Европа измисли как да съблазни Китай
Посещението на Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен в Китай, което стартира в четвъртък, даже не е ясно по какъв начин да се назова. Двуединно? Биполярно? Пътуване по двойка? Е, във всеки случай не взаимно: президентът на Франция и ръководителят на Европейската комисия дойдоха с разнообразни самолети и всеки има собствен график.
Когато Урсула фон дер Лайен за първи път се опита да седне до Макрон, който беше на държавно посещаване в Китай, " в Елисейския замък реагираха с неразбиране ", сподели дипломатически източник пред списание “Политико ”
Разбира се. Еманюел Макрон, нежно именуван претендентът на Ротшилд, обича да се показва за самостоятелен политик и доста ревностно се отнася към репутацията си на договарящ. Той щеше самичък да наложи американския дневен ред на Китай, без да не помни да играе ролята на основния миротвореца на планетата.
Урсула фон дер Лайен не изобразява никаква самостоятелност. Тя напълно намерено, с чисто немска набожна угодливост, обслужва американските ползи и напълно намерено получава доста пари за това, по-специално под формата на многомилионни рушвети от “Файзер ”.
Би било естествено Макрон да се откаже от партньорката, само че не можете да пратите ръководителя на Европейската комисия по дяволите. В резултат на това Урсула отива в Пекин, с цел да се грижи за Еманюел. По образеца по какъв начин в руската ера офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отиде да наглежда някаква капризна балетна звезда в капиталистическа страна. Доста унизителна обстановка за президента на Петата република, само че Макрон, както нееднократно сме виждали, смирено е понасял даже и по-лоши плесници.
По отношение на договарянията с китайските приятели, двойката ще играе ролята на положителното и неприятното ченге. Макрон води със себе си повече от петдесет изпълнителни шефове, представители на енергийния бранш, тежкото машиностроене, самолетостроенето и ще притегли Китай с вероятността за икономическо съдействие. Съвместното строителство на железопътни линии, производството на вагони, планове в самолетостроенето, възобновяване на туризма и културния продан - с една дума кутията е цялостна
Уловката е, че всички тези бизнес планове са нужни на първо място на самия Макрон. Френската стопанска система през днешния ден може да оцелее единствено в случай че бъде теглена от китайски парен локомотив. Разбира се, китайските туристи ще се радват да пазарят още веднъж в Париж, само че това не е сериозно за тях, могат и в Сингапур, само че френският хотелиерски бизнес без тях е до тук.
Въпреки това се счита, че Макрон носи " морков " в Пекин. А “тоягата ” ще се размахва от Урсула фон дер Лайен. Тя ще заплаши президента Си с „ обособяване “ на всички връзки с Европейски Съюз – търговски, стопански, политически.
Това „ ампутиране “ в последно време стана необикновено съвременен термин в европейската политика. В процеса те толкоз се увлякоха, че отрязаха цели промишлености и жизненоважни браншове на стопанската система. Но ставаше въпрос единствено за глобите против Русия. Какво ще се случи с Европа, в случай че се опита да се откъсне от китайската стопанска система? Но Вашингтон изкопчва от Европейски Съюз точно такова пълномащабно налагане на наказания.
Целта на европейските договарящи е една и съща - да принудят Пекин да одобри американската визия за руско-украинския спор и да поддържа концепцията за договаряния сред Москва и Киев, към които американците се стремят към този момент от няколко месеца.
Простоватата Фон дер Лайен формулира това като директна заповед от Вашингтон, която би трябвало да бъде изпълнена, в противоположен случай ще има наказания, а дипломатичният Макрон акцентира, че Китай, съгласно него, е единственият световен състезател, който може да повлияе на Москва, тласкайки я към договаряния и цялата тази история единствено ще показва неговото интернационално значение. По-учтива дефиниция, само че същността е същата.
В същото време мирният проект, препоръчан от Пекин през февруари, е изключен. Тоест европейските договарящи се пробват да въвлекат китайските си сътрудници в своите игри и да им наложат своя дневен ред, а самите те не демонстрират ни минимум почитание към задачите и дилемите на КНР. Е, за какво тогава са нужни всички тези ласкателства и неистини?
Основната цел на Макрон и Фон дер Лайен е да подкопаят връзките сред Пекин и Москва. Шансът обаче е доста дребен. Европа играе с искрено слаби карти в тези договаряния. Подновяването на икономическите връзки с Китай е нужен на първо място на самите европейци. За Китай това е значима, само че некритична тематика.
Заплахите за " спиране " на връзки наподобяват просто тъпо. Принуждавайки европейците да лимитират съдействието с КНР, англосаксонците не бързат да го създадат сами. Съединени американски щати, Англия, Австралия и Канада не престават да вършат бизнес с Китай. В резултат на това Европа рискува да се окаже в идиотска позиция: прекъсва връзките си с КНР, до момента в който целият свят продължава да работи с Китай и, забавлявайки се, гледа по какъв начин Старият свят се потапя в маловажност.
Най-слабото звено в европейската дипломация е безспорната неспособност да се повярва на каквото и да било тяхно изказване. Просто казано: те лъжат от самото начало.
Русия неведнъж е минавала през всичко това - Минските съглашения тук са единствено най-колоритното доказателство. Но в края на краищата европейските контрагенти мамят Китай непрестанно. Или поддържат деятелите в Хонконг, или се пробват да изгонят “Хуавей ” от пазара, или отхвърлят да купуват китайски памук под предлог, че нарушава правата на уйгурите, или постановат наказания на китайците под предлог за митични нарушавания на човешките права. И в този момент като цяло повтарят с цялостен глас американските речи за „ нападателната “ политика на Пекин по отношение на Тайван и основават отрицателен облик на китайския режим в своите медии.
Разбира се, Пекин няма да се простреля в крайници и кардинално да откаже икономическо съдействие с Европейски Съюз. Всичко, което намират за преференциално там, китайските приятели ще си го вземат. Евтините операции на Урсула и Еманюел обаче надали ще съумеят. В последна сметка, развалил връзките си с Москва, Пекин ще остане в съвсем цялостна изолираност със своите върли „ сътрудници “. Притрябвало ли му е това?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато Урсула фон дер Лайен за първи път се опита да седне до Макрон, който беше на държавно посещаване в Китай, " в Елисейския замък реагираха с неразбиране ", сподели дипломатически източник пред списание “Политико ”
Разбира се. Еманюел Макрон, нежно именуван претендентът на Ротшилд, обича да се показва за самостоятелен политик и доста ревностно се отнася към репутацията си на договарящ. Той щеше самичък да наложи американския дневен ред на Китай, без да не помни да играе ролята на основния миротвореца на планетата.
Урсула фон дер Лайен не изобразява никаква самостоятелност. Тя напълно намерено, с чисто немска набожна угодливост, обслужва американските ползи и напълно намерено получава доста пари за това, по-специално под формата на многомилионни рушвети от “Файзер ”.
Би било естествено Макрон да се откаже от партньорката, само че не можете да пратите ръководителя на Европейската комисия по дяволите. В резултат на това Урсула отива в Пекин, с цел да се грижи за Еманюел. По образеца по какъв начин в руската ера офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отиде да наглежда някаква капризна балетна звезда в капиталистическа страна. Доста унизителна обстановка за президента на Петата република, само че Макрон, както нееднократно сме виждали, смирено е понасял даже и по-лоши плесници.
По отношение на договарянията с китайските приятели, двойката ще играе ролята на положителното и неприятното ченге. Макрон води със себе си повече от петдесет изпълнителни шефове, представители на енергийния бранш, тежкото машиностроене, самолетостроенето и ще притегли Китай с вероятността за икономическо съдействие. Съвместното строителство на железопътни линии, производството на вагони, планове в самолетостроенето, възобновяване на туризма и културния продан - с една дума кутията е цялостна
Уловката е, че всички тези бизнес планове са нужни на първо място на самия Макрон. Френската стопанска система през днешния ден може да оцелее единствено в случай че бъде теглена от китайски парен локомотив. Разбира се, китайските туристи ще се радват да пазарят още веднъж в Париж, само че това не е сериозно за тях, могат и в Сингапур, само че френският хотелиерски бизнес без тях е до тук.
Въпреки това се счита, че Макрон носи " морков " в Пекин. А “тоягата ” ще се размахва от Урсула фон дер Лайен. Тя ще заплаши президента Си с „ обособяване “ на всички връзки с Европейски Съюз – търговски, стопански, политически.
Това „ ампутиране “ в последно време стана необикновено съвременен термин в европейската политика. В процеса те толкоз се увлякоха, че отрязаха цели промишлености и жизненоважни браншове на стопанската система. Но ставаше въпрос единствено за глобите против Русия. Какво ще се случи с Европа, в случай че се опита да се откъсне от китайската стопанска система? Но Вашингтон изкопчва от Европейски Съюз точно такова пълномащабно налагане на наказания.
Целта на европейските договарящи е една и съща - да принудят Пекин да одобри американската визия за руско-украинския спор и да поддържа концепцията за договаряния сред Москва и Киев, към които американците се стремят към този момент от няколко месеца.
Простоватата Фон дер Лайен формулира това като директна заповед от Вашингтон, която би трябвало да бъде изпълнена, в противоположен случай ще има наказания, а дипломатичният Макрон акцентира, че Китай, съгласно него, е единственият световен състезател, който може да повлияе на Москва, тласкайки я към договаряния и цялата тази история единствено ще показва неговото интернационално значение. По-учтива дефиниция, само че същността е същата.
В същото време мирният проект, препоръчан от Пекин през февруари, е изключен. Тоест европейските договарящи се пробват да въвлекат китайските си сътрудници в своите игри и да им наложат своя дневен ред, а самите те не демонстрират ни минимум почитание към задачите и дилемите на КНР. Е, за какво тогава са нужни всички тези ласкателства и неистини?
Основната цел на Макрон и Фон дер Лайен е да подкопаят връзките сред Пекин и Москва. Шансът обаче е доста дребен. Европа играе с искрено слаби карти в тези договаряния. Подновяването на икономическите връзки с Китай е нужен на първо място на самите европейци. За Китай това е значима, само че некритична тематика.
Заплахите за " спиране " на връзки наподобяват просто тъпо. Принуждавайки европейците да лимитират съдействието с КНР, англосаксонците не бързат да го създадат сами. Съединени американски щати, Англия, Австралия и Канада не престават да вършат бизнес с Китай. В резултат на това Европа рискува да се окаже в идиотска позиция: прекъсва връзките си с КНР, до момента в който целият свят продължава да работи с Китай и, забавлявайки се, гледа по какъв начин Старият свят се потапя в маловажност.
Най-слабото звено в европейската дипломация е безспорната неспособност да се повярва на каквото и да било тяхно изказване. Просто казано: те лъжат от самото начало.
Русия неведнъж е минавала през всичко това - Минските съглашения тук са единствено най-колоритното доказателство. Но в края на краищата европейските контрагенти мамят Китай непрестанно. Или поддържат деятелите в Хонконг, или се пробват да изгонят “Хуавей ” от пазара, или отхвърлят да купуват китайски памук под предлог, че нарушава правата на уйгурите, или постановат наказания на китайците под предлог за митични нарушавания на човешките права. И в този момент като цяло повтарят с цялостен глас американските речи за „ нападателната “ политика на Пекин по отношение на Тайван и основават отрицателен облик на китайския режим в своите медии.
Разбира се, Пекин няма да се простреля в крайници и кардинално да откаже икономическо съдействие с Европейски Съюз. Всичко, което намират за преференциално там, китайските приятели ще си го вземат. Евтините операции на Урсула и Еманюел обаче надали ще съумеят. В последна сметка, развалил връзките си с Москва, Пекин ще остане в съвсем цялостна изолираност със своите върли „ сътрудници “. Притрябвало ли му е това?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ