Почитаме паметта на светец, прославил се с чудотворството. Честваме паметта

Почитаме паметта на светец, популяризирал се с чудотворството. Честваме паметта на свети Евмений, свещеник Гортински. Скоро Евмений достигнал такава висота на добродетелите, че християните от Гортина го поискали за собствен свещеник.
Свети Евмений живял в VII век
на остров Крит. От младини почувствал увлечение към усамотен молитвен живот. Жаждата за духовни подвизи го подтикнала да раздаде цялото си имущество на бедните и да се отдалечи в манастир. Там се подвизавал с примерно смирение. Монахът бил талантлив от Бога с добра и сензитивна душа, а също така с молитва и упражнение в добродетелите развил в себе си огромно примирение и съчувствие.
Скоро Евмений достигнал такава висота
на добродетелите, че християните от Гортина, град в централната част на острова, го поискали за собствен свещеник. Според църковното поверие този град е бил седалището на първия свещеник на остров Крит – свети деятел Тит, възпитаник на свети деятел Павел.
Свети Евмений служил на този виновен
пост в годините 670-680. Като свещеник траял с още по-голяма подготвеност да откликва на всички несгоди на ближните: бил татко на сираците, опора на небогати и слаби, разтуха на скърбящи, целител на страдащи. При това бил обхванат от същинско миролюбие. Независимо от високия си ранг и по-скоро таман поради него, Евмений следвал в живота си заветите за обич и всеопрощение.
Прославил се и с подарък на чудотворство.
В негово време животът на Църквата бил смущаван от разнообразни ереси, измежду които огромно разпространяване получило монотелитството. Еретиците монотелити учели, че Богочовекът Господ Иисус имал единствено божеска, само че не и човешка воля. Като правилен овчар на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да резервира мира в Църквата.
Той използвал доста старания
отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата. Но съперниците му го наклеветили пред властта и възрастният към този момент свещеник бил заточен в Тиваидската пустиня в Египет, където и умрял. По-късно мощите му били пренесени в Гортина.