късно. Остава в историята и като пример за обществена ирония.
Тази изключителна историческа отпратка със своя забавен план придава на оперната режисура на Еър многопластовост, модерност и меродавност, които по този начин добре отиват на шедьовър като „ Сватбата на Фигаро “. Не инцидентно постановката се прави за следващ път (освен на откриването на юбилейния 130-ти сезон на Метрополитън през 2014 година тя е играна и през 2019 г.).
Свежа и динамична, на ръба на фарса, само че с помощта на брилятно построените и осмислени театрално и музикално характерности на героите, постановката на Еър (заедно с костюмите и декора на Роб Хауъл) е стилна, истинска, държи в напрежение и напълно непринудено разсмива публиката.
Солистите, хорът и оркестърът на Метрополитън опера ще дирижира Даниеле Рустиони. В функциите този път са Голда Шулц, Люси Кроу, Изабел Ленард, Елизабет Бишъп, Кристиан Герхахер, Райън МакКини, Маурицио Мураро, Джузепе Филианоти и други
Снимки: Ken Howard / Met Opera
Декорът, костюмите и цялостната идея на постановката са въодушевени от френския филм „ Правилата на играта “ на Жан Реноар, който пък от своя страна осъвременява Бомарше през 1938 година Действието се развива в имение в Севиля преди Втората международна война. Режисьорът подлага на критика метода на живот и разпада на цености на аристокрацията. Филмът провокира остри рецензии и недоумение, поради което Реноар напуща Франция и отпътува за Америка. Години по-късно „ Правилата на играта “ ще стане най-коментираният и харесван негов филм, попада също и във безконечната деясятка на най-хубавите филми за всички времена. Използвани са кинематографични техники, които се оказват азбучни в киното десетилетия по-късно. Остава в историята и като пример за обществена ирония.
Тази изключителна историческа отпратка със своя забавен план придава на оперната режисура на Еър многопластовост, модерност и меродавност, които по този начин добре отиват на шедьовър като „ Сватбата на Фигаро “. Не инцидентно постановката се прави за следващ път (освен на откриването на юбилейния 130-ти сезон на Метрополитън през 2014 година тя е играна и през 2019 г.).
Свежа и динамична, на ръба на фарса, само че с помощта на брилятно построените и осмислени театрално и музикално характерности на героите, постановката на Еър (заедно с костюмите и декора на Роб Хауъл) е стилна, истинска, държи в напрежение и напълно непринудено разсмива публиката.
Солистите, хорът и оркестърът на Метрополитън опера ще дирижира Даниеле Рустиони. В функциите този път са Голда Шулц, Люси Кроу, Изабел Ленард, Елизабет Бишъп, Кристиан Герхахер, Райън МакКини, Маурицио Мураро, Джузепе Филианоти и други
Снимки: Ken Howard / Met Opera
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ