Как си построихме бюрокрация за 200 млн.
Похарчените до момента пари за електронно ръководство са измежду най-ярките доказателства за поговорката, че когато не знаеш къде отиваш, сигурно стигаш другаде. Без ясна визия за посоката и без съгласуваност сред институциите процесът бе оставен на хаоса. Всяко ведомство получи свободата да харчи пари от европейските фондове, за каквото си реши, стига да му постави етикета „ електронно управление”. След такова хабене никой не би трябвало да се изненадва, че резултат към момента няма.
Това разяснява Георги Ангелов за фондация „ Фридрих Науман “.
Никой не знае какъв брой тъкмо пари са изхарчени за електронно ръководство в България в последните 11 години – от този момент институциите регистрират активност в тази посока. Засега има един неоспорим факт – функциониращо „ електронно ръководство “ няма. Няма и нужната така наречен архитектура на това електронно ръководство и страната се зае да я построява изначало.
От 2016 година има Държавна организация „ Електронно ръководство “ (ДАЕУ) към Министерския съвет и е основана със Закона за електронното ръководство. Агенцията разгласи, че е почнала разбор на това, какъв брой пари са били изхарчени дотук, само че този разбор се чака едвам идната година. Голямата част от финансирането е по европейски планове посредством публични поръчки – данните за тях водят до „ обоснованото съмнение “, че цената дотук е над 200 млн. лв.. Българската стопанска камара разгласява в края на 2017 година публикация в поредицата си „ Стига към този момент! “, в която загатва за изхарчени „ към 2 милиарда лева “ Тази сума обаче не разграничава ясно парите, изхарчени за възстановяване на администрацията въобще, от тези, предопределени особено за електронно ръководство. „ Доказуемата “ сума е за малко над 200 млн. лева
ДА съдебна експертиза ВЪРНЕМ ГОДИНИ НАЗАД
За начало на построяването на електронно ръководство можем да приемем 2006 година. Първите дейности на електронното ръководство датират още от края на 2002 година, когато държавното управление приема тактика за развиването му. Същата е обновена през 2003 година и през 2006 година, а на 29 декември 2010 година е сменена с Общата тактика за електронно ръководство.
През 2006 година е началото на плана „ Интеграционна система на електронното държавно управление “ (ИСЕП). В началото на 2007 година заработва контролният механически център на електронното държавно управление в Дом №3 на резиденция „ Бояна “.
Тогава той съставлява масив от 46 сървъра и дисково пространство с потенциал 15 терабайта. Кабинетът дава 23 млн. лева за електронно държавно управление за 2006 и 2007 година
Най-голямото перо първоначално е за доставката на 5185 броя лични и 1100 броя портативни компютри за администрациите – това е на стойност близо 7.6 млн. лева За Интеграционна система на електронното държавно управление (ИСЕП) са отпуснати още 5.05 млн. лева По план „ Интегрирано административно обслужване и даване на обществени услуги “ са вложени 3.77 млн. лева
Проектът допуска, че българското електронно държавно управление ще дава от една точка достъп до всички електронни услуги, предоставяни от централната администрация.
Нещата вървят все по този метод, само че идва миг, когато изчезналият резултат стартира да се вижда. Така стигаме до 21 септември 2011 година Правителствената осведомителна работа на кабинета „ Борисов “ оповестява, че той оглавява нова конструкция – Съвет за електронното ръководство. На същото съвещание на кабинета е призната и „ Обща тактика за електронното ръководство в страната за интервала 2011–2015 година “ Медиите оповестяват тогава, че Борисов се е впечатлил от построеното от Естония електронно държавно управление и счита да построи такова у нас, и даже по-бързо. На последното съвещание на кабинета за август същата година Борисов даже подрежда електронното държавно управление да проработи до 6 месеца.
КОЙ ДАДЕ ПАРИТЕ И КОЛКО
В интервала 2007–2014 година електронното ръководство се финансира главно посредством оперативна стратегия „ Административен потенциал “ с пари от Европейския съюз. По-голямата част от плановете са по оперативна ос „ Качествено административно обслужване и развиване на електронното ръководство “. По тази ос действително изплатените суми са съвсем 140 млн. лева, като от тях европейското финансиране е от близо 127 млн. лева – останалите са от държавния бюджет на България.
Проекти извършват съвсем всички министерства, съдилища, държавни организации и общини. Но десетки милиони са усвоени и по други оперативни стратегии. Основният план, с който се построява инфраструктура за широколентов достъп до интернет за потребностите на електронното ръководство, е наименуван „ Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България чрез построяването на сериозна, предпазена, сигурна и надеждна социална ИКТ инфраструктура “, и се финансира по оперативна стратегия „ Регионално развиване “. Срещу близо 37 млн. лева, изплатени през 2014–2015 година, са построени 906 км оптични кабелни линии и са свързани 29 общини и 24 дребни обитаеми места.
В идващия програмен интервал – до 2020 година, главното финансиране е по стратегия „ Добро ръководство “ и предпочитана ос „ Административно обслужване и е-управление “. Договорената сума е 271.80 млн. лева, от които до ноември са усвоени 6.12 млн. лева Само за осъществяване на „ Стратегията за развиване на електронното ръководство 2016–2020 година “ са планувани съвсем 74 млн. лева, а от тях са усвоени съвсем 5.7 млн. лева От всички посочени цифри дотук се събират посочените първоначално 200 млн. лева
А КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ?
Едно от многото избрания за електронното държавно управление е обвързвано с даването на интегрирани публични услуги посредством световната мрежа интернет, които са насочени към обслужването на жителите и бизнеса, без оглед на време (24 часа/7 дни) и място.
За да има построено електронно държавно управление, би трябвало да са изпълнени няколко условия и да сме минали през няколко етапи.
Условията са: да е допустима връзка посредством електронната система на страната сред администрация и жители, администрация–бизнес и администрация–администрация. Първата фаза е създаване на държавни портали и уеб страници с нормативна и справочна информация. Втората – създаване на интерактивни уеб портали на държавното управление, които разрешават приемането на противоположна връзка сред потребителите и администрацията. Третата фаза е да може да се правят административните услуги по електронен път, да има бистрота на административния развой и опция за надзор на активността на администрацията.
Колко близо сме до третата фаза след изхарчени над 200 милиона? Проблемът е, че не можем да създадем такава оценка. Усвояването на средства от европейските стратегии на правилото „ дайте да дадем “ не приближи България до същинско и навсякъде електронно ръководство. Основната причина е неналичието концепция за посоката и неналичието на централизирана съгласуваност на процеса.
ВСИЧКО (ПОЧТИ) ОТНАЧАЛО
Държавна организация за „ Електронно ръководство “ е основана през 2016 година и за неин ръководител е назначен Росен Желязков. Първия си доклад Агенцията прави година по-късно. Анализът от 2007 година за развиване на е-управлението установи, че няма обща платформа за електронно ръководство.
Причината е както неналичието на части от функционалности и на софтуерни средства, по този начин и на нормативни учредения.
При представянето на доклада Желязков сподели, че има дисбаланс сред даването на електронни услуги и напъните за създаване на е-управление. Вместо да е изпълнена задачата на електронното ръководство, а точно да се оферират електронни услуги, се основава електронна администрация. Той даде образец с електронното издаване на уверение за непрекъснат адрес, което се предлага от няколко общини.
След издаването му онлайн, жителят още веднъж би трябвало да го разпечата под формата на хартиено уверение и да го занесе при служителите, които го изискват. Не е ли по-лесно служителите да си ревизират тази информация по електронен път? По-лесно е, само че никой въобще не е мислил за това, когато е харчил пари за „ електронно ръководство “ в последните години.
През 2018 година Агенцията планува „ продължение на работата по трансформиране на удостоверителните услуги във вътрешни електронни административни услуги “. На процедура работата се връща изначало.
Досега са въведени 400 е-услуги, някои от които обаче са изцяло безсмислени. Например община Пещера предлага е-услуга за „ регистрация на пътни транспортни средства с животинска двигателна сила и издаване на удостоверения на водачите “. Услугата е предопределена за притежателите на каруци и е безвъзмездна. Но пък никой не е помислил тъкмо от това ли имат потребност жителите на общината и дали тъкмо притежателите на каруци могат да се възползват от услугата – до момента никой не се е възползвал от нея, макар че се предлага повече от година.
„ Наличните данни демонстрират, че напъните за създаване на електронното ръководство в България остават мощно фрагментирани. Фокусът на напъните е върху обособените институции. Те от своя страна позволяват взаимозависимост на осведомителните си системи от хардуер, а равнището им на интеграция в общия случай е отчасти и с временен резултат “, написа в доклада на организацията.
Това е диагнозата. Няколко държавни управления подред обявяваха електронното ръководство за приоритет. Европейските и българските данъкоплатци се разделиха с над 200 млн. лева, а резултатът го няма. Сега работата стартира изначало. Обещанието е до края на 2018 година всички администрации да обменят документите си по електронен път.
ИЗТОЧНИЦИ:
Първа тактика за електронно ръководство от 2002 година
https://goo.gl/ankbPy
Съобщение на Държавна организация „ Електронно управление”
https://goo.gl/aZg68H
Информационна система за ръководство и наблюдаване на структурните принадлежности на Европейски Съюз
https://goo.gl/kd5qQu
http://2020.eufunds.bg/bg/1/0/PriorityLines
Единен портал за електронни административни услуги
https://goo.gl/KJuf9v
Публикации по тематиката:
Българска стопанска камара: „ СТИГА ВЕЧЕ! “ 18: ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО (БЪЛГАРИЯ – ЕСТОНИЯ)
Това разяснява Георги Ангелов за фондация „ Фридрих Науман “.
Никой не знае какъв брой тъкмо пари са изхарчени за електронно ръководство в България в последните 11 години – от този момент институциите регистрират активност в тази посока. Засега има един неоспорим факт – функциониращо „ електронно ръководство “ няма. Няма и нужната така наречен архитектура на това електронно ръководство и страната се зае да я построява изначало.
От 2016 година има Държавна организация „ Електронно ръководство “ (ДАЕУ) към Министерския съвет и е основана със Закона за електронното ръководство. Агенцията разгласи, че е почнала разбор на това, какъв брой пари са били изхарчени дотук, само че този разбор се чака едвам идната година. Голямата част от финансирането е по европейски планове посредством публични поръчки – данните за тях водят до „ обоснованото съмнение “, че цената дотук е над 200 млн. лв.. Българската стопанска камара разгласява в края на 2017 година публикация в поредицата си „ Стига към този момент! “, в която загатва за изхарчени „ към 2 милиарда лева “ Тази сума обаче не разграничава ясно парите, изхарчени за възстановяване на администрацията въобще, от тези, предопределени особено за електронно ръководство. „ Доказуемата “ сума е за малко над 200 млн. лева
ДА съдебна експертиза ВЪРНЕМ ГОДИНИ НАЗАД
За начало на построяването на електронно ръководство можем да приемем 2006 година. Първите дейности на електронното ръководство датират още от края на 2002 година, когато държавното управление приема тактика за развиването му. Същата е обновена през 2003 година и през 2006 година, а на 29 декември 2010 година е сменена с Общата тактика за електронно ръководство.
През 2006 година е началото на плана „ Интеграционна система на електронното държавно управление “ (ИСЕП). В началото на 2007 година заработва контролният механически център на електронното държавно управление в Дом №3 на резиденция „ Бояна “.
Тогава той съставлява масив от 46 сървъра и дисково пространство с потенциал 15 терабайта. Кабинетът дава 23 млн. лева за електронно държавно управление за 2006 и 2007 година
Най-голямото перо първоначално е за доставката на 5185 броя лични и 1100 броя портативни компютри за администрациите – това е на стойност близо 7.6 млн. лева За Интеграционна система на електронното държавно управление (ИСЕП) са отпуснати още 5.05 млн. лева По план „ Интегрирано административно обслужване и даване на обществени услуги “ са вложени 3.77 млн. лева
Проектът допуска, че българското електронно държавно управление ще дава от една точка достъп до всички електронни услуги, предоставяни от централната администрация.
Нещата вървят все по този метод, само че идва миг, когато изчезналият резултат стартира да се вижда. Така стигаме до 21 септември 2011 година Правителствената осведомителна работа на кабинета „ Борисов “ оповестява, че той оглавява нова конструкция – Съвет за електронното ръководство. На същото съвещание на кабинета е призната и „ Обща тактика за електронното ръководство в страната за интервала 2011–2015 година “ Медиите оповестяват тогава, че Борисов се е впечатлил от построеното от Естония електронно държавно управление и счита да построи такова у нас, и даже по-бързо. На последното съвещание на кабинета за август същата година Борисов даже подрежда електронното държавно управление да проработи до 6 месеца.
КОЙ ДАДЕ ПАРИТЕ И КОЛКО
В интервала 2007–2014 година електронното ръководство се финансира главно посредством оперативна стратегия „ Административен потенциал “ с пари от Европейския съюз. По-голямата част от плановете са по оперативна ос „ Качествено административно обслужване и развиване на електронното ръководство “. По тази ос действително изплатените суми са съвсем 140 млн. лева, като от тях европейското финансиране е от близо 127 млн. лева – останалите са от държавния бюджет на България.
Проекти извършват съвсем всички министерства, съдилища, държавни организации и общини. Но десетки милиони са усвоени и по други оперативни стратегии. Основният план, с който се построява инфраструктура за широколентов достъп до интернет за потребностите на електронното ръководство, е наименуван „ Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България чрез построяването на сериозна, предпазена, сигурна и надеждна социална ИКТ инфраструктура “, и се финансира по оперативна стратегия „ Регионално развиване “. Срещу близо 37 млн. лева, изплатени през 2014–2015 година, са построени 906 км оптични кабелни линии и са свързани 29 общини и 24 дребни обитаеми места.
В идващия програмен интервал – до 2020 година, главното финансиране е по стратегия „ Добро ръководство “ и предпочитана ос „ Административно обслужване и е-управление “. Договорената сума е 271.80 млн. лева, от които до ноември са усвоени 6.12 млн. лева Само за осъществяване на „ Стратегията за развиване на електронното ръководство 2016–2020 година “ са планувани съвсем 74 млн. лева, а от тях са усвоени съвсем 5.7 млн. лева От всички посочени цифри дотук се събират посочените първоначално 200 млн. лева
А КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ?
Едно от многото избрания за електронното държавно управление е обвързвано с даването на интегрирани публични услуги посредством световната мрежа интернет, които са насочени към обслужването на жителите и бизнеса, без оглед на време (24 часа/7 дни) и място.
За да има построено електронно държавно управление, би трябвало да са изпълнени няколко условия и да сме минали през няколко етапи.
Условията са: да е допустима връзка посредством електронната система на страната сред администрация и жители, администрация–бизнес и администрация–администрация. Първата фаза е създаване на държавни портали и уеб страници с нормативна и справочна информация. Втората – създаване на интерактивни уеб портали на държавното управление, които разрешават приемането на противоположна връзка сред потребителите и администрацията. Третата фаза е да може да се правят административните услуги по електронен път, да има бистрота на административния развой и опция за надзор на активността на администрацията.
Колко близо сме до третата фаза след изхарчени над 200 милиона? Проблемът е, че не можем да създадем такава оценка. Усвояването на средства от европейските стратегии на правилото „ дайте да дадем “ не приближи България до същинско и навсякъде електронно ръководство. Основната причина е неналичието концепция за посоката и неналичието на централизирана съгласуваност на процеса.
ВСИЧКО (ПОЧТИ) ОТНАЧАЛО
Държавна организация за „ Електронно ръководство “ е основана през 2016 година и за неин ръководител е назначен Росен Желязков. Първия си доклад Агенцията прави година по-късно. Анализът от 2007 година за развиване на е-управлението установи, че няма обща платформа за електронно ръководство.
Причината е както неналичието на части от функционалности и на софтуерни средства, по този начин и на нормативни учредения.
При представянето на доклада Желязков сподели, че има дисбаланс сред даването на електронни услуги и напъните за създаване на е-управление. Вместо да е изпълнена задачата на електронното ръководство, а точно да се оферират електронни услуги, се основава електронна администрация. Той даде образец с електронното издаване на уверение за непрекъснат адрес, което се предлага от няколко общини.
След издаването му онлайн, жителят още веднъж би трябвало да го разпечата под формата на хартиено уверение и да го занесе при служителите, които го изискват. Не е ли по-лесно служителите да си ревизират тази информация по електронен път? По-лесно е, само че никой въобще не е мислил за това, когато е харчил пари за „ електронно ръководство “ в последните години.
През 2018 година Агенцията планува „ продължение на работата по трансформиране на удостоверителните услуги във вътрешни електронни административни услуги “. На процедура работата се връща изначало.
Досега са въведени 400 е-услуги, някои от които обаче са изцяло безсмислени. Например община Пещера предлага е-услуга за „ регистрация на пътни транспортни средства с животинска двигателна сила и издаване на удостоверения на водачите “. Услугата е предопределена за притежателите на каруци и е безвъзмездна. Но пък никой не е помислил тъкмо от това ли имат потребност жителите на общината и дали тъкмо притежателите на каруци могат да се възползват от услугата – до момента никой не се е възползвал от нея, макар че се предлага повече от година.
„ Наличните данни демонстрират, че напъните за създаване на електронното ръководство в България остават мощно фрагментирани. Фокусът на напъните е върху обособените институции. Те от своя страна позволяват взаимозависимост на осведомителните си системи от хардуер, а равнището им на интеграция в общия случай е отчасти и с временен резултат “, написа в доклада на организацията.
Това е диагнозата. Няколко държавни управления подред обявяваха електронното ръководство за приоритет. Европейските и българските данъкоплатци се разделиха с над 200 млн. лева, а резултатът го няма. Сега работата стартира изначало. Обещанието е до края на 2018 година всички администрации да обменят документите си по електронен път.
ИЗТОЧНИЦИ:
Първа тактика за електронно ръководство от 2002 година
https://goo.gl/ankbPy
Съобщение на Държавна организация „ Електронно управление”
https://goo.gl/aZg68H
Информационна система за ръководство и наблюдаване на структурните принадлежности на Европейски Съюз
https://goo.gl/kd5qQu
http://2020.eufunds.bg/bg/1/0/PriorityLines
Единен портал за електронни административни услуги
https://goo.gl/KJuf9v
Публикации по тематиката:
Българска стопанска камара: „ СТИГА ВЕЧЕ! “ 18: ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО (БЪЛГАРИЯ – ЕСТОНИЯ)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ