По време на Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов

...
По време на Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов
Коментари Харесай

Турция неочаквано влезе в центъра на дебатите на европейските лидери

По време на Европейския съвет в Брюксел министър председателят Бойко Борисов е имал къса среща с немския канцлер Ангела Меркел, на която главно са говорили за интеграцията на Западните Балкани.

© Dario Pignatelli Още по тематиката
В знак на взаимност Борисов даде обещание половин милион евро за фонда за Африка
от Дневник,20 окт 2017
Жп линия от Солун през Бургас до Русе ще кандидатства за еврофинансиране
от Дневник,20 окт 2017
Цитат на деня: Борисов, Юнкер и Ципрас - " доста огромна коалиция "
от Дневник,20 окт 2017
Управляващи и съпротива в Мадрид желаят избори в Каталуня през януари
от Дневник,20 окт 2017
Бойко Борисов подлага на критика косвено Ангела Меркел за позицията й към Анкара

България е за опазване на връзките сред Европейския съюз и Турция
19 окт 2017
Тереза Мей предложения Борисов на посещаване във Англия
от Дневник,19 окт 2017 Въпреки че Турция в началото не присъстваше като съществена тематика в дневния ред на водачите на 28-те страни членки, връзките сред Европейски Съюз и Анкара се оказаха в центъра на дебатите на провелия се в четвъртък и петък Европейски съвет. За сметка на това другите тематики, по които се очкаваше да има прогрес - проектите за смяна на миграционната политика на евросъюза и ускоряването на приемането на новите правила за цифровия пазар, както и договарянията сред Англия и Европейски Съюз (въпреки декларациите за противоположното, към този момент не могат да напреднат.

За България най-малко две от обсъжданите тематики са от основно значение – връзките на Европейски Съюз с Турция и проектите за смяна на миграционната политика на съюза. По време на конференцията си в четвъртък министър председателят Бойко Борисов се концентрира главно върху Турция и косвено влезе в несъгласие с немския канцлер Ангела Меркел - нещо което до неотдавна той по всякакъв начин избягаше.

Първи съществени последствия за Турция
Въпреки че формалните изводи на Европейския съвет не го загатват, европейските водачи са отстъпили на настояването на немския канцлер Ангела Меркел да преразгледат финансовата помощ за страната. По време на конференцията си в петък сутринта Меркел уточни, че " ние се съгласихме... да желаяме от Европейската комисия да отреже предприсъединителната помощ по виновен метод ". Германският канцлер добави, че Турция се отдалечава " от всичко това, което назоваваме господство на закона ".

Ден преди този момент министър председателят Борисов се впусна в продължителна дрънканица какъв брой е значимо да се запазят връзките с Турция, която е съществена бариера за мигрантския поток и значим член на НАТО в района. " По време на нашето председателство (на Съвета на Европейски Съюз в първата половина на 2018 г.) не би трябвало да се приказва за преустановяване на договарянията с Турция ", акцентира Бойко Борисов.

По време на предизборната си акция Меркел прикани точно към това. В четвъртък Борисов косвено й отвърна: " Тези политикани, които елементарно хвърлят Турция, това може да им печели избори, само че не може да им завоюва война ".

По време на срещата на върха водачите са се договорили да изискат от Европейската комисия понижаване на предприсъединителната помощ за страната с 25%, сподели Борисов. Според него е имало страни, които са упорствали за изцяло прекъсване на помощта или непосредствено преустановяване на договарянията за участие. По-късно източник от Европейската комисия посочи, че към този момент нейното предложение е средствата да не се понижават, а да се пренасочат към поддръжка на гражданското общество. Преди това холандският министър председател Марк Руте сподели, че помощта би трябвало да се концентрира единствено върху планове в региона на върховенството на закона за сметка на капиталовите планове. За понижаване на средствата обаче упорства Европейският парламент.

За интервала 2014-2020 година за Турция са избрани 4.5 милиарда евро. Ако се одобри сходна мярка, това ще бъде първият случай на понижаване на утвърдената предприсъединителната помощ за страна, която води договаряния за участие в Европейски Съюз. Това сигурно ще провокира реакция от страна на Анкара, която би възприела сходна стъпка като интервенция във вътрешните й работи.

Засега прекратяването на договарянията за участие на Турция в Европейски Съюз не стоят на дневен ред, защото за доста страни, в това число България, са вероятен лост за въздействие върху Анкара. В последните няколко години той става все по-слаб, само че премахването му надали би трансформирало обстановката в Турция, само че пък за сметка на това ще е удар за проевропейски настроените турци.

Знак за това какъв брой значима е била полемиката за Турция е фактът, че препоръчаното от френския президент Еманюел Макрон разискване на комерсиалните политки на Европейски Съюз на процедура не се е състояло.

Миграцията – още по-трудно решение
Голямата тематика – промяната в Дъблинския правилник за приема на бежанци в страните от Европейски Съюз, на процедура е изнемощял от дебатите, като се загатва като последна точка от заключенията на водачите.

В момента регламентът задължава страните, на чиято територия са влезнали бежанците, да се погрижат за тяхната регистрация и настаняване, а в случай че те не получат подобен статут, да ги върнат там, откъдето са пристигнали. С началото на мигрантската рецесия спазването на тези правила беше бързо изоставено. След това страните членки се съгласиха да преразпределят 160 хиляди от влезлите от началото на бежанската рецесия мигранти между тях. Досега обаче това е направено с едвам 27 хиляди души, като Полша и Унгария изрично отхвърлят да одобряват бежанци, а Словакия, Чехия и Австрия прилагаха голям брой спънки. България публично не отхвърля да приема бежанци, само че до този миг не приела нито един човек от Италия.

Схемата изтече през септември, само че Европейската комисия упорства механизмът за преразпределение да стане автоматизирано настоящ, откакто количеството на мигрантите в така наречен страни на предна линия доближат избран предел. За това обаче няма единодушие измежду доста страни в съюза. Преди два дни ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск сподели, че не вижда бъдеще в квотната система за преразпределение на бежанци.

За България е значимо да се одобри сходна скица и прагът да е оптимално невисок, тъй че преразпределението на мигрантите да стартира оптимално рано и без в допълнение формалности. В четвъртък Европейският парламент гласоподава позиция в сходна тенденция. Евродепутатите оферират страните, които отхвърлят да одобряват бежанци, да получат корекции на заплащанията си по европейските фондове (това не би се отнасяло за България, защото най-малко публично страната не отхвърля да настанява бежанци на своя територия).

Лидерите на 28-те страни членки също така се договориха да продължат поддръжката за Турция за по съглашението за обмяна на бежанци, както и поддръжката за страните от Западните Балкани. Те поеха и ангажимент да усилят вноските на страните си във фонда за поддръжка на Африка. Премиерът Бойко Борисов сподели, че ще предложи и България да взе участие в него с 500 хиляди евро, колкото е минималната вноска.

Излизането на Англия
Борисов се размина с Ангела Меркел и по друга тематика. На два пъти той съобщи, че е черноглед за постигането на компромис сред Европейски Съюз и Англия по отношение на изискванията за излизането на Обединеното кралство от евросъюза.

Германският канцлер обаче разяснява в четвъртък, че " от наша позиция, не съществуват никакви знаци, че съглашение не може да се реализира ". Заявлението на Меркел е завой в нейната позиция, защото точно Берлин беше упрекван в най-голяма непреклонност по отношение на Англия.

Всъщност, макар непрекъснатото напрежение към договарянията и закани за неуспех, те вървят в предстоящото си русло. Англия употребява най-силния си коз – заплащанията, с които се е обвързала към Европейски Съюз, с цел да получи отстъпки от позицията на 27-те във връзка бъдещето и връзки с тях. Европейската комисия (която договаря от името на 27-те) пък разиграва своя най-силен коз – достъпа на Англия до Единния пазар, с цел да принуди Лондон да заплати сметката по напускането си. " Новините за някакъв блокаж са мощно пресилени ", сподели ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск.

До този миг и двете страни към този момент са създали известни взаимни отстъпки. Преди две седмици английския министър председател Тереза Мей съобщи, че страната й ще извърши поетите задължения. Тя обаче не посочи сумата, като английските медии приказват за 20 мрлд. паунда, което е почти пет пъти по-малко от това, кеото чака Брюксел. Страните членки пък се съгласиха да отбележат, че има прочут прогрес в договарянията, тъй че Европейската комисия да може да стартира подготовка на бъдещите съглашение сред Европейски Съюз и Англия за статута на връзките им и възможните преходни интервали. Така, даже и да не се водят договаряния по тях, Лондон ще има визия за упованията на останалите в Европейски Съюз и може да съобрази " сметка за Brexit " по тях.

Балкански ят приоритет
За българския министър председател Европейския съвет беше подобаващ терен да сондира до каква степен последните му старания да играе ролята на представител на страните от Западните Балкани е сполучлива. Бойко Борисов имаше срещи с висшия представител в региона на външната политика Фредерика Могерини и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск, като главната тематика е била точно интеграцията на шестте страни на Балканите, които към момента са отвън Европейски Съюз.

По време на срещата сред Борисов, ръководителя на Европейката комисия Жан-Клод Юнкер и гръцкият министър председател Алексис Ципрас е бил разискван и предлаганият от двете страни транспортен кулоар Солун-Кавала-Александропулис-Бургас–Варна-Русе. Според българския министър председател той към този момент се е трансформирал в транспортен квадрат, защото към него се се включила и Сърбия.

Въпреки акцента, който България залага на района, неговото споменаване в заключенията на съвета се отнасяше единствено до помощта за оправянето с миграцията. Така че този български приоритет за приближаващото председателство на Съвета на Европейски Съюз занапред би трябвало да се постанова по-сериозно в дневния ред на евросъюза.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР