21-годишната Ярослава Магучих, която спечели първия си златен медал и го посвети на Украйна
Последната година на украинската лекоатлетка Ярослава Махучич е изпълнена с доста страсти. В спортно отношение тя изживява най-успешния си интервал в кариерата си до момента, като печели орден след орден, а главната ѝ упоритост я води към златото на Световното състезание в Будапеща. В неделя 21-годишната спортистка реализира и тази своя цел, като доближи първата си победа на шампионата и сграбчи първото място в скока на височина.
В същото време обаче нападателната война на Русия продължава да унищожава родината ѝ и всеки ден лишава от ден на ден човешки животи. За това Махучич не гледа на успехите си единствено като персонални триумфи - тя споделя, че те са за целия украински народ и бойците, които пазят страната ѝ.
На 24 февруари тя се разсънва към 4:30 ч. от звука на гърмежи, артилериен огън и пукотевица. Русия е оповестила война на родината ѝ. Заради започнатите военни дейности състезателката е принудена да избяга от родния си град Днепър, като разказва напредването си като пътешестване " през детонации, пожари и сирени за въздушна заплаха ", със " стотици телефонни позвънявания и голям брой смени на маршрута ".
" В продължение на дни се криех в мазетата от детонациите. След това някак си прекосих границата с една кола. Главата ми напълно се побърка. Изобщо не знаех по какъв начин да вземам участие в надпреварата. Междувременно си мислих: това е нашият късмет да приказваме за войната. А златото притегля най-вече внимание ", споделя Махучич в скорошно изявление за немското издание " Шпигел ".
Тя е принудена да тренира надалеч от вкъщи, разграничена от своето семейство. През последната година Махучич се образова главно в Германия и Белгия, до момента в който татко ѝ и баба ѝ са към момента в Украйна. Тя не ги е виждала от януари насам, когато се прибира за малко, с цел да се срещне с тях за първи път от началото на войната. В същия ден ракета удря жилищна постройка в родния ѝ град - при офанзива има и жертви.
" За страдание скоро по-късно умря и баба ми. Войната нанесе доста провали на сърцето ѝ. Всеки от нас се бори и пази Украйна на територията, на която може. За нас, спортистите, това са съсезанията. Там ние доближаваме освен до публиката, само че и до спортистите от други страни, които на собствен ред придвижват нашите истории вкъщи ", показва украинката.
Спортистката неведнъж употребява участията си в спортни събития, с цел да притегли вниманието към ситуацията на своите сънародници. Тя носи грим на очите си в синьо и жълто - цветовете на Украйна, с цел да изрази поддръжката си.
" Всичките ми победи са за украинския народ и бойците, които го пазят. От известията, които получавам в обществените мрежи, знам, че доста от тях наблюдават нашите надпревари, когато могат. В съблекалнята сме закачили и знаме с подписите и поздравленията на бойците. Надявам се да ги накарам да се гордеят с моите победи. А също по този начин желая да знаят, че те са тези, които ме стимулират да не преставам всеки ден ", споделя 21-годишната жена.
Последната горделивост на Украйна е точно нейната победа на Световното състезание по лека атлетика. Махучич беше единствената, която съумя да скочи 2,01 метра на финала и стана първа в дисциплината си. Това беше втората победа за страната на надпреварата, откакто по-рано украинката Марина Бех-Романчук завоюва сребърен орден на дълъг скок.
В същото време обаче нападателната война на Русия продължава да унищожава родината ѝ и всеки ден лишава от ден на ден човешки животи. За това Махучич не гледа на успехите си единствено като персонални триумфи - тя споделя, че те са за целия украински народ и бойците, които пазят страната ѝ.
На 24 февруари тя се разсънва към 4:30 ч. от звука на гърмежи, артилериен огън и пукотевица. Русия е оповестила война на родината ѝ. Заради започнатите военни дейности състезателката е принудена да избяга от родния си град Днепър, като разказва напредването си като пътешестване " през детонации, пожари и сирени за въздушна заплаха ", със " стотици телефонни позвънявания и голям брой смени на маршрута ".
" В продължение на дни се криех в мазетата от детонациите. След това някак си прекосих границата с една кола. Главата ми напълно се побърка. Изобщо не знаех по какъв начин да вземам участие в надпреварата. Междувременно си мислих: това е нашият късмет да приказваме за войната. А златото притегля най-вече внимание ", споделя Махучич в скорошно изявление за немското издание " Шпигел ".
Тя е принудена да тренира надалеч от вкъщи, разграничена от своето семейство. През последната година Махучич се образова главно в Германия и Белгия, до момента в който татко ѝ и баба ѝ са към момента в Украйна. Тя не ги е виждала от януари насам, когато се прибира за малко, с цел да се срещне с тях за първи път от началото на войната. В същия ден ракета удря жилищна постройка в родния ѝ град - при офанзива има и жертви.
" За страдание скоро по-късно умря и баба ми. Войната нанесе доста провали на сърцето ѝ. Всеки от нас се бори и пази Украйна на територията, на която може. За нас, спортистите, това са съсезанията. Там ние доближаваме освен до публиката, само че и до спортистите от други страни, които на собствен ред придвижват нашите истории вкъщи ", показва украинката.
Спортистката неведнъж употребява участията си в спортни събития, с цел да притегли вниманието към ситуацията на своите сънародници. Тя носи грим на очите си в синьо и жълто - цветовете на Украйна, с цел да изрази поддръжката си.
" Всичките ми победи са за украинския народ и бойците, които го пазят. От известията, които получавам в обществените мрежи, знам, че доста от тях наблюдават нашите надпревари, когато могат. В съблекалнята сме закачили и знаме с подписите и поздравленията на бойците. Надявам се да ги накарам да се гордеят с моите победи. А също по този начин желая да знаят, че те са тези, които ме стимулират да не преставам всеки ден ", споделя 21-годишната жена.
Последната горделивост на Украйна е точно нейната победа на Световното състезание по лека атлетика. Махучич беше единствената, която съумя да скочи 2,01 метра на финала и стана първа в дисциплината си. Това беше втората победа за страната на надпреварата, откакто по-рано украинката Марина Бех-Романчук завоюва сребърен орден на дълъг скок.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ