Защото през сълзите си се смея и вечно съм изгубено момиче...
Понякога нямаме потребност от доста думи, а единствено от няколко, които обаче ни въодушевяват по верния метод и умеят да допират сърцето ни.
Точно като днешното ни поетично ентусиазъм!
****
… И просто не преставам да пребивавам,
тъй като привикнах така – да те обичам,
тъй като през сълзите си се дръзвам
и постоянно съм изгубено момиче,
което в някой сън се е залутало,
наужким и изобщо, да мине времето,
а всички дни, които съм изкупила,
трансформират се във нещо споделено,
което нося и на инат не пущам,
и в никакъв случай на никого не давам,
тъй като цялата съм вихър от усеща,
и единствено там вечно оставам,
където съм най-истинска за миг…
А след това със безкрая ще се слея.
Защото те обичам, те открих.
И просто не преставам да пребивавам.
Мира Дойчинова - irini
Точно като днешното ни поетично ентусиазъм!
****
… И просто не преставам да пребивавам,
тъй като привикнах така – да те обичам,
тъй като през сълзите си се дръзвам
и постоянно съм изгубено момиче,
което в някой сън се е залутало,
наужким и изобщо, да мине времето,
а всички дни, които съм изкупила,
трансформират се във нещо споделено,
което нося и на инат не пущам,
и в никакъв случай на никого не давам,
тъй като цялата съм вихър от усеща,
и единствено там вечно оставам,
където съм най-истинска за миг…
А след това със безкрая ще се слея.
Защото те обичам, те открих.
И просто не преставам да пребивавам.
Мира Дойчинова - irini
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ