В търсенето на Александър Макендоски – дори смъртта на императора не е лесна работа
Погребението е един необикновен обред. Забелязвали сме, че северните нации изгарят тялото. Викингите са знаели, че в случай че умрат в борба, валкирийте ще ги вземат и незабавно ще ги заведат във Валхала, като техният облик не е бил чак толкоз заплашителен, историята ни демонстрира, че гибелта се изобразява като хубавица, като ангел или друго мистично създание, което знае тайните на отвъдното.
По-грозните картини на края на един живот идват с чумата, когато на всички места се разкриват грозните картини. Като една от първите или най-големи пандемии в историята, няма по какъв начин да пропуснем и още един факт – тя съумява да покаже грозното лице на гибелта и тогава е разумно да открием, че даже изкуството се повлиява. И до момента в който елементарният човек се трансформира в число за статистиката, дано обърнем внимание на края на една надалеч по-впечатляваща персона – Александър Македонски.
Неговата история и до през днешния ден остава една от най-разглежданите в античността, като не можем да избягаме от обстоятелството, че даже краят му е повече от абсурден. След една несполучлива инвазия в Афганистан, владетелят най-сетне е решен да се върне назад в превзетото, прочее той не е очаквал, че ще умира скоро, само че при една от последните борби е ранен и би трябвало да прегрупира армията си. За страдание, когато идва във Вавилон, неговото тяло не може да понесе пътуването и Александър умира на брега на река Ефрат през 323 година прочие Хр.
Неговото предпочитание е малко по-различно от това, което множеството императори биха създали. Вместо да бъде заровен в гробница, неговото предпочитание е тялото му да бъде потопено в реката, с цел да може да изчезне. По този метод ще продължи да съществува като мит и ще помогне на империята да продължи своя напредък. На своите подчинени декларира, че ще успее да продължи пътя си във вечността и да се срещне с татко си – господ Зевс-Амон.
По това време гръцката митология е повлияна извънредно от египетската и ще открием, че до момента в който Зевс е божеството на върха на Олимп, в Египет се прекланят на господ Амон (Амон Ра). Комбинацията сред двете божества основава един хибрид, само че тъкмо той е номиниран от Александър Македонски за негов татко. Впрочем същият се уважава от някои гръцки колонии в Северна Африка, както и от спартанците. Освен провидение, въпросният е и пророк, който може да предсказва бъдещето.
Докато всички генерали са съгласни с концепцията и желанието на Александър, незабавно след неговата гибел ще открием, че проектите рязко се трансформират. Единственият проблем е, че никой не е склонен къде тъкмо да бъде заровен императора. За да може обстановката да стане още по-прекрасна, незабавно ще открием, че няма правоприемник, който да продължи започнатото и тялото на някогашния водач е единственият ключ за наследяването на властта. Колко време е било належащо за уреждането на всички сметки?
Приблизително две години. Толкова време е било належащо, с цел да се направи каляска, в която да се сложи мумифицираното тяло и да стартира един доста дълъг преход, най-вероятно проектите са били насочени за завръщането в Македония (подчертаваме, че става въпрос за гръцката територия). На път към Сирия, погребалните сътрудници, вървейки с войска, която да изпрати обичаният водач, са посрещнати от Птолемей – един от значимите генерали на Александър.
Както към този момент казахме, индивидът, който има тялото е и този, който ще успее да заграби най-вече земя – не би трябвало да се изненадваме от обстоятелството, че аудиторията постоянно се стреми да открие някои доста по-специални и забавни благоприятни условия, които да разрешат някои по-специални и вълнуващи варианти в тази посока. Птолемей съумява да влезе в битка, да вземе тялото и по-късно да го върне в Египет, където да се погребе в особено готова гробница в Мемфис. За тази премия съумява да се прогласи за държател на Египет, да сътвори своя лична династия и по-късно да прибере всички облаги от едно парче от империята.
Някъде през III век прочие Хр. ще открием, че той или неговият наследник – липсва точна информация по този проблем, вади тялото от гробницата и го транспортира в Александрия, където да бъде заровен още веднъж. Планът е мумифицираното тяло да бъде сложено в Мавзолей, а след него и династията на Птолемей да заема своето място. Каква е идеологията зад тези маневри? В един миг хората ще не помнят и династията с наследниците ще стартират да се показват за родословие на Александър Македонски. До този миг ще открием, че Александър има цели три гроба, освен това единствено в Египет.
Планът на династията сработва, тъй като след време всеки знае, че формалното място е Александрия и никой различен не знае за останалите местоположения. Тялото на Александър Македонски се намира на основна пътна артерия тъкмо в центъра на Александрия. Октавиан Август ще посети местоположението, малко след самоубийството на Клеопатра през 30 година прочие Хр. Легендата споделя, че императорът е оставил цветя и златна диадема върху мумифицираната глава. Император Каракала прави същото през 215 година Не го открива в най-хубавото му положение. Гробницата е поругана, най-вероятно е била обрана по време на размириците в Александрия. Около IV век към този момент излиза наяве, че никой не знае къде тъкмо е нейната локация, а и никой не има вяра на някои от старейшините в града.
В идващите епохи ще открием, че Абдел Хакам (871 г) и Ал Масуд, както и Лео Африкански ще запишат, че са посещавали последният дом на Александър Македонски, само че нито един от тях не е показал в архивите си къде тъкмо е мястото. Това е последната известна информация, която се разкрива и едвам в по-модерно време излиза наяве, че са проведени повече от 140 експедиции в търсенето на гробницата. Първата започва някъде през 60-те години на предишния век, когато Полският център по археология е подготвен да намери и открие това парче история. Те се насочват в покрайнините на Александрия, очаквайки да я открият на един от всички кръстопъти, откакто главната дадена позиция е централна и всеки минавал от там, най-малко това е мнението на Плутарх.
При разкопките излиза наяве, че колкото и да копаят, просто няма следи от никаква гробница. Единственото, на което могат да се натъкнат е наличието на дребен римски имперски спектакъл. След него ще открием, че през 1991 година Мохамед Абдук Азис от арабския езиков департамент ще стартира да изследва града и ще се опита да открие гробницата. Въпреки неговото голямо предпочитание да се довери на арабските архиви и да показа, че най-вероятно Александър е бил заровен в Джамия, възможностите му се оказват нулеви. По това време п-р Фаоузи Факхарани от университета в Александрия ще отхвърли тези изказвания и даже припомня, че е анализирал и изследвал всеки сантиметър от джамиите на територията на града, в това число и двете подземни.
По това време абсурдът става толкоз хубав, че управляващите слагат един специфичен мониторинг и не разрешават да се вършат каквито и да било разкопки в тези храмове. Малко по-късно идва време и на гърците да потърсят владетеля. С тази задача се заема Лиани Соувалтци, която към този момент е избрала цели два храма, в които подозира, че се намира тялото. Дамата е професор и споделя, че най-вероятно е определен оазис Сива, откакто самият Александър е желал да бъде по-близо до своя татко.
Търсенето удря на камък, само че най-сетне ще открием, че има още един човек, който доста желал да откри владетеля. Стелио Комотос е гръцки сервитьор, който работи в заведение в Александрия. Като човек, който разполагал с задоволително свободно време, спестявал всичките си пари и копаел съвсем на всяка една точка, на която може. Не е несъмнено какъв брой тъкмо е законно това, само че пък признава, че е съумял да откри най-различни карти, да следи другите архиви и да има информация, която другите не са имали. Какво е постигнал? Днес живее като пенсионер в Атина и даже предлага на някой да закупи архива му, като главната вяра в това отношение е, че ще получи вероятно стипендия в долари и Mercedes. Каква е истината?
До през днешния ден никой не може да ви каже къде тъкмо се намира Александър Македонски, ясно е, че е заровен в Александрия, само че откакто никой не се е постарал да резервира картите, изключително след опожаряването му, само че би трябвало да признаем, че сходно археологическо изобретение може да донесе доста сериозна популярност, несъмнено, на този стадий никой не се пробва да се възползва от този късмет. Някои археолози са безапелационни, че това е цялостна загуба на време, тази история, в случай че е непокътната или заровена някъде, най-вероятно ще изисква още доста години в проучване, а на този стадий даже финансирането е спряло.
Снимки: Wikipedia
