Разликата в заплатите стана почти двойна , най-бързо растат в Русе и Пазарджик
Почти двойна е разликата в заплатите сред областите в страната. В София междинната през третото тримесечие на 2023 година приближава 2700 лева, до момента в който възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са към 1300 лева на месец. Това демонстрират данните от новото издание на районните профили на развиване, които се изготвят към този момент 10 години от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Относително високо – към 1800 лева месечно, е заплащането в София-област, Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две забележителна роля за това има енергийният бранш.
Областите с най-голям растеж на годишна база са по-скоро със приблизително възнаграждение. Такива са Русе, където междинната заплата има годишен ръст от 16%, и Пазарджик, където е 14%. Единствените изключения в тази ситуация са Габрово, където годишното покачване е 6%, и Силистра, където междинните заплати са пораснали с 4% на годишна база и на процедура са съвсем равни на годишната инфлация за същия интервал, демонстрират данните.
Като цяло обаче в България се следи възобновяване на районните пазари на труда през 2022 година, които се усъвършенстват с бързи темпове след шока по време на пандемията. В 24 от 28-те области се следи увеличение на коефициента на претовареност на хората в дейна възраст.
В няколко области да вземем за пример заетостта към този момент надвишава и равнищата от предкризисната 2019 година, която беше рекордна за развиването на пазара на труда. В столицата да вземем за пример заетостта сега доближава 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75%. Варна отбелязва и най-голямото покачване на заетостта по отношение на 2019 година – с цели 7,6 пункта, като за разлика от множеството области при нея нямаше и видими спадове в хода на пандемията и локдауните
С над 70% претовареност към този момент са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София-област. Заетостта в стопански по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е 56% измежду популацията в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%.
Предишното издание на районните профили, а и проучването за икономическите центрове демонстрираха голямата подвижност на работната мощ в България. В един от регионалните градове – Перник, почти около 40% от активното население работи в столицата.
От настоящето издание обаче се вижда, че тази огромна трудова миграция има и своята противоположна страна. Перник да вземем за пример е един от дребното регионални центрове в страната, в които се следи спад на заетостта. През 2022 година тя е била с 2 процентни пункта по-ниска спрямо 2021 година Същият тренд се следи и в Сливен, където спадът е с 1,9 пункта, и във Велико Търново, където е 1 пункт.
Много по-значителни неравенства обаче съществуват във връзка с образованието и уменията, които са основни фактори за пазара на труда, а оттова и за икономическото развиване.
Абсолютен водач от позиция на каузи на висшистите е столицата, където
те са 58% от популацията в дейна възраст, а това е с над 20 пункта повече от Варна, която се подрежда на второ място, и с над 40 пункта повече от региона с минимум висшисти като да вземем за пример Ловеч.
Прави усещане, че последна по този индикатор е София-област, което за следващ път акцентира близката взаимовръзка на столицата с непосредствената ѝ външна страна. В периферията водеща роля има популацията със приблизително обучение, което доближава 71% през 2022 година.
От позиция на разширението на заетостта делът на хората с главно и по-ниско обучение постоянно е по-голям, така като работните места, подобаващи за тях, стават все по-малко.
Има области, в които те са забележителна част: в Сливен – цели 38%, в Разград – 31%, в Търговище – 30%. Това от своя страна значи, че подобряването на образованието и уменията, а постоянно и на грамотността е измежду главните провокации за по-нататъшното икономическо развиване на тези области.
В годините след пандемията се следи и повишение на каузи на повтарящите възпитаници, като те са 3,6% от всички възпитаници в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2% в Ловеч, Монтана и Пазарджик. Тези знаци приказват за по-ограничен триумф на ограниченията за задържане на учениците в стопански по-слабо развитите и по-бедни елементи на страната.
Относително високо – към 1800 лева месечно, е заплащането в София-област, Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две забележителна роля за това има енергийният бранш.
Областите с най-голям растеж на годишна база са по-скоро със приблизително възнаграждение. Такива са Русе, където междинната заплата има годишен ръст от 16%, и Пазарджик, където е 14%. Единствените изключения в тази ситуация са Габрово, където годишното покачване е 6%, и Силистра, където междинните заплати са пораснали с 4% на годишна база и на процедура са съвсем равни на годишната инфлация за същия интервал, демонстрират данните.
Като цяло обаче в България се следи възобновяване на районните пазари на труда през 2022 година, които се усъвършенстват с бързи темпове след шока по време на пандемията. В 24 от 28-те области се следи увеличение на коефициента на претовареност на хората в дейна възраст.
В няколко области да вземем за пример заетостта към този момент надвишава и равнищата от предкризисната 2019 година, която беше рекордна за развиването на пазара на труда. В столицата да вземем за пример заетостта сега доближава 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75%. Варна отбелязва и най-голямото покачване на заетостта по отношение на 2019 година – с цели 7,6 пункта, като за разлика от множеството области при нея нямаше и видими спадове в хода на пандемията и локдауните
С над 70% претовареност към този момент са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София-област. Заетостта в стопански по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е 56% измежду популацията в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%.
Предишното издание на районните профили, а и проучването за икономическите центрове демонстрираха голямата подвижност на работната мощ в България. В един от регионалните градове – Перник, почти около 40% от активното население работи в столицата.
От настоящето издание обаче се вижда, че тази огромна трудова миграция има и своята противоположна страна. Перник да вземем за пример е един от дребното регионални центрове в страната, в които се следи спад на заетостта. През 2022 година тя е била с 2 процентни пункта по-ниска спрямо 2021 година Същият тренд се следи и в Сливен, където спадът е с 1,9 пункта, и във Велико Търново, където е 1 пункт.
Много по-значителни неравенства обаче съществуват във връзка с образованието и уменията, които са основни фактори за пазара на труда, а оттова и за икономическото развиване.
Абсолютен водач от позиция на каузи на висшистите е столицата, където
те са 58% от популацията в дейна възраст, а това е с над 20 пункта повече от Варна, която се подрежда на второ място, и с над 40 пункта повече от региона с минимум висшисти като да вземем за пример Ловеч.
Прави усещане, че последна по този индикатор е София-област, което за следващ път акцентира близката взаимовръзка на столицата с непосредствената ѝ външна страна. В периферията водеща роля има популацията със приблизително обучение, което доближава 71% през 2022 година.
От позиция на разширението на заетостта делът на хората с главно и по-ниско обучение постоянно е по-голям, така като работните места, подобаващи за тях, стават все по-малко.
Има области, в които те са забележителна част: в Сливен – цели 38%, в Разград – 31%, в Търговище – 30%. Това от своя страна значи, че подобряването на образованието и уменията, а постоянно и на грамотността е измежду главните провокации за по-нататъшното икономическо развиване на тези области.
В годините след пандемията се следи и повишение на каузи на повтарящите възпитаници, като те са 3,6% от всички възпитаници в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2% в Ловеч, Монтана и Пазарджик. Тези знаци приказват за по-ограничен триумф на ограниченията за задържане на учениците в стопански по-слабо развитите и по-бедни елементи на страната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ