Мартин Димитров: Улесняваме дарението на продукти с изтичащ срок
Политическата рецесия е най-големият риск за стопанската система, само че основите са постоянни, споделя Мартин Димитров, народен представител от Демократична България /ДБ/
- Каква е прогнозата Ви за стопанската система до края на годината в случай, че имаме още веднъж политическа рецесия?
- Политическата рецесия е най-големият риск, тъй като се комбинира с останалите рецесии - война и инфлация, която не може да бъде овладяна до момента в който не свърши войната. Така че решаването на политическата рецесия е най-спешният въпрос, в това число за стопанската система. А другояче хората не би трябвало да се тормозят, основите са постоянни. За първото тримесечие има 4% действителен напредък. Има повишаване на износа и съществено нарастване на индустриалното произвеждане. Проблем е инфлацията, която е вносна. Тя е резултат от войната, само че и други фактори, заради което има голямо повишаване на енергийните запаси.
- Ще се изпълнят ли прогнозите за растеж на стопанската система, заложени във финансовата рамка на бюджета?
- Да, даже считам, че растежът може да бъде по-добър. Въпросът е какво ще стане с политическата рецесия. Най-добрият вид е скоро има определено държавно управление, което да вземе нужните решения. Парламентът би трябвало да актуализира бюджета, да одобри антикризисните ограничения, които вървят дружно с тази актуализация. Много основно е Планът за възобновяване да започва, за което би трябвало да е признато нужното законодателство.
- А допустимо ли е скоро да се одобряват нужните ремонти в 22 закона?
- Това няма да стане факт към юли. И значи, че в случай че отиваме на предварителни избори през септември, няма да има време за приемането на всички закони, свързани с Плана. Това има значение за стопанската система, тъй като в случай че 12 милиарда лв. бъдат вложени тази година, това ще се отрази незабавно върху растежа. Така че политическите фактори и тяхното решение са основни.
- Актуализацията на бюджета ще бъде ли призната?
- Напълно реалистично е да бъде призната, в случай че се държат отговорно народните представители. Другата седмица би трябвало да влезе за разглеждане. И аз приканвам това да стане бързо, с цел да се даде успокоение на хората, че има признат обновен бюджет, има настоящи антикризисни ограничения. Най-важните са диференцираното Данък добавена стойност за парно и газ, което ще понижи сметките. Тези 25 ст. понижение на горивата също имат значение. Паралелно с това ние предлагаме покачване на прага за регистрация по Данък добавена стойност от 50 000 на 100 000 лв., което за дребния бизнес е извънредно значимо.
- Да, само че за жалост тази мярка се планува да влезе в действие от 1 януари 2023 година Не може ли по-рано?
- Не може, тъй като е обвързвана с настояването на една дерогация от Европейска комисия, която лишава 9 месеца. Процедурата към този момент е стартирана по наше гледище, само че въпросът е нашият проектозакон, който е минал единствено на бюджетна комисия, също да бъде признат и това да стане през юли. Освен това сме предложили една доста значима мярка - тя се гласоподава през закона за бюджета - за гласност на данъчните хранилища и свободните им потенциали. Което ще докара до повече конкуренция, тя пък смъква цените на горивата. Накарахме доста хора да се подпишат под тази мярка и се надяваме политическите пристрастености да не попречат тя да бъде призната. Това се комбинира с нов състав на Комисия за защита на конкуренцията - тръгнали сме да го сменяме по доста аргументи, в това число поради изминал мандат.
-Имаше възражения от страна на работодателите, че главната съгласно тях антиинфлационна мярка я няма в бюджета - обезщетенията за тока да са записани в закона, с цел да има предвидимост и да не се подвигат цените поради суматохата от неизвестността.
- Има ангажимент към бизнеса, който към този момент доста месеци е обезщетен. Като % от Брутният вътрешен продукт България дава една от най-високите обезщетения в целия Европейски Съюз на небитовите консуматори на електрическа енергия. Това се прави да не банкрутират и да се компенсира отчасти инфлацията. Аз приказвах с тях, те се тормозят поради неяснотата. Това ще го дискутираме в границите на актуализацията на бюджета. Търсим решение, с цел да има сигурност.
- Има предложение за нулева ставка на Данък добавена стойност и за брашното, както и понижена за олиото.
- Аз не съм последовател на понижени или нулеви ставки, тъй като когато става въпрос за нерегулиран пазар, упованията ще бъдат доста по-големи от резултатите и има заплаха тази отстъпка да остане у търговците. Ако не остане отстъпката у крайния консуматор, хората ще бъдат извънредно недоволни. И основателно ще кажат - за какво не ни дадохте това, което ни обещахте.
- Но пък това е една доста обществена мярка, която визира в действителност най-бедните пластове.
- Затова предлагаме да се направи база данни на най-бедните хора и те да бъдат целеустремено подкрепени. И нещо друго - в бюджета сме вкарали текстове, които да подтикват даряването на храни с изтичащ период на валидност. От 2016 година те са без Данък добавена стойност. Но поради маркирането, което вкараха, не се получи резултатът. Сега махаме маркирането и усилваме от 0,5 на 1% вероятния таван на даренията към питателните банки. Правим го тъкмо за най-бедните. За мен е извънреден проблем, че храни, които са още в период на валидност, се унищожават, а не се подаряват. Говорили сме с питателните банки и считаме, че с тази промяна ще отпушим даренията.
- Това е доста хубаво, само че дали компаниите още веднъж няма да се изгубят в администрация и да се откажат да подаряват?
- Маркирането ще бъде сменено с електронно следене и протоколи, в които всичко е опростено. Убедихме Национална агенция за приходите за това. Самата хранителна банка е на мнение, че тази промяна е задоволителна. Може да се окаже, че тези дарения са повече от държавната обществена политика към бедните.
- Каква е прогнозата Ви за стопанската система до края на годината в случай, че имаме още веднъж политическа рецесия?
- Политическата рецесия е най-големият риск, тъй като се комбинира с останалите рецесии - война и инфлация, която не може да бъде овладяна до момента в който не свърши войната. Така че решаването на политическата рецесия е най-спешният въпрос, в това число за стопанската система. А другояче хората не би трябвало да се тормозят, основите са постоянни. За първото тримесечие има 4% действителен напредък. Има повишаване на износа и съществено нарастване на индустриалното произвеждане. Проблем е инфлацията, която е вносна. Тя е резултат от войната, само че и други фактори, заради което има голямо повишаване на енергийните запаси.
- Ще се изпълнят ли прогнозите за растеж на стопанската система, заложени във финансовата рамка на бюджета?
- Да, даже считам, че растежът може да бъде по-добър. Въпросът е какво ще стане с политическата рецесия. Най-добрият вид е скоро има определено държавно управление, което да вземе нужните решения. Парламентът би трябвало да актуализира бюджета, да одобри антикризисните ограничения, които вървят дружно с тази актуализация. Много основно е Планът за възобновяване да започва, за което би трябвало да е признато нужното законодателство.
- А допустимо ли е скоро да се одобряват нужните ремонти в 22 закона?
- Това няма да стане факт към юли. И значи, че в случай че отиваме на предварителни избори през септември, няма да има време за приемането на всички закони, свързани с Плана. Това има значение за стопанската система, тъй като в случай че 12 милиарда лв. бъдат вложени тази година, това ще се отрази незабавно върху растежа. Така че политическите фактори и тяхното решение са основни.
- Актуализацията на бюджета ще бъде ли призната?
- Напълно реалистично е да бъде призната, в случай че се държат отговорно народните представители. Другата седмица би трябвало да влезе за разглеждане. И аз приканвам това да стане бързо, с цел да се даде успокоение на хората, че има признат обновен бюджет, има настоящи антикризисни ограничения. Най-важните са диференцираното Данък добавена стойност за парно и газ, което ще понижи сметките. Тези 25 ст. понижение на горивата също имат значение. Паралелно с това ние предлагаме покачване на прага за регистрация по Данък добавена стойност от 50 000 на 100 000 лв., което за дребния бизнес е извънредно значимо.
- Да, само че за жалост тази мярка се планува да влезе в действие от 1 януари 2023 година Не може ли по-рано?
- Не може, тъй като е обвързвана с настояването на една дерогация от Европейска комисия, която лишава 9 месеца. Процедурата към този момент е стартирана по наше гледище, само че въпросът е нашият проектозакон, който е минал единствено на бюджетна комисия, също да бъде признат и това да стане през юли. Освен това сме предложили една доста значима мярка - тя се гласоподава през закона за бюджета - за гласност на данъчните хранилища и свободните им потенциали. Което ще докара до повече конкуренция, тя пък смъква цените на горивата. Накарахме доста хора да се подпишат под тази мярка и се надяваме политическите пристрастености да не попречат тя да бъде призната. Това се комбинира с нов състав на Комисия за защита на конкуренцията - тръгнали сме да го сменяме по доста аргументи, в това число поради изминал мандат.
-Имаше възражения от страна на работодателите, че главната съгласно тях антиинфлационна мярка я няма в бюджета - обезщетенията за тока да са записани в закона, с цел да има предвидимост и да не се подвигат цените поради суматохата от неизвестността.
- Има ангажимент към бизнеса, който към този момент доста месеци е обезщетен. Като % от Брутният вътрешен продукт България дава една от най-високите обезщетения в целия Европейски Съюз на небитовите консуматори на електрическа енергия. Това се прави да не банкрутират и да се компенсира отчасти инфлацията. Аз приказвах с тях, те се тормозят поради неяснотата. Това ще го дискутираме в границите на актуализацията на бюджета. Търсим решение, с цел да има сигурност.
- Има предложение за нулева ставка на Данък добавена стойност и за брашното, както и понижена за олиото.
- Аз не съм последовател на понижени или нулеви ставки, тъй като когато става въпрос за нерегулиран пазар, упованията ще бъдат доста по-големи от резултатите и има заплаха тази отстъпка да остане у търговците. Ако не остане отстъпката у крайния консуматор, хората ще бъдат извънредно недоволни. И основателно ще кажат - за какво не ни дадохте това, което ни обещахте.
- Но пък това е една доста обществена мярка, която визира в действителност най-бедните пластове.
- Затова предлагаме да се направи база данни на най-бедните хора и те да бъдат целеустремено подкрепени. И нещо друго - в бюджета сме вкарали текстове, които да подтикват даряването на храни с изтичащ период на валидност. От 2016 година те са без Данък добавена стойност. Но поради маркирането, което вкараха, не се получи резултатът. Сега махаме маркирането и усилваме от 0,5 на 1% вероятния таван на даренията към питателните банки. Правим го тъкмо за най-бедните. За мен е извънреден проблем, че храни, които са още в период на валидност, се унищожават, а не се подаряват. Говорили сме с питателните банки и считаме, че с тази промяна ще отпушим даренията.
- Това е доста хубаво, само че дали компаниите още веднъж няма да се изгубят в администрация и да се откажат да подаряват?
- Маркирането ще бъде сменено с електронно следене и протоколи, в които всичко е опростено. Убедихме Национална агенция за приходите за това. Самата хранителна банка е на мнение, че тази промяна е задоволителна. Може да се окаже, че тези дарения са повече от държавната обществена политика към бедните.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ