На българина не му пука за църквата. И това е чудесно
По-голямата част от българите имат вяра в Бог, само че още по-голяма част не вървят на черква или влизат в храм единствено по празници, сочат резултатите от ново изследване.
Или другояче казано, за българина е годно положението " набожен, само че не набожен ".
И това е отлично.
Има хора, които считат, че рецесията на християнската принадлежност у нас е повода за проблемите ни като общество. Такива хора има и във властта. За, информация, през вчерашния ден съдружните сътрудници на ръководещите - " патриотите ", желаеха вероучението да бъде върнато в учебно заведение . Така сме щели да цъфнем и да вържем, да унищожаваме експанзията, безпътицата и бездуховността.
За благополучие, до момента българският народ съумява да удържа сходни нелепости надалеч от себе си. Защото българинът постоянно инстинктивно е знаел кои са същински значимите и скъпи неща и кои са налагани канони, с които е привикнал, само че които не припознава и от които няма потребност.
Време е всички, на които не им е ясно, да схванат в коя страна живеят. Българският народ в никакъв случай не е бил набожен. Той постоянно е вярвал в собствен личен Бог, мощ, сила, която схваща по собствен метод и която почита по собствен метод. Той няма потребност някой поп да му споделя по какъв начин да уважава това, в което има вяра, и по какъв начин да го приема. Българите не вървят на черква, тъй като нямат потребност от теория, поставяща им правила, ограничавания и санкции. Нямат потребност да ги афишират за неверни, задето не влизат в храма, не постят, не се женят " пред Бога " или не кръщават децата си. Защото знаят, че не са неверни и че съблюдават всички " божи заповеди ", не тъй като ги написа в някаква книга, а тъй като това са универсални човешки полезности , в които са вярвали хората преди 10 000 години и в които евентуално ще имат вяра и след още 10 000 години.
Българинът не е оживял с помощта на религията си. Оцелял е в тъмните интервали на историческата си орис с помощта на вярата си - на онази религия, която желае да уважава както усеща за вярно, без да бъде лимитиран нито от свои, нито от непознати, и която е сложила в центъра си положителното, обичта и свободата. И това няма нищо общо с църквата. Тя е могла да оказва помощ, само че в никакъв случай не е била главен мотор на българския дух.
Този дух има потребност от своите корени и от вярата " по собствен метод ". Българският народ постоянно е бил необикновен и капризен. Много неща вършим наобратно, на инат, наопаки на всички останали. И това не ни пречи, тъй като следваме себе си и знаем, че по този начин е вярно. Дори такава мощна машина като църквата е трябвало да се съобрази с чепатия ни темперамент и с цел да има късмет въобще да бъде признато, християнството се е принудило да признае и инфилтрира всичките ни " езически " обичаи и ритуали, които вършат българското православие неповторимо.
И това е отлично.
Ето за какво резултатите от изследването не би трябвало да ни изненадват. Народът ни постоянно е схванал, че вярата е нещо персонално и се е дистанцирал от вяра, която приема, само че която не прегръща поради опитите й да постави рамки на душата му, и от свещеници, доста от които са се потвърдили морално недостойни.
Няма по-верен ход от този да продължим да следваме себе си и полезностите, които сами усещаме за значими, и да научим и децата си на това. Този избор сме създали от дълго време и с него можем единствено да се гордеем.
Автор: Десислава Любомирова
Или другояче казано, за българина е годно положението " набожен, само че не набожен ".
И това е отлично.
Има хора, които считат, че рецесията на християнската принадлежност у нас е повода за проблемите ни като общество. Такива хора има и във властта. За, информация, през вчерашния ден съдружните сътрудници на ръководещите - " патриотите ", желаеха вероучението да бъде върнато в учебно заведение . Така сме щели да цъфнем и да вържем, да унищожаваме експанзията, безпътицата и бездуховността.
За благополучие, до момента българският народ съумява да удържа сходни нелепости надалеч от себе си. Защото българинът постоянно инстинктивно е знаел кои са същински значимите и скъпи неща и кои са налагани канони, с които е привикнал, само че които не припознава и от които няма потребност.
Време е всички, на които не им е ясно, да схванат в коя страна живеят. Българският народ в никакъв случай не е бил набожен. Той постоянно е вярвал в собствен личен Бог, мощ, сила, която схваща по собствен метод и която почита по собствен метод. Той няма потребност някой поп да му споделя по какъв начин да уважава това, в което има вяра, и по какъв начин да го приема. Българите не вървят на черква, тъй като нямат потребност от теория, поставяща им правила, ограничавания и санкции. Нямат потребност да ги афишират за неверни, задето не влизат в храма, не постят, не се женят " пред Бога " или не кръщават децата си. Защото знаят, че не са неверни и че съблюдават всички " божи заповеди ", не тъй като ги написа в някаква книга, а тъй като това са универсални човешки полезности , в които са вярвали хората преди 10 000 години и в които евентуално ще имат вяра и след още 10 000 години.
Българинът не е оживял с помощта на религията си. Оцелял е в тъмните интервали на историческата си орис с помощта на вярата си - на онази религия, която желае да уважава както усеща за вярно, без да бъде лимитиран нито от свои, нито от непознати, и която е сложила в центъра си положителното, обичта и свободата. И това няма нищо общо с църквата. Тя е могла да оказва помощ, само че в никакъв случай не е била главен мотор на българския дух.
Този дух има потребност от своите корени и от вярата " по собствен метод ". Българският народ постоянно е бил необикновен и капризен. Много неща вършим наобратно, на инат, наопаки на всички останали. И това не ни пречи, тъй като следваме себе си и знаем, че по този начин е вярно. Дори такава мощна машина като църквата е трябвало да се съобрази с чепатия ни темперамент и с цел да има късмет въобще да бъде признато, християнството се е принудило да признае и инфилтрира всичките ни " езически " обичаи и ритуали, които вършат българското православие неповторимо.
И това е отлично.
Ето за какво резултатите от изследването не би трябвало да ни изненадват. Народът ни постоянно е схванал, че вярата е нещо персонално и се е дистанцирал от вяра, която приема, само че която не прегръща поради опитите й да постави рамки на душата му, и от свещеници, доста от които са се потвърдили морално недостойни.
Няма по-верен ход от този да продължим да следваме себе си и полезностите, които сами усещаме за значими, и да научим и децата си на това. Този избор сме създали от дълго време и с него можем единствено да се гордеем.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ