Памет за Любомир Левчев – поета, който се възнесе СНИМКИ
Поетично утро в памет на Любомир Левчев събра интелектуалци, общественици, публицисти, създатели, учени и студенти в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. На концепцията на проф. д.ик.н. Стоян Денчев, ръководител на Общото заседание на университета, да се сбогуваме алегорично с огромния ерудит, откликнаха десетки хора. Сред тях бяха синът – Владимир Левчев, скулпторът Вежди Рашидов, културологът Николай Дойнов, ръководител на Съюза на националните читалище, журналистката Ива Николова, поетът Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели и други
Думите на Левчев ще отекват като бисери, ще украсяват олтара на българската литература, ще останат вовеки скъпи в родната културна съкровищница. С тези думи проф. Денчев откри „ Поетичното утро “. Той описа с неспокойствие за първата си среща с Левчев преди доста години, за забавните диалози и скъпи житейски препоръки. Денчев напомни на аудиторията, че Любомир Левчев носи с горделивост почетната „ Доктор хонорис идея “ на УниБИТ.
Биографията на ерудит като Любомир Левчев е мъчно да се опише в резюме. Той ще бъде вечно с нас, сподели проф. Ирена Петева, ректор на УниБИТ, в обръщението към присъстващите в Заседателната зала на университета.
Трогателни мемоари за патриота Любо Левчев като преподавател, другар, сподвижник и другар описа Вежди Рашидов. „ Съдбата отреди да пътувам, когато е поклонението пред тленните остатъци на Левчев, с цел да останем вечно дружно, както до момента “, добави още той. Заради сълзите, бликнали от очите, прочувственото му прощално слово вместо него прочете проф. Стоян Денчев.
Журналистката Ива Николова показа своите научени уроци от Левчев за силата на истината в живота, за това, че когато си притиснат до стената, единственото избавление е да държиш на правотата и справедливостта. Припомни и спомените от детството си, когато татко й обяснил какво е любовта, давайки за образец възприятията сред Любомир Левчев и художничката Дора Бонева, след това негова брачна половинка, която той наричал единствен ангел страж посред им.
В рецитала, изказвайки съболезнования на фамилията на Любомир Левчев, се включиха млади учени от УниБИТ – доктор Поли Муканова прочете своето авторско стихотворение, отдадено на огромния стихотворец, доктор Диана Стоянова, шеф на университетското издателство „ За буквите – О писменехь “ описа с удивление за срещата си с Левчев като откривател на литературното завещание на създателя „ с необикновен разум и голямо сърце “.
Безспорният престиж на Любомир Левчев остави следа в историята на УниБИТ. Много от студентите, които участваха на „ Поетичното утро “, с почит се отнесоха към богатата креативна биография на поета, преоткриха неговото творчество, част от което беше изложено в Заседателната зала на университета. Сред експонатите на in memoriam срещата беше пишещата машина на Любомир Левчев, която той приживе подари на музейната колекция на УниБИТ. Двама студенти прочетоха определени стихове от поета.
Талант, почит, духовно великолепие, мъдрост, светлина, извор на ентусиазъм и удивление – това огромно завещание остава за поколенията. И още една скъпа негова публикация – последната в Кирило-Методиевския вестник „ За буквите – О писменехь “, в която той прави невиждан прорез на съвремието – от божествената мощ на словото в древността до днешния хартиен потоп. И дали паметта ни ще оцени предишното като насочна точка за бъдещето, задавайки риторичния въпрос „ Какво ще съставлява Ноевият ковчег на мисълта? “ Тази публикация може да се прочете в електронното издание на „ За буквите – О писменехь “.
На края проф. Денчев заключи срещата, прочитайки стихотворението „ Аз, който не избягах от Помпей “, с което напомни всичко, което е вълнувало поета в последните години.
Поклон!
В памет на създателя в залата прозвучаха обезсмъртените му в музика стихове – „ Да те копнея “ на група „ Сигнал “.
УниБИТ ще събере определени произведения на български създатели, отдадени на индивида, поета, жителя Любомир Левчев.
„ Поетично утро “ приключи с по глътка алено вино за упокой на душата на Левчев.
УниБИТ изрича съболезнования на околните на Любомир Левчев.
Думите на Левчев ще отекват като бисери, ще украсяват олтара на българската литература, ще останат вовеки скъпи в родната културна съкровищница. С тези думи проф. Денчев откри „ Поетичното утро “. Той описа с неспокойствие за първата си среща с Левчев преди доста години, за забавните диалози и скъпи житейски препоръки. Денчев напомни на аудиторията, че Любомир Левчев носи с горделивост почетната „ Доктор хонорис идея “ на УниБИТ.
Биографията на ерудит като Любомир Левчев е мъчно да се опише в резюме. Той ще бъде вечно с нас, сподели проф. Ирена Петева, ректор на УниБИТ, в обръщението към присъстващите в Заседателната зала на университета.
Трогателни мемоари за патриота Любо Левчев като преподавател, другар, сподвижник и другар описа Вежди Рашидов. „ Съдбата отреди да пътувам, когато е поклонението пред тленните остатъци на Левчев, с цел да останем вечно дружно, както до момента “, добави още той. Заради сълзите, бликнали от очите, прочувственото му прощално слово вместо него прочете проф. Стоян Денчев.
Журналистката Ива Николова показа своите научени уроци от Левчев за силата на истината в живота, за това, че когато си притиснат до стената, единственото избавление е да държиш на правотата и справедливостта. Припомни и спомените от детството си, когато татко й обяснил какво е любовта, давайки за образец възприятията сред Любомир Левчев и художничката Дора Бонева, след това негова брачна половинка, която той наричал единствен ангел страж посред им.
В рецитала, изказвайки съболезнования на фамилията на Любомир Левчев, се включиха млади учени от УниБИТ – доктор Поли Муканова прочете своето авторско стихотворение, отдадено на огромния стихотворец, доктор Диана Стоянова, шеф на университетското издателство „ За буквите – О писменехь “ описа с удивление за срещата си с Левчев като откривател на литературното завещание на създателя „ с необикновен разум и голямо сърце “.
Безспорният престиж на Любомир Левчев остави следа в историята на УниБИТ. Много от студентите, които участваха на „ Поетичното утро “, с почит се отнесоха към богатата креативна биография на поета, преоткриха неговото творчество, част от което беше изложено в Заседателната зала на университета. Сред експонатите на in memoriam срещата беше пишещата машина на Любомир Левчев, която той приживе подари на музейната колекция на УниБИТ. Двама студенти прочетоха определени стихове от поета.
Талант, почит, духовно великолепие, мъдрост, светлина, извор на ентусиазъм и удивление – това огромно завещание остава за поколенията. И още една скъпа негова публикация – последната в Кирило-Методиевския вестник „ За буквите – О писменехь “, в която той прави невиждан прорез на съвремието – от божествената мощ на словото в древността до днешния хартиен потоп. И дали паметта ни ще оцени предишното като насочна точка за бъдещето, задавайки риторичния въпрос „ Какво ще съставлява Ноевият ковчег на мисълта? “ Тази публикация може да се прочете в електронното издание на „ За буквите – О писменехь “.
На края проф. Денчев заключи срещата, прочитайки стихотворението „ Аз, който не избягах от Помпей “, с което напомни всичко, което е вълнувало поета в последните години.
Поклон!
В памет на създателя в залата прозвучаха обезсмъртените му в музика стихове – „ Да те копнея “ на група „ Сигнал “.
УниБИТ ще събере определени произведения на български създатели, отдадени на индивида, поета, жителя Любомир Левчев.
„ Поетично утро “ приключи с по глътка алено вино за упокой на душата на Левчев.
УниБИТ изрича съболезнования на околните на Любомир Левчев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ