Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен,

„ Помни към какъв брой незначителна част от материалната същина си причастен, какъв дребен и незабележим откъслек от целостта на вечността ти е обособен, и каква дребна парченце от всеобщата орис си! “

„ Някой бърка нещо по отношение на мене. Той да му мисли. Притежава лично умонастроение, лични дейности. Аз владея в този момент това, което позволява да владея всеобщата природа, и правя каквото позволява да правя моята природа. “

„ Животът ти може да тече постоянно щастливо, стига единствено да вървиш по положителния път и възгледите и дейностите ти да го следват. Душите на бога, на индивида и на всяко рационално създание имат две общи качества — че не е допустимо различен да им пречи и че при ориентиране на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от положителното и по този начин секват техните апетити. “

„ Когато принудата на събитията един тип те обърка и разстрои, влез незабавно в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш непрекъснато в себе си. “

„ Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго сходно ястие — това е мъртвец на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за формалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е триене на черво и след прочут конвулсия изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и оказват помощ да се види в детайли и тъкмо какво съставляват, по този начин би трябвало да се постъпва през целия живот и постоянно, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата маловажност, да се отстраняват приказките, придали му значение. Защото значимостта е необикновен лъжец. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-много биваш заслепен и измамен. “

„ Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с наслада ще ги трансформира. Защото диря истината, която в никакъв случай никому не е навредила. Вреди си упорстващият в личната илюзия и неведение. “

„ Виделият настоящето е видял всичко, което е било от безконечни времена и ще съществува безпределно, тъй като всичко е от един жанр и един тип. “

„ Бъди съгласно тия неща, с които те е свързал жребият. И бит хората, с които се е паднало да бъдеш, само че същински. “

„ Което не е потребно за кошера, и за пчелата не е потребно. “

Марк Аврелий (161-180 г сл. Хр.) е римски император, управлявал Рим в доста сложни за империята времена. Tой е отгледан от императори Адриан, който му дава елинистична настройка и Марк Аврелий е последният от " Петимата положителни императори на Рим. Той е татко на император Комод, който е бил привързан към гладиаторските игри и когато остарелият император умира (или е бил убит) Рим стартира трайно да отслабва. Марк Аврелий е прочут със съчиненията " Към себе си ", в които застъпва стоическото философско течение, което за годините си е било знак на отмрели полезности.

Цитатите са от книгата " Към себе си ", превод: Богдан Богданов