По време на Студената война, когато СССР започва да вади

По време на Студената война, когато Съюз на съветските социалистически републики стартира да вади малко по-модерни изтребители и да тормози запада с обстоятелството, че най-вероятно най-сетне наваксва в една особена ниша – авиацията. МиГ-29 е машината, която за първи път впечатлява американците, само че ще отнеме малко време, преди да схванат, че Съюз на съветските социалистически републики има положителни и елегантни решения, само че машината им има съществени проблеми в други.

Оказва се, че когато едната страна покаже ново оръжие, другата е подготвена по всякакъв начин да вземе един изтребител и да го изследва в детайли. През 1997 година МиГ-29 съумява с лекост да настигне американските самолети и тъкмо това повдига доста въпроси, а един изключително значим е: кой ще е по-бързият? Дали това ще изисква от Съединени американски щати да създаде по-добра машина, която да отговори на високата конкуренция. МиГ-29 е маневрен и много гибелен за времето си, разполага с положителни самонасочващи се ракети и заковава целите от доста странни и даже невъзможни ъгли. След като Съюз на съветските социалистически републики колабира, американците съумяват да закупят 21 изтребителя МиГ-29 от 4-то потомство, които да изследват.

Натискът е изключително нечовечен, тъй като Съединени американски щати осъзнават, че Молдова е подготвена да продаде самолетите си на Иран, с цел да не се случи договорката, американците заплащат доста повече и печелят договорката. Ескадрилата отпътува в Израел, където летците да се обучат и да схванат каква тъкмо технология имат. По данни на самите израелци, били са нужни към 2 седмици, с цел да схванат какво тъкмо имат съперниците.

Те са впечатлени и много удовлетворени от обстоятелствата, само че въпреки това се тормозят, тъй като това е вражеският аероплан и той умерено може да се бори с F-15 и F-16, каквито има на въоръжение в Иран, Сирия и Либия – все другарски страни за момента. Някои израелски водачи не престават да имат вяра, че в случай че в съветската машина има опетен авиатор, то въздушната борба няма да е нежна приказка, а ще се трансформира в същинско кръвопролитие.

Американците не се тормозят толкоз, а това е съмнително. Още от началото на Студената война, американците търсят всевъзможни способи да се снабдят с военна техника. Те колекционират всичко от ракетите земя-въздух до части от паднали галактически станции и тяхното обичано – съветски бойни самолети. Благодарение на един руснак, който доста дълго време е изразявал мощна злоба към комунистите, както и обстоятелството, че неговата жена е била в политически лагер за преквалификация, Съединени американски щати получават доста информация за новите съветски птици.

От друга страна ще открием, че Пентагона работи по една изключително комплицирана и сполучлива система, тази интервенция носи името Constant Peg. В този интервал излиза наяве, че американците съумяват да се снабдят с MiG-17, MiG-21, MiG-23 и с това да бъдат постоянно едни гърди напред във въздушната борба. Благодарение на тяхната бойна стратегия и обстоятелството, че работят с по този начин наречените „ Червени орли “, американските водачи могат в действително време да упражняват против същински съветски бойни машини. Оказва се, че филми като Top Gun са били безспорната действителност, в случай че си спомняте първата част, Маверик тренираше точно против съветски бойни машини.

MiG-21 е възложен от иракски дезертьор на име Мунир Редфа. Той не желал повече да живее в Ирак и под режима на Садам, затова взел със себе си тъкмо това, което западът е желал, чисто нов съветски изтребител. Притесненията на Израел са съществени, когато стартират да следят опциите на МиГ-21 и тогава френските „ Мираж “ не могат да се оправят толкоз елементарно. Заради 20-годишно ембарго на Израел, съвременни самолети като Lockheed F-104 и McDonnell F-4 Phantom не могат да бъдат предоставени. След по-сериозно проучване на тази технология, израелците ще дават самолета на американците и той отлита за Зона 51. Маркиран е като различен изтребител.

Не би трябвало да забравяме, че тъкмо този изтребител се счита за един от безспорните демони във Виетнам. Истината е, че американските летци са имали много главоболия, а в този момент могат да упражняват тъкмо с този тип изтребител. Това е позитивната страна на нещата. Един забавен факт е, че след този трансфер, Израел получава чисто нови Phantom F-4. Централно разузнавателно управление на САЩ ще докара втория значим артефакт в Съединени американски щати – МиГ-23. Самолетът идва от Египет и е с кодовото име Have Pad. Въпросният е бил докаран в Съединени американски щати на части, а по-късно и съединен за полети. Инженерите намират мощните и слабите страни, схващат оптималната скорост и оптималната височина на полета, демонстрират какви завои могат да се вършат и още доста други. Програмата работи толкоз добре, че американците съумяват да вземат още 17 МиГ-а и да стартират да ги изпращат на части до базата, с цел да могат да бъдат изследвани още веднъж и още веднъж.

За напъните си, Египет получава великодушни награди под формата на самолети за към половин милиард, включващи F-4 Phantom и F-16.

Щом новите летци се появят на пистата, с цел да упражняват против американски МиГ, настроението се обърквало доста. В началото се изисквало множеството водачи да преминат седмична подготовка в Зона 51. От доставката на изтребителите до 1990 година ще стане ясно, че повече от 6000 водачи към този момент са знаели по какъв начин да водят пердах с съветските изтребители. Една от най-големите изненади за всеки посетител е, че американците имат съветски изтребители. Всеки подписва уговорка за дискретност, а откакто програмата ще избавя животи, никой не се е оплаквал. Във времето се постанова на американските инженери да вършат и аварийни елементи и по този начин разрешават програмата да продължава.

Резултатът е впечатляващ, когато в задачата „ Пустинна стихия “ няма нито един свален американски аероплан. Инструкторите си спомнят и още една детайлност. От неделя до петък, когато се организира образованието, инструкторите разрешават на водача да лети на МиГ-а и по-късно би трябвало да се изправи против него. При втория полет се водят симулации на въздушни боеве. По време на първите дни е ясно, че нито един водач не е благополучен от обстоятелството, че не може да се оправи с съветската машина, само че до петък, самите инструктори не желаят да идват, тъй като гостите в базата не просто ще се оправят с съперника, а ще го унижават. Това не е чак толкоз демотивиращо, изключително откакто същите водачи в никакъв случай няма да повтарят историята във Виетнам.

Последните добити артефакти, както се твърди към този миг, идват от бойното поле в Украйна, където се твърди, че американци са съумели да приберат свалени Сукхой Су-35. Какво ще излезе от тях и какво се чака да се случи, следва да разберем в бъдеще.

Руските изтребители, най-малко тези, които се раждат във времето на Съюз на съветските социалистически републики, дават отговор на някои съществени условия за воденето на боеве, несъмнено настигат съперниците си, изключително към края на Студената война, когато се вкарва специфична съветска стратегия за летците, само че след разпада на тази стратегия, множеството нови летателни апарати се оказват просто една добра реклама и нищо повече от това.

Гениалната тактичност на Централно разузнавателно управление на САЩ и други разследващи организации, да закупуват или даже да откриват водачи, подготвени да предадат военната си техника, разрешава на американците да извлекат най-хубавото. По време на оня неуместен режим е предстоящо, че има повече от задоволително мераклии, които да избягат със своите изтребители.