Кои подправки смекчават вредата от по-обилното хапване и пийване?
Подправките са неизменима, доста пъти дори изключително колоритна и емблематична част от националните кухни по земното кълбо. Всеки от нас ще се сети за индийската и мексиканската кухни, да вземем за пример. Но и обичайна българска кухня не отстъпва – лук, чесън, хрян, синап, а по-късно и люти чушки. Едва ли нещо, което се повтаря по този начин навсякъде, още повече касаещо оцеляването на индивида като метода на хранене, може да бъде инцидентно. Само кулинарна волност ли са подправките или извършват функционалността на детайл, удовлетворяващ някаква доста по-дълбока и универсална нужда?
Храносмилането съставлява комплициран развой на ензимна хидролиза, при който другите храни, които одобряваме се разграждат до изходните си „ тухлички “, от които нашето тяло построява своите, строго характерни тъкани. Нещо радикално друго, като едно растение да вземем за пример, би трябвало да се трансформира в човек. В тази удивителна биохимична промяна вземат участие и редица микроорганизми, най-много бактерии. При преживните животни това бактериално подвластно храносмилане даже е главно. В човешката храносмилателна система микробите също имат своето място. Точно тук обаче е огромният кръстопът. От естеството на нашата храна, нейната кулинарна обработка и съчетаването на храните зависи какви тъкмо микроби ще развиваме в стомашно-чревния си тракт.
Оптималният вид е да поддържаме една естествена човешка микрофлора. Защото, в случай че това не се случва, се случва противоположното – развъждат се с стремглава скорост неподходящи за нас типове микроби. Под тяхно влияние въглехидратите стартират да ферментират, а белтъчините да гният, като се образуват алкохоли (дори метилов!), индоли, скатоли и доста други извънредно токсични съединения. Така ние от една страна се интоксикираме, а от друга оставаме недохранени. Това резултира в признаци като отичане, газове, дискомфорт, даже болежка, диария или запек. А когато боледува „ кухнята на тялото “, боледува цялото тяло.
Подправките извършват разнородни функционалности – набират ни витамини,ензими и доста други микронутриенти. Но тяхната съществена функционалност е да поддържат нашата естествена чревна флора, а оттова и да контролират цялото храносмилане. Ако страдаме от стомашно-чревни възпаления (гастрит, колит и др.) подправките не са противопоказни. Напротив, тъкмо тогава са изключително нужни, като естествени антибиотико-пребиотици и антимикотици (против гъбички). В тези случаи можем да употребяваме недразнещи като: копър, джоджен, босилек, мента, сминдух, чимен, кориандър, ким, кимион, копърово семе, канела, индийско орехче, дафинов лист, шафран, карамфил, щипка куркума. Следва да заобикаляме дразнещи като: лук, чесън, люти чушки, хрян, черен, бял и зелен пипер . Ако не страдаме от гореописаните възпаления, можем да употребяваме и последните.
Има обаче една фалшификация, силата на която не може да бъде сменена или съпоставена с никоя друга. Въпреки лютивия си привкус, тя не нервира, а успокоява възпалената лигавица. Това е джинджифилът – царят на подправките.
Дори по празници да смесите погрешно или безсистемно храните, като да вземем за пример консумирате сладките храни, изключително плодовете за десерт или приемате алкохол паралелно с храненето (особено неподходящото „ хапка-глътка “), в случай че хапвате дружно с това по малко джинджифил, то вие до минимум ще намалите негативите. Тази фалшификация може да се приема сурова – под формата на настърган корен или суха на прахуляк.
Ето и една персонална рецепта за домашно маринован джинджифил : нарязан (настърган) на доста тънки филийки корен джинджифил се накисва в лимонен сок с малко палмова захар (или мусковадо) и капки оризов оцет. Съхранява се като мостра в ледник (до1 месец). Може да се прибавя към готовите ястия или в процеса на готвене.
Д-р Георги Гайдурков
