Лични лекари се оплакаха от орязани средства за направления
По-малко пари за проучвания и съвещания, с които персоналните лекари разполагат за своите пациенти. От това се оплакаха медици от цялата страна. Средствата за второто тримесечие са понижени и това ще засегне хронично болните и пациентите с остри болести.
Два пъти месечно 79-годишният Станьо Станев посещава персоналния си доктор за посоки. След прекаран инфаркт му се постановат по-често прегледи при експерти.
„ Важното е дали ще могат да лекуват пациентите, в случай че няма посоки. Това значи, че не можеш да отидеш при експерт, не могат да ти дефинират диагнозата и да те лекуват “, счита той.
Вече 20 години доктор Зоя Ставрева е общопрактикуващ доктор с над 1400 пациента. Тревожи се, че намаляването ще се отрази отрицателно най-много на хората с хронични болести.
„ Близо 10% са отрязани направленията за проучвания и експерти и над 60% за високоспециализирани проучвания, което за нас е голям проблем. Максимум ще работим до началото на юни с това, което имаме сега. Ще спрем профилактичните прегледи, ще спрем и диспансерните прегледи и ще останат най-острите положения на хората, които са неотложни. Работата ни ще бъде доста сложна и тежка “, изясни тя за БТВ.
От Български лекарски съюз чакат решение от Здравната каса.
„ Имаме уверението, че регулативните стандарти ще бъдат преразгледани за второто тримесечие на 2023 година и ще бъдат поправени в посока нагоре. Да, бюджетът закъснява и републиканския, и на НЗОК, взети са ограничения, мога да уверя сътрудниците умерено да работят, както до момента “, съобщи заместник-председателят на УС на БЛС доктор Николай Брънзалов.
Така, очевидно фактът, че опазването на здравето работи по остарелия бюджет, е и повода за този проблем. От Здравната каса дадоха отговор, че са предложили 10% нарастване на парите за посоки по отношение на предходната година. Но с цел да станат факт те би трябвало първо да бъдат гласувани от Народното събрание.
Два пъти месечно 79-годишният Станьо Станев посещава персоналния си доктор за посоки. След прекаран инфаркт му се постановат по-често прегледи при експерти.
„ Важното е дали ще могат да лекуват пациентите, в случай че няма посоки. Това значи, че не можеш да отидеш при експерт, не могат да ти дефинират диагнозата и да те лекуват “, счита той.
Вече 20 години доктор Зоя Ставрева е общопрактикуващ доктор с над 1400 пациента. Тревожи се, че намаляването ще се отрази отрицателно най-много на хората с хронични болести.
„ Близо 10% са отрязани направленията за проучвания и експерти и над 60% за високоспециализирани проучвания, което за нас е голям проблем. Максимум ще работим до началото на юни с това, което имаме сега. Ще спрем профилактичните прегледи, ще спрем и диспансерните прегледи и ще останат най-острите положения на хората, които са неотложни. Работата ни ще бъде доста сложна и тежка “, изясни тя за БТВ.
От Български лекарски съюз чакат решение от Здравната каса.
„ Имаме уверението, че регулативните стандарти ще бъдат преразгледани за второто тримесечие на 2023 година и ще бъдат поправени в посока нагоре. Да, бюджетът закъснява и републиканския, и на НЗОК, взети са ограничения, мога да уверя сътрудниците умерено да работят, както до момента “, съобщи заместник-председателят на УС на БЛС доктор Николай Брънзалов.
Така, очевидно фактът, че опазването на здравето работи по остарелия бюджет, е и повода за този проблем. От Здравната каса дадоха отговор, че са предложили 10% нарастване на парите за посоки по отношение на предходната година. Но с цел да станат факт те би трябвало първо да бъдат гласувани от Народното събрание.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ