Държавата пак сменя посоката при управлението на публичните предприятия
Поредните промени в уредбата на ръководството на обществените предприятия демонстрират поврат (пореден) в посоката, която беше поета с приемането на закона за обществените предприятия през 2018 година Централизацията на ръководството на държавните компании най-малко във връзка с водещите правила – за отчетност, надзор и конкурсно начало в ръководството им - последователно стартира да се заменя с връщане на отговорности към министерствата - принципали. Не е ясно дали повода е в открит дефицит на потенциал на Агенцията за обществени предприятия и надзор (АППК) или в (скрити) стремежи от страна на изпълнителната власт да държи според управителните органи на предприятията, а посредством тях – под надзор цели стопански браншове.
Измененията в Правилника за използване на закона за обществените предприятия, признати с Постановление №16 на Министерския съвет от 30 януари 2023 година, плануват следното:
В разпоредбите за конкурсните процедури – състезанията за членове на управителните и надзорни органи на обществените предприятия остават водещ принцип, като новите текстове в правилника уточняват и улесняват уредбата във връзка с избора на самостоятелни членове в „ дребните “ предприятия, а точно – по ред, избран от упражняващия правата на страната, а не наложително по реда на раздел III на глава 5 на закона (чрез АППК). В разпоредбите и правата при ръководство на предприятията – продажбата на движими движимости и недвижими парцели ще се прави посредством електронен търг или конкурс, а договорите за застраховки – след обществено оповестени условия.В разпоредбите за предварително преустановяване на договорите с шефовете – в детайли се разказва какво значи редовно несъблюдение на отговорностите и тежко нарушаване на служебните отговорности, които са учредения за предварително преустановяване на контракта, като органът, упражняващ правата на страната, е задължен да изиска писмени пояснение от шефа. Въвежда се опция за назначение краткотрайно (за до 6 месеца) на нов член на директорски или надзорен орган до осъществяване на постоянна конкурсна процедура, по сходство на общинските търговски сдружения.В пълномощията на АППК – оценката на осъществяването на бизнес стратегиите ще се прави по ред, открит от принципалите, като те ще одобряват и ползват и методиката за оценка на постигането на финансовите и нефинансовите цели на предприятието, вместо да го прави организацията. Отслабването на АППК не е добър знак, в случай, че още със основаването си организацията беше замислена като орган, който ще упражнява общата държавна политика в региона на ръководството на обществените предприятия.По отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на държавните предприятия, основани със специфичен закон – може би най-спорните промени, съгласно които отпада тавана на възнагражденията (например до 18 минимални заплати за изпълнителен директор) на членовете на управителните и контролни органи на държавните предприятия, основани със специфичен закон. Политиката по заплащането на техния труд към този момент е в ръцете на принципалите – министри. Само ще отбележим за сведение, че ограничавания в размера на възнагражденията участват в съвсем всички сфери на възнаграждение на обществени длъжности (държавната и общинската администрация, правосъдната система, прокуратурата и други), а неналичието им се свързва с неприятни практики, благоприятни условия за корупция и за назначение на подвластни лица. И в тази ситуация не става въпрос за обосновано от разбор предложение за смяна в съществуващата рамка от ограничавания посредством нарастване на тавана или формулата за изчисляването му, а за цялостно и безкрайно овластяване на съответните министри по преценка да дефинират заплатите.
С някои изключения измененията в правилника могат да основат неприятни прецеденти и отварят благоприятни условия за нередности в ръководството на обществените предприятия. А това е неприятен отзив за качествата на страната дейно и добре да ръководи своите компании.
Източник: Институт за пазарна икономика
Измененията в Правилника за използване на закона за обществените предприятия, признати с Постановление №16 на Министерския съвет от 30 януари 2023 година, плануват следното:
В разпоредбите за конкурсните процедури – състезанията за членове на управителните и надзорни органи на обществените предприятия остават водещ принцип, като новите текстове в правилника уточняват и улесняват уредбата във връзка с избора на самостоятелни членове в „ дребните “ предприятия, а точно – по ред, избран от упражняващия правата на страната, а не наложително по реда на раздел III на глава 5 на закона (чрез АППК). В разпоредбите и правата при ръководство на предприятията – продажбата на движими движимости и недвижими парцели ще се прави посредством електронен търг или конкурс, а договорите за застраховки – след обществено оповестени условия.В разпоредбите за предварително преустановяване на договорите с шефовете – в детайли се разказва какво значи редовно несъблюдение на отговорностите и тежко нарушаване на служебните отговорности, които са учредения за предварително преустановяване на контракта, като органът, упражняващ правата на страната, е задължен да изиска писмени пояснение от шефа. Въвежда се опция за назначение краткотрайно (за до 6 месеца) на нов член на директорски или надзорен орган до осъществяване на постоянна конкурсна процедура, по сходство на общинските търговски сдружения.В пълномощията на АППК – оценката на осъществяването на бизнес стратегиите ще се прави по ред, открит от принципалите, като те ще одобряват и ползват и методиката за оценка на постигането на финансовите и нефинансовите цели на предприятието, вместо да го прави организацията. Отслабването на АППК не е добър знак, в случай, че още със основаването си организацията беше замислена като орган, който ще упражнява общата държавна политика в региона на ръководството на обществените предприятия.По отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на държавните предприятия, основани със специфичен закон – може би най-спорните промени, съгласно които отпада тавана на възнагражденията (например до 18 минимални заплати за изпълнителен директор) на членовете на управителните и контролни органи на държавните предприятия, основани със специфичен закон. Политиката по заплащането на техния труд към този момент е в ръцете на принципалите – министри. Само ще отбележим за сведение, че ограничавания в размера на възнагражденията участват в съвсем всички сфери на възнаграждение на обществени длъжности (държавната и общинската администрация, правосъдната система, прокуратурата и други), а неналичието им се свързва с неприятни практики, благоприятни условия за корупция и за назначение на подвластни лица. И в тази ситуация не става въпрос за обосновано от разбор предложение за смяна в съществуващата рамка от ограничавания посредством нарастване на тавана или формулата за изчисляването му, а за цялостно и безкрайно овластяване на съответните министри по преценка да дефинират заплатите.
С някои изключения измененията в правилника могат да основат неприятни прецеденти и отварят благоприятни условия за нередности в ръководството на обществените предприятия. А това е неприятен отзив за качествата на страната дейно и добре да ръководи своите компании.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ