Вече съм на 50 години и ето какво научих от живота...
Попаднахме на този кратичък, само че безпределно въодушевяващ текст, който циркулира из Facebook и медийното пространство. Не знаем кой е неговият създател, само че мислим, че е толкоз почтен, прям и благ. Затова го споделяме с вас. Сигурни сме, че тези от вас, над 50, ще го оценят и ще открият себе си в него... (бел. ред.)
***
Вече съм на 50 години и ето какво научих от живота: Кариерата ни ще завърши, родителите ни ще си отидат от този свят, сътрудниците ще ни не помнят, само че...
Вече съм на 50 години и ето какво научих: Времето минава. Животът продължава. Разстоянието разделя. Децата ни напущат. Любовта си отива. Сърцата се пречупват. Кариерата завършва. Хората идват и си отиват. Родителите умират. Колегите не помнят услугите, които сме им създали. Мъжете в никакъв случай не се обаждат, когато са ни споделили, че ще ни потърсят. Но приятелите си остават тук, без значение от дистанцията или времето. Приятелите в никакъв случай не са толкоз надалеч, с цел да не са до нас, когато имаме потребност от тях.
Наложили се да тръгнем по уединен и бодлив път, те постоянно ще бъдат с нас. Въпреки компликациите, ще се молят за нас, ще страдат, когато ни боли, ще ни поддържат, ще се борят в наше име и ще ни чакат в края на пътя с необятно отворени ръце. Понякога даже ще нарушават разпоредбите, с цел да бъдат с нас.
Споделете тези красиви мисли с вашите скъпи и правилни другари. Те ще се зарадват.
Thinkstock
***
Вече съм на 50 години и ето какво научих от живота: Кариерата ни ще завърши, родителите ни ще си отидат от този свят, сътрудниците ще ни не помнят, само че...
Вече съм на 50 години и ето какво научих: Времето минава. Животът продължава. Разстоянието разделя. Децата ни напущат. Любовта си отива. Сърцата се пречупват. Кариерата завършва. Хората идват и си отиват. Родителите умират. Колегите не помнят услугите, които сме им създали. Мъжете в никакъв случай не се обаждат, когато са ни споделили, че ще ни потърсят. Но приятелите си остават тук, без значение от дистанцията или времето. Приятелите в никакъв случай не са толкоз надалеч, с цел да не са до нас, когато имаме потребност от тях.
Наложили се да тръгнем по уединен и бодлив път, те постоянно ще бъдат с нас. Въпреки компликациите, ще се молят за нас, ще страдат, когато ни боли, ще ни поддържат, ще се борят в наше име и ще ни чакат в края на пътя с необятно отворени ръце. Понякога даже ще нарушават разпоредбите, с цел да бъдат с нас.
Споделете тези красиви мисли с вашите скъпи и правилни другари. Те ще се зарадват.
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ