Почина един от най-богатите българи в САЩ
Почина Фил Филипов – един от най-богатите българи в Съединени американски щати.
Филипов, който назовават “Добрия деспот ” е умрял в дома си в Маями след боледуване. Филантропът Шефкет Чападжиев, който е бил на лятна отмора в България, е тръгнал по неотложност за Съединени американски щати, откакто е научил за кончината му, съобщи bg-voice.
“Беше най-хубавият ми другар ”, сподели Чападжиев, преди да се качи на самолета. Погребението на Фил ще е в понеделник. В Германия, Чикаго и родното му село Стрелча се провеждат събития, които ще отбележат живота на Фил.
Освен доста сполучлив предприемач от двете страни на Океана, Фил Филипов беше и един от огромните донори в българската общественост. Една от огромните дела, които поддържаше до последно, беше българската черква “Св, София ” в чикагското предградие Дес Плейнс. Филипов участваше и в делегацията, която показа българската общественост в Съединени американски щати пред Конгреса на Илинойс преди 5 месеца.
Историята на 76-годишният Фил е доста пъстра и забавна. Той е определян за “най-мразения началник в Германия ”, бежанец и благополучен брачен партньор. Той дели времето си сред Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин в Съединени американски щати.
Фил Филипов е едвам на 17 година, когато бяга от България през 60-те години на предишния век. Но не споделя, че е поради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, тъй като на Запад имаше и коли, и дами, и други работи, които не ни позволяваха в този режим ”, прям е той. Минава през лагер в Гърция и след това отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той пристигна с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – доста млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо сигурно ”, споделя Чапата, който беше измежду гостите на Фил в “Белажио ”.
Чападжиев се оказва прав. През 1966 година Фил стартира като метач във компанията за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж. През 1993 година компанията е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за произвеждане на кранове и подемна техника. А Фил Филипов към този момент е президент на компанията. 10 години по-късно напуща и стартира личен бизнес – купува компании в тежко положение и ги оздравява с брутална дисциплинираност.
Често го назовават Добрия деспот. “Такъв съм – без съмнение отсича Фил. – И съм доста добър в неприятно време. Знам по какъв начин да провеждам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крайници. Последното в Германия “Атлас ” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а в този момент печелим. ”
Фил Филипов има фабрики в Германия, Китай, Мексико, Франция и България. Българинът постоянно влиза в конфликти със синдикатите – в това число и тези в Германия, когато отхвърля да договаря с тях като притежател на компанията за кранове “Атлас ”. “Аз имам алергия против синдикатите, безапелационен е предприемачът. – Синдикатите не заплащат на служащите. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си правят работата. ” Фил обаче споделя, че огромният удар в живота му не е някоя огромна бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата брачна половинка французойка. “Късметът му пристигна, като се срещна с Вероник ”, споделя Шефкет Чападжиев. А Фил не отхвърля. Според него след всеки съумял мъж би трябвало да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил ”. Двамата са дружно повече от 25 години.
Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж би трябвало да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори по този начин – “Да бъде себе си. Да не не помни от кое място идва. Да няма доста парадиране и най-важното е да знае, че нищо не е постоянно. ”
Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, споделя, че в никакъв случай не е съумял да се почувства на мястото си. “Най-трудното даже и през днешния ден е да си чужденец. Много от младите, които са излезли след 1989-а, схващат, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз аероплан си закупувам и няма с кого. 52 години по-късно постоянно си чужденец. Никъде не е елементарно да си бежанец. ”
Филипов, който назовават “Добрия деспот ” е умрял в дома си в Маями след боледуване. Филантропът Шефкет Чападжиев, който е бил на лятна отмора в България, е тръгнал по неотложност за Съединени американски щати, откакто е научил за кончината му, съобщи bg-voice.
“Беше най-хубавият ми другар ”, сподели Чападжиев, преди да се качи на самолета. Погребението на Фил ще е в понеделник. В Германия, Чикаго и родното му село Стрелча се провеждат събития, които ще отбележат живота на Фил.
Освен доста сполучлив предприемач от двете страни на Океана, Фил Филипов беше и един от огромните донори в българската общественост. Една от огромните дела, които поддържаше до последно, беше българската черква “Св, София ” в чикагското предградие Дес Плейнс. Филипов участваше и в делегацията, която показа българската общественост в Съединени американски щати пред Конгреса на Илинойс преди 5 месеца.
Историята на 76-годишният Фил е доста пъстра и забавна. Той е определян за “най-мразения началник в Германия ”, бежанец и благополучен брачен партньор. Той дели времето си сред Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин в Съединени американски щати.
Фил Филипов е едвам на 17 година, когато бяга от България през 60-те години на предишния век. Но не споделя, че е поради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, тъй като на Запад имаше и коли, и дами, и други работи, които не ни позволяваха в този режим ”, прям е той. Минава през лагер в Гърция и след това отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той пристигна с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – доста млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо сигурно ”, споделя Чапата, който беше измежду гостите на Фил в “Белажио ”.
Чападжиев се оказва прав. През 1966 година Фил стартира като метач във компанията за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж. През 1993 година компанията е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за произвеждане на кранове и подемна техника. А Фил Филипов към този момент е президент на компанията. 10 години по-късно напуща и стартира личен бизнес – купува компании в тежко положение и ги оздравява с брутална дисциплинираност.
Често го назовават Добрия деспот. “Такъв съм – без съмнение отсича Фил. – И съм доста добър в неприятно време. Знам по какъв начин да провеждам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крайници. Последното в Германия “Атлас ” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а в този момент печелим. ”
Фил Филипов има фабрики в Германия, Китай, Мексико, Франция и България. Българинът постоянно влиза в конфликти със синдикатите – в това число и тези в Германия, когато отхвърля да договаря с тях като притежател на компанията за кранове “Атлас ”. “Аз имам алергия против синдикатите, безапелационен е предприемачът. – Синдикатите не заплащат на служащите. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си правят работата. ” Фил обаче споделя, че огромният удар в живота му не е някоя огромна бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата брачна половинка французойка. “Късметът му пристигна, като се срещна с Вероник ”, споделя Шефкет Чападжиев. А Фил не отхвърля. Според него след всеки съумял мъж би трябвало да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил ”. Двамата са дружно повече от 25 години.
Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж би трябвало да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори по този начин – “Да бъде себе си. Да не не помни от кое място идва. Да няма доста парадиране и най-важното е да знае, че нищо не е постоянно. ”
Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, споделя, че в никакъв случай не е съумял да се почувства на мястото си. “Най-трудното даже и през днешния ден е да си чужденец. Много от младите, които са излезли след 1989-а, схващат, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз аероплан си закупувам и няма с кого. 52 години по-късно постоянно си чужденец. Никъде не е елементарно да си бежанец. ”
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ