Георги Господинов: Отиде си Пол Остър, който ни накара да мечтаем да сме писатели
Пол Остър си е отишъл... Този, който форсира въображението ни през 90-те и чиято харизма и „ Ню Йоркска трилогия “ ни караха да се мечтаем писатели. Много персонална, за мнозина от нас, загуба.
Имам история, на ръба на чудото и случайността, тъкмо както той пишеше.
Един ден преди двайсетина години, прибирайки се в " Младост 1 ", открих в дървената пощенска кутия писмо от Ню Йорк, адресирано до мен и с името Paul Auster като адресант. Разбира се, бях сигурен, че е смешка, макар че „ Естествен разказ ” беше излязъл същата година в Съединени американски щати. Всички знаеха какъв брой обичам „ Ню Йоркска трилогия “. Отворих плика, вътре на картонче, с монограм на Пол Остър, пишеше на ръка някакви благи думи, че е получил романа ми (който аз въобще не бях му пращал), че се радва, поздравява ме за книгата и предаваше също поздрави за своята преводачка Iglika Vassileva Иглика Василева, която го откри за България. Обикновено, благо, куртоазно писмо. Никой към мен не си призна да ми е пращал писмо от името на Пол Остър, въпреки че щеше да е напълно в духа на тогавашните ни мистификации. Едва по-късно разбрах, че моя другарка, която тогава живееше в Ню Йорк, скрито от мен е пратила копие на „ Естествен разказ “ до американското издателство на Остър, те взели, че му го препратили, а той взел, че ми писал. Стават и такива неща.
Втората ни среща беше в Берлин, наредил съм се за подписи на едно негово четене и му нося българското издание на не помня коя книга и може да съм му разказал първата история. Но третия път беше напълно в неговия жанр. Много години по-късно, през 2018, ходя из една бруклинска улица към една от най-хубавите книжарници с котка и зелени лампи и ето че, отсреща ми самият Пол Остър. Докато се боря с терзанието си дали да го заговоря, се разминаваме. Изведнъж едно дете изскача от книжарницата разплакано и стартира да вика за майка си. Хората се стопират към него, там съм и аз, а Пол Остър се връща няколко метра обратно и се оказва до мен. Майката се намира и този път употребявам случая, задавайки свръхоригиналния въпрос: Прощавайте, вие сте Пол Остър, нали? Да, откликва той доста благо. Представям се в резюме, споделям, че съм за година в Нюйоркската библиотеката, да не намерения че съм някакъв маниакален вид, който го преследва. И стартира един прекрасен диалог, там, на тротоара в Парк Слоуп пред същата тази книжарничка Community Bookstore. Разпитвам го къде тъкмо е местоположението на „ Дим “ (Smoke), кино лентата с Харви Кайтел по неговата история, той ми демонстрира къде са построили това магазинче за цигари (част от персоналната ми митология за Бруклин идва и от този филм), стана дума за Калина Иванов, прелестната сценографка на този филм и най-после се уговорихме да пием бира един ден тримата с нея. Разделихме се и, признавам, че постъпих малко като негов воин, проследявайки с взор накъде отива и към коя от улиците ще свие. И последната ни среща беше след месец, когато трябваше да го взема непосредствено от къщата му, аз живеех напълно близо, валеше пороен дъжд, а Калина закъсняваше. Натиснах звънеца и Пол Остър се появи на вратата с голям нож, тържествуващ, като че ли одеве се е справил с незабележим звяр. Е, като се вгледах, видях че ножът е от тези за отваряне на пратки и писма, съвсем като кама. Няма да повярвате, сподели на вратата Пол Остър, какво тъкмо върша в този миг. Щях да кажа, убивате някого, само че се въздържах. Елате да видите, влязохме вътре, той работеше в приземния етаж, там му беше кабинета с пишещата машина и прочие Тъкмо когато звъннахте, сподели натъртвайки на съвпадението, аз отварях с този нож колет от България. Съгласих се, че е от реда на чудестаа и наподобява на негова история. Колетът прочее беше с преди малко излязалата в Колибри, в превода на Иглика Василева, книга " 4321 ". Показа се и Сири Хуствет от най-горния етаж, очевидно там си работеше, попита всичко ли е наред, чувайки възклицанията ни и виждайки мъжа си с нож пред чужд човек. Запознахме се от отдалеченост и излязохме да пием бира или вино, към този момент не помня, в най-долната механа в квартала. За диалога ще опиша повече различен път или няма, само че имаше всичко, говореше с доста обич каква писателка е Сири Хуствет и за щерка си София, която в този момент прави кариера като певица. Помоли ме да напиша името й на телефона си (той, несъмнено нямаше) и дружно преглеждахме кориците на списанията, където се била появила. Аз, несъмнено, демонстрирах моята щерка, тогава на 12, и в един миг това беше диалог сред двама татковци. Имаше и малко суетност, Остър таман се беше върнал от Аржентина, където го обожавали, имаше и мъка, че в Ню Йорк стилните млади писатели и критици не го обичат.
Все едно, цялата биография на Пол Остър, персонална и фикционална (което ще се окаже едно и също), е вдъхновяваща за всеки, който е тръгнал из магичните ловни поля на литературата. Отиде си публицист, който беше част от легендата да си публицист през ХХ век. И загубата е в действителност персонална и мъчителна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Имам история, на ръба на чудото и случайността, тъкмо както той пишеше.
Един ден преди двайсетина години, прибирайки се в " Младост 1 ", открих в дървената пощенска кутия писмо от Ню Йорк, адресирано до мен и с името Paul Auster като адресант. Разбира се, бях сигурен, че е смешка, макар че „ Естествен разказ ” беше излязъл същата година в Съединени американски щати. Всички знаеха какъв брой обичам „ Ню Йоркска трилогия “. Отворих плика, вътре на картонче, с монограм на Пол Остър, пишеше на ръка някакви благи думи, че е получил романа ми (който аз въобще не бях му пращал), че се радва, поздравява ме за книгата и предаваше също поздрави за своята преводачка Iglika Vassileva Иглика Василева, която го откри за България. Обикновено, благо, куртоазно писмо. Никой към мен не си призна да ми е пращал писмо от името на Пол Остър, въпреки че щеше да е напълно в духа на тогавашните ни мистификации. Едва по-късно разбрах, че моя другарка, която тогава живееше в Ню Йорк, скрито от мен е пратила копие на „ Естествен разказ “ до американското издателство на Остър, те взели, че му го препратили, а той взел, че ми писал. Стават и такива неща.
Втората ни среща беше в Берлин, наредил съм се за подписи на едно негово четене и му нося българското издание на не помня коя книга и може да съм му разказал първата история. Но третия път беше напълно в неговия жанр. Много години по-късно, през 2018, ходя из една бруклинска улица към една от най-хубавите книжарници с котка и зелени лампи и ето че, отсреща ми самият Пол Остър. Докато се боря с терзанието си дали да го заговоря, се разминаваме. Изведнъж едно дете изскача от книжарницата разплакано и стартира да вика за майка си. Хората се стопират към него, там съм и аз, а Пол Остър се връща няколко метра обратно и се оказва до мен. Майката се намира и този път употребявам случая, задавайки свръхоригиналния въпрос: Прощавайте, вие сте Пол Остър, нали? Да, откликва той доста благо. Представям се в резюме, споделям, че съм за година в Нюйоркската библиотеката, да не намерения че съм някакъв маниакален вид, който го преследва. И стартира един прекрасен диалог, там, на тротоара в Парк Слоуп пред същата тази книжарничка Community Bookstore. Разпитвам го къде тъкмо е местоположението на „ Дим “ (Smoke), кино лентата с Харви Кайтел по неговата история, той ми демонстрира къде са построили това магазинче за цигари (част от персоналната ми митология за Бруклин идва и от този филм), стана дума за Калина Иванов, прелестната сценографка на този филм и най-после се уговорихме да пием бира един ден тримата с нея. Разделихме се и, признавам, че постъпих малко като негов воин, проследявайки с взор накъде отива и към коя от улиците ще свие. И последната ни среща беше след месец, когато трябваше да го взема непосредствено от къщата му, аз живеех напълно близо, валеше пороен дъжд, а Калина закъсняваше. Натиснах звънеца и Пол Остър се появи на вратата с голям нож, тържествуващ, като че ли одеве се е справил с незабележим звяр. Е, като се вгледах, видях че ножът е от тези за отваряне на пратки и писма, съвсем като кама. Няма да повярвате, сподели на вратата Пол Остър, какво тъкмо върша в този миг. Щях да кажа, убивате някого, само че се въздържах. Елате да видите, влязохме вътре, той работеше в приземния етаж, там му беше кабинета с пишещата машина и прочие Тъкмо когато звъннахте, сподели натъртвайки на съвпадението, аз отварях с този нож колет от България. Съгласих се, че е от реда на чудестаа и наподобява на негова история. Колетът прочее беше с преди малко излязалата в Колибри, в превода на Иглика Василева, книга " 4321 ". Показа се и Сири Хуствет от най-горния етаж, очевидно там си работеше, попита всичко ли е наред, чувайки възклицанията ни и виждайки мъжа си с нож пред чужд човек. Запознахме се от отдалеченост и излязохме да пием бира или вино, към този момент не помня, в най-долната механа в квартала. За диалога ще опиша повече различен път или няма, само че имаше всичко, говореше с доста обич каква писателка е Сири Хуствет и за щерка си София, която в този момент прави кариера като певица. Помоли ме да напиша името й на телефона си (той, несъмнено нямаше) и дружно преглеждахме кориците на списанията, където се била появила. Аз, несъмнено, демонстрирах моята щерка, тогава на 12, и в един миг това беше диалог сред двама татковци. Имаше и малко суетност, Остър таман се беше върнал от Аржентина, където го обожавали, имаше и мъка, че в Ню Йорк стилните млади писатели и критици не го обичат.
Все едно, цялата биография на Пол Остър, персонална и фикционална (което ще се окаже едно и също), е вдъхновяваща за всеки, който е тръгнал из магичните ловни поля на литературата. Отиде си публицист, който беше част от легендата да си публицист през ХХ век. И загубата е в действителност персонална и мъчителна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ