Наистина ли живеем в опасни времена или просто така ни се струва
Почти е невероятно да включиш тв приемника, да отвориш страница в интернет или да прегледаш обществените мрежи, без да попаднеш на вести, съобщаващи за най-новата международна рецесия или естествено злополучие. Репортажите за престрелки, самолетни произшествия, атентати на " Ислямска страна " и потъпкването на човешките права са непрекъсната част от новинарския блок. Според политолога Шана Гардиан конкуренцията сред медиите води до това публицисти и кореспонденти да употребяват прочувствено въздействащи негативни изображения и изказ, с цел да привлекат другояче намаляващия брой фенове на вести.
Но хвърлянето на виновността напълно върху медиите е прекомерно елементарно и едностранно. Да не би в действителност противоположното да се е случило – читателите и феновете да са упражнявали публицистите да се концентрират върху отрицателните вести, тъй като точно те са желани? Според логиката на психиката ползата и желанието на хората към потресаващите, страшните или тъжните вести може да бъде пояснен посредством нашата присъща наклонност към негативност, която ни кара да запомняме и да се фокусираме повече върху неща, които са рискови или страшни, в сравнение с към неутрални или позитивни такива. Тази наклонност има еволюционно пояснение в това, че бързото и дейно различаване на възможна опасност е увеличавало шанса за оцеляване още през тези праисторически времена.
Въпреки установяването на наклонността към негативност от психолозите, множеството хора биха декларирали, че избират да четат позитивни истории – по какъв начин е направено ново изобретение в медицината, намаляването на безработицата в даден бранш или новаторски способи за спасяването на горите. Според психолозите Трюслер и Сорока към Университета МагГил, в действителност нещата може би стоят иначе. Техният опит демонстрира, че когато на хората са предоставени разнообразни публикации, те по-често избират тези с отрицателни нотки – корупция, кавги и едва правораздаване, в сравнение с вести с безпристрастен или позитивен звук. Въпреки това, когато Трюсел и Сорока молят участниците да изразят своите желания, множеството настояват, че клонят към позитивните вести. Интересно, същите тези участници заемат позицията, че медиите се концентрират прекомерно доста върху отрицателните новинарски истории. Разбира се, би трябвало да се вземе поради, че този опит слага началото на проучванията на наклонността към негативност в подтекста на медиите. Необходими са още изследвания с повече участници от разнообразни националности, с цел да се затвърди хипотезата на Трюслер и Сорока.
Това противоречие сред мнението и дейностите на хората е мъчно за преосмисляне, само че може би не е толкоз мъчно за пояснение. Според професора по филология Стивън Пинкерт от университета " Принстън " наклонността към негативност дружно с желанието на медиите да притеглят фенове основава един циничен кръг, който води до усещането, че живеем в един свят, изпълнен с принуждение, геноцид и горест, немного по-добър от преди 10, двайсет или трийсет години (а може би и даже по-лош). Това в действителност е неправилно усещане, изяснява Пинкер, тъй като едно по-обстойно разглеждане на историята на човечеството демонстрира, че ние живеем в най-мирното време до момента, в което насилието е намаляло, а качеството на живот за милиони хора се е подобрило доста. Един образец е нашият континент Европа, който се радва на най-дългото мъртвило през последните седемдесет години – без нито един огромен боен спор след края на Втората международна война.
Но колкото и разумно да звучи това пояснение за ненапълно нездравословната връзка сред медиите и човешките усещания, въпреки всичко остава мъчно да променим навиците си и да се въздържим, с цел да не прочетем следващата публикация за идващия завършек на света. Вероятно решението е да се опитаме да включим в всекидневието си повече положителни вести, с цел да може най-малко от елементи да се понижи тежестта на негативните вести на душeвността ни, на които сме изложени и се излагаме всеки ден. Може би тогава ще се съгласим със Стивън Пинкер, ще скъсаме порочния кръг и ще си позволим да се радваме, че живеем тъкмо в този момент.
Framar.bg
