Стоян има 200 лева пенсия, а плаща за лекарства 800, историята му е покъртителна
Почти всеки трети българин живее на прага на бедността, демонстрира разбор на Евростат. Страната ни заема първото място в Европа по брой на живеещи в тежки материални ограничения хора на глава от популацията.
В сериозен риск от беднотия живее близо 30% от популацията у нас. Или към 2 милиона души, което е близо пет пъти повече от междинния % за Европа.
Според националната статистика в най-тежки ограничения живеят възрастните хора над 65 години, както и младежите до 17 години.
Статистиката постоянно има и лице, и име, и история, написа Блиц.
„ След 23 години трудов стаж, като 18 години второкласен, страната ми даде 241 лв. пенсия - жалки, мизерни. Станах господин Никой ”, споделя Стоян Рабаджийски.
Докато статистиката споделя за Стоян, че живее в ограничения, той може и да ни ги покаже. Къща без тв приемник, пералня и даже баня. С празен ледник, само че пък с купища медикаменти - тъй като това, което не написа в статистиката, споделя Стоян, е, че с грижите идват болежките.
„ Отидох на надзорен обзор поради бронхит. Лекарката ме извика и сподели: „ Стояне, ще ти кажа нещо, няма да се страхуваш! Имаш рак на белия дроб с метастази ” ”. Една седмица не можах да дремя, след това си крещя: „ Ще апелирам Бог да отсрочи гибелта, в случай че може ” ”, споделя Стоян.
Животът надвива. Но против 800 лв. на месец за медикаменти, платени с пенсия от малко над 200.
„ Попадам на положителни хора, може би Бог ми ги праща. И от време на време са състрадателни и ми оказват помощ. Но има моменти, просто не става, разбирате ли и преустановявам лекуването. Има някои хора, от време на време ти хвърлят някой лев и след това си вършат шоу, викат: „ Нали ти помогнах? ". Тогава доста боли ”, споделя Стоян Рабаджийски.
Има потребност от помощ, само че не моли за нея.
„ Не да пребивавам обикновено, а с цел да мога да поживея още малко ”, декларира Стоян.
Защото, с цел да молиш, би трябвало да очакваш смяна, а по думите на Стоян той е спрял да я чака доста от дълго време.
„ Хората по селата са оставени на произвола на ориста, на доизживяване. Аз желая да пребивавам, само че съм жертван, отписан от страната ”, счита Стоян.
Статистиката е в село Елшица и на всички места към него. Статистиката стартира с цифрите и приключва с истории като тази на Стоян.
Ако желаете да помогнете на Стоян, може да го извършите по банков път:
BG74BPBI79304030143702
Стоян Пенков Рабаджийски
В сериозен риск от беднотия живее близо 30% от популацията у нас. Или към 2 милиона души, което е близо пет пъти повече от междинния % за Европа.
Според националната статистика в най-тежки ограничения живеят възрастните хора над 65 години, както и младежите до 17 години.
Статистиката постоянно има и лице, и име, и история, написа Блиц.
„ След 23 години трудов стаж, като 18 години второкласен, страната ми даде 241 лв. пенсия - жалки, мизерни. Станах господин Никой ”, споделя Стоян Рабаджийски.
Докато статистиката споделя за Стоян, че живее в ограничения, той може и да ни ги покаже. Къща без тв приемник, пералня и даже баня. С празен ледник, само че пък с купища медикаменти - тъй като това, което не написа в статистиката, споделя Стоян, е, че с грижите идват болежките.
„ Отидох на надзорен обзор поради бронхит. Лекарката ме извика и сподели: „ Стояне, ще ти кажа нещо, няма да се страхуваш! Имаш рак на белия дроб с метастази ” ”. Една седмица не можах да дремя, след това си крещя: „ Ще апелирам Бог да отсрочи гибелта, в случай че може ” ”, споделя Стоян.
Животът надвива. Но против 800 лв. на месец за медикаменти, платени с пенсия от малко над 200.
„ Попадам на положителни хора, може би Бог ми ги праща. И от време на време са състрадателни и ми оказват помощ. Но има моменти, просто не става, разбирате ли и преустановявам лекуването. Има някои хора, от време на време ти хвърлят някой лев и след това си вършат шоу, викат: „ Нали ти помогнах? ". Тогава доста боли ”, споделя Стоян Рабаджийски.
Има потребност от помощ, само че не моли за нея.
„ Не да пребивавам обикновено, а с цел да мога да поживея още малко ”, декларира Стоян.
Защото, с цел да молиш, би трябвало да очакваш смяна, а по думите на Стоян той е спрял да я чака доста от дълго време.
„ Хората по селата са оставени на произвола на ориста, на доизживяване. Аз желая да пребивавам, само че съм жертван, отписан от страната ”, счита Стоян.
Статистиката е в село Елшица и на всички места към него. Статистиката стартира с цифрите и приключва с истории като тази на Стоян.
Ако желаете да помогнете на Стоян, може да го извършите по банков път:
BG74BPBI79304030143702
Стоян Пенков Рабаджийски
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ