Това е една каша за най-бедното население, приготвяла се е по много прост начин, като брашното се вари с вода и сол
Полента е доста антично ядене, познато още от римско време. Това описа в предаването " Куфарът на фокус “ на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова журналистът Елисавета Иванова.
" Това е една каша за най-бедното население, приготвяла се е по доста елементарен метод, като брашното се вари с вода и сол. В актуалния му вид полентата е направена от царевично брашно, а в древността – от ечемик, ръж. Когато през към 1500-та година в Европа е импортирана царевицата от Новия свят задно с доста други първични материали, към този момент полентата стартира да се подготвя и от царевично брашно “.
Елисавета Иванова описа още, че древността това ядене се развива и сега в Италия това е национално ядене паралелно с пицата и пастата. Полентата е типична най-много за региона на Северна Италия, където се съблюдават старите обичаи и подготвят полента по обичайния метод.
" От полентата могат да се подготвят доста неща, тя влиза в рецептите на най-различни ястия, като най-често се употребява като гарнитура на разнообразни типове меса, риба, зеленчуци. Може да употребява и независимо, овкусена с масло и сирене да вземем за пример, “ сподели още тя, като показа, че има доста предписания, публикувани по целия свят. " Нещо доста любопитно, което се заражда в град Бергамо, е един десерт " Полента и Осей “, който не е изработен от полента, а имитира образно едно типично ядене за Бергамо и Бреша. Местни сладкари вземат решение да отдадат респект на истинското ядене, което е с птиче месо и полента, и го вършат на десерт – кексче с заряд от шоколад и залят с марципанова жълта глазура. Най-отгоре се украсява с дребни захарни птички – това е символика към същинското ядене Полента и Осей, “ описа още Иванова.
Полентата в Италия заема централно място на трапезата още от остарели времена. Поставя се на един дървен поднос, откъдето всеки може да си сипе. Много е значимо за това ядене е неговата гъстотата. Според журналиста това е един от главните й критерии. " Старите майстори споделят, че полентата не трябва да нито прекомерно течна, нито прекомерно твърда, би трябвало да може да се среже с памучен конец. “
Разновидност на полентата в България е качамакът, като разнообразни негови разновидности се срещат по целия Балкански полуостров, и единствено в Румъния го назовават мамалига. " Има някои културни разлики, които са довели и до разлики в рецептите в другите страни. Полентата в Италия се е развила доста, до момента в който при нас си остава вид " гозбата на баба “, заключи журналистът Елисавета Иванова.
" Това е една каша за най-бедното население, приготвяла се е по доста елементарен метод, като брашното се вари с вода и сол. В актуалния му вид полентата е направена от царевично брашно, а в древността – от ечемик, ръж. Когато през към 1500-та година в Европа е импортирана царевицата от Новия свят задно с доста други първични материали, към този момент полентата стартира да се подготвя и от царевично брашно “.
Елисавета Иванова описа още, че древността това ядене се развива и сега в Италия това е национално ядене паралелно с пицата и пастата. Полентата е типична най-много за региона на Северна Италия, където се съблюдават старите обичаи и подготвят полента по обичайния метод.
" От полентата могат да се подготвят доста неща, тя влиза в рецептите на най-различни ястия, като най-често се употребява като гарнитура на разнообразни типове меса, риба, зеленчуци. Може да употребява и независимо, овкусена с масло и сирене да вземем за пример, “ сподели още тя, като показа, че има доста предписания, публикувани по целия свят. " Нещо доста любопитно, което се заражда в град Бергамо, е един десерт " Полента и Осей “, който не е изработен от полента, а имитира образно едно типично ядене за Бергамо и Бреша. Местни сладкари вземат решение да отдадат респект на истинското ядене, което е с птиче месо и полента, и го вършат на десерт – кексче с заряд от шоколад и залят с марципанова жълта глазура. Най-отгоре се украсява с дребни захарни птички – това е символика към същинското ядене Полента и Осей, “ описа още Иванова.
Полентата в Италия заема централно място на трапезата още от остарели времена. Поставя се на един дървен поднос, откъдето всеки може да си сипе. Много е значимо за това ядене е неговата гъстотата. Според журналиста това е един от главните й критерии. " Старите майстори споделят, че полентата не трябва да нито прекомерно течна, нито прекомерно твърда, би трябвало да може да се среже с памучен конец. “
Разновидност на полентата в България е качамакът, като разнообразни негови разновидности се срещат по целия Балкански полуостров, и единствено в Румъния го назовават мамалига. " Има някои културни разлики, които са довели и до разлики в рецептите в другите страни. Полентата в Италия се е развила доста, до момента в който при нас си остава вид " гозбата на баба “, заключи журналистът Елисавета Иванова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ