Европейските държави ще работят за опазването на най-застрашените риби на континента
Популациите на европейските есетри получиха късмет за бъдеще след десетилетия на спад в числеността им, в следствие от бракониерство и загуба на местообитания. Най-накрая 50 европейски страни и Европейският съюз се сплотиха към обстоен проект за деяние за спасяването на емблематичните типове. Сериозният ангажимент, който би трябвало да се ползва на територията на целия континент, беше признат в Страсбург от Постоянния комитет на Бернската спогодба и Конвенцията за запазване на европейската дива природа.
Планът за деяние покрива осем есетрови типа. Седем от тях са включени със статус на сериозно застрашени в Червения лист на застрашените типове, до момента в който последният е систематизиран като уязвим. Планът има за цел да запази последните оживели популации, да възвърне унищожените им местообитания, да постави завършек на бракониерството и да върне още веднъж есетрите в европейските реки.
„ Днес имаме шанса да спасим европейските есетри: удивителни риби, които съществуват от времето на динозаврите и могат да доближат размерите на лек автомобил, “ казва Беате Щрибел-Грайфер от WWF Австрия. „ Есетрите са останали единствено в няколко реки, само че в този момент европейските страни най-сетне се съгласиха да работят дружно, с цел да не позволен изгубването им “.
Въпреки че са необятно публикувани едвам допреди няколко века, през днешния ден есетрите се намират в тежка обстановка. Установено е, че се възпроизвеждат естествено единствено в две европейски реки – Дунав и Риони в Грузия. Малки локални популации се срещат също и във френската река Жиронд, както и в По в Италия, само че те евентуално не се възпроизвеждат.
„ В долното течение на река Дунав са останали единствените жизнеспособни размножаващи се популации на четири типа есетри в Европейския съюз. Това са моруната, съветската есетра, пъстругата и чигата, до момента в който шипът и атлантическата есетра се считат за изчезнали “, разяснява Екатерина Войнова, старши специалист на процедура „ Дива природа “ във WWF България. „ В предишното те са стигали наоколо до изворите на Дунав, с цел да хвърлят хайвера си, а в този момент язовир „ Железни врата “ лимитира миграционния им маршрут на едвам 836 километра. “
В международен мащаб 85 % от есетровите типове са застрашени от изгубване, което ги прави най-застрашената група от типове на планетата, сочат данните на Международния съюз за отбрана на природата.
Разработен от WWF и Световното сдружение за запазване на есетрите, в съдействие и с други интернационалните специалисти, проектът включва набор от ограничения за запазване на популациите, като идентифициране и отбрана на естествените им местообитания и миграционни коридори. Планът планува и дейности за справяне с бракониерството и противозаконната търговия с диви есетрови артикули – непосредствената опасност за оцеляването на типовете.
„ Справянето с бракониерството и противозаконната търговия с див хайвер ще завоюва време с цел да могат другите дейности по запазване на есетрите да дадат резултат, “ казва Йорн Геснер, специалист в Световното сдружение за запазване на есетрите. „ Страните би трябвало да създадат освен това от сключване на съглашението. Те би трябвало да подхващат незабавни стъпки по осъществяването му и да работят дружно за това. В противоположен случай ще станем очевидци на изгубването на тези типове още в границите на нашия живот. “
Есетрите са непогрешим индикатор за екологичното положение на водните екосистеми, защото живеят дълго, доближават късно полова зрялост и употребяват разнообразни хабитати. Затова специалистите се надяват, че ограниченията за тяхното запазване ще бъдат от изгода и за други типове.
Историческото съглашение идва няколко седмици откакто отчетът на WWF „ Жива планета “ дефинира сладководните популации като най-застрашените на планетата. Документът, който излиза един път на всеки две години, акцентира пагубния спад в числеността на сладководните типове, достигащ до 83 % от 1970 година насам.
