Стайко Мурджев: С “Ромео и Жулиета“ ще разбием клишетата за романтичната любов
Пловдивският трагичен спектакъл ще зарадва публиката с нов премиерен театър – „ Ромео и Жулиета ” от Шекспир. Премиерата е на 14 февруари в Голямата зала.
Прочетете още
Ролята на Жулиета извършва Елеонора Иванова е родена в София. През 2017 е призната в НАТФИЗ „ Кръстю Сарафов “ в компетентност „ Актьорство за трагичен спектакъл “ в класа на проф. доктор Ивайло Христов, приключва през 2021 и се включва в трупата на Театър „ София ”. Носителка е на първата стипендия „ Стефан Данаилов “ на Есенен интернационален сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът ”, а през 2023 получава премията Полет в изкуството „ Стоян Камбарев “.
Ролята на Ромео извършва Спартак Панталеев. Той се занимава с актьорско майсторство от трети клас, като минава през общо три школи преди да влезе в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " през 2018 година, където приключва актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. Снежина Танковска през 2022 година Дипломира се с представленията: " Бесове " от Албер Камю по романа на Фьодор Достоевски, реж. Боян Арсов, " Емилия Галоти " от Готхолд Лесинг, реж. Петър Денчев, " Peter Gynt " от Дейвид Хеър по пиесата " Пер Гюнт " на Хенрик Ибсен, реж. Боян Арсов. Участва и в плановото зрелище " Доброто на страната ни " от Тимбърлейк Уъртънбейкър по романа на Томас Кинийли " The playmaker ", реж. Тодор Димитров. Играе в самостоятелния план " Три " от Александра Станишева, реж. Мила Люцканова. Участва досега в седем издания на " Актьори против поети " в Театрална работилница " Сфумато ".
За враждата сред Монтеки и Капулети, любовта, нещастието и гибелта беседваме с режисьора Стайко Мурджев, който пловдивската аудитория познава от знакови представления като „ Крал Лир ”, „ Дисни трилър ”, „ Евридика в подземния свят ”, „ Солунските съзаклятници ”:
- Г-н Мурджев, какво ви предизвика да посегнете към безконечната класика – пиесата „ Ромео и Жулиета ”?
- Този текст ме преследва от най-ранните ми креативен години, още когато се усетих като човек на театъра. Това е доста преди изобщо да се стартира да се занимавам професионално. Бих могъл да кажа, че „ Ромео и Жулиета ” е текст на текстовете. Обичам да се занимавам с текстове, опредени с клишета. Когато забележим двама влюбени, си споделяме: „ а, те са като Ромео и Жулиета ”. Тези думи са част от ежедневната ни тирада. Само че като си дадеш сметка, доста малко хора подозират каква е действителната история на Ромео и Жулиета. Каква е действителната природа на текста, действителната природа на случването сред тези двама души. Нашата просвета по безусловно малоумен и обикновен метод издига сантименталната обич в фетиш. И някак ние сме свели към този момент сантименталната обич до бонбониера във форма на сърце или плюшено мече. В такова време живеем.
- А какво е в действителност?
-Романтичната обич е нещо доста повече, нещо по-сложно, по-голямо. Като се замислиш – Купидон е малко бебенце с вързани очи. В същото време е и Ерос, който има и демонична страна. Така че - желае ми се през този текст да върнем някак си достолепието и да артикулираме истината за сантименталната обич като разбием актуалните показа и клишета, които я елементаризират и я вършат на ниска цена мейнстрийм.
- Ще има ли изненада във вашия „ Ромео и Жулиета ”?
- Аз в никакъв случай не потеглям към едно зрелище за да впечатля, да прекатурна показа. Моята работа я правя по противоположния път. Никога не си задавам въпроса: „ Ама в този момент какво ще каже публиката? ”. Защото за мен театърът не е пицария и публиката не си поръчва спагети с това или това, каквото харесва. По-скоро творбата на изкуството търси една своя вътрешна истина, по отношение на която се съставлява, прави, построява. След това публиката влиза и се свързва с тази вътрешна истина. Аз мисля, че това е достойният метод и него публиката почита. Когато не ѝ угаждаме, а когато ѝ предлагаме нерафинираната истина. В момента с актьорите се движим по бръснача на истината в този текст.
- Как ще преведете публиката през историята на Ромео и Жулиета?
- За мен е доста значим авторовият свят. Много е значимо какво тъкмо Шекспир ни споделя. Той е талантлив и по тази причина е значимо и забавно да изследваме какви тъкмо обстановки предлага. Да ги разработим такива, каквито Шекспир ги е написал. Убеден съм, че в случай че се облегнем и доверим на гениалността на Шекспир, няма да сгрешим. Дали е актуален или не е ключът, дали е в ера – това няма некакво значение. Това е на повърхността. Важното е да го има Шекспир вътре. Отвъд този диалог за истината се стремим да преведем текста, тъй като е трагична разликата сред културологичните особености тогава и в този момент във връзка с тази пиеса. Опитваме се да го преведем на „ актуален език ”, опитваме се да му намерим актуалния ключ. Защото самата пиеса започва в подтекст на една токсична експанзия, токсична неустрашимост. На фона на тази експанзия се ражда тази обич. Изследваме какъв е актуалният еквивалент на тази експанзия. Откъде се ражда, накъде отива, по какъв начин може да бъде спряна. Дали любовта е противоотровата, или по-скоро е родена от експанзията. Вариантите са доста. В момента точно в това море от разновидности сме заровени, с цел да можем да достигнем до истината.
- Зародена против експанзията или от нея, при всички случаи тази обич е трагична.
- Разбира се, в това ѝ е хубостта. Това е тази обич, която ние в никакъв случай не си разрешаваме да изживеем. Ние всички имаме сериозен разум, към който се придържаме, и той не ни разрешава да влезем в това море от краски, а то е доста примамливо. Това е море на безспорното неблагоразумие на любовта или както споделя античният стихотворец: „ влюбените са безумни ”.
Да, любовта е трагична, само че е трагична в нейните условия, от обстоятелството, че не сработва по проекта на брат Лоренцо. Трагично е, че се разминават пътищата на Ромео и Жулиета и те не могат да избягат дружно, а това води до гибелта. Но аз не мисля, че гибелта им е трагична, в противен случай. Мисля, че тази гибел, която те претърпяват, в действителност е спешен излаз, през който, излизайки,те могат да спасят любовта си. Според тази трактовка гибелта е като трансформация, като вяра за любовта. Като друго измерение, в което е допустима тя. Смъртта е просто врата за вероятната обич, тъй като очевидно тук тя не е допустима. По някакъв метод гибелта я прави още по-красива тази обич, а не я завършва. Просто я издига на по-високо равнище. Смъртта е пиадестал на любовта.
- Казвате, че доста дълго сте вървял към този текст, за какво?
- Не можеш да влезеш в този текст ей по този начин – от през днешния ден за на следващия ден. Трябва да си квалифициран, да имаш доста натрупвания. Много чувства, които се пораждат с времето. Малко са театрите, които се осмеляват да посегнат към тази пиеса. Най-важното е, че за верния текст е нужно вярното време, вярното систематизиране. Не можеш да поставяш „ Ромео и Жулиета ” без да имаш точното актьорско систематизиране. Това е като с „ Хамлет ”. Не можеш да поставиш пиесата без да имаш Хамлет. Така се случиха нещата, че в Пловдивския спектакъл се сътвори доста плодородна обстановка за слагането на тази пиеса.
- Кои са пловдивските Ромео и Жулиета?
- В ролята на Жулиета е Елеонора Иванова – тя е гост-актриса в нашия спектакъл. Нашумяла млада актриса от киното и е на щат в спектакъл „ София ”. Елеонора е безусловно попадение за тази роля, тъй като тя съчетава това момичешко и женско, което е нужно за този облик. Ромео е Спартак Панталеев, който феновете към този момент са гледали в спектакъла „ Лебедът ”. Меркуцио е Константин Еленков, Тибалт – Борис Кръстев, Бенволио – Стилиян Стоянов, брат Лоренцо – Алексей Кожухаров, дойката е Елена Кабасакалова. Майката на Жулиета е Ивана Папазова, а бащата – Ивайло Христов. Много е огромен екипът, 20 са актьорите, които вземат участие в спектакъла. Сценограф е Никола Налбантов, а композитор - още веднъж Петър Дундаков. Хореографията е на Станислав Генадиев. Това е моят екип, с който по принцип работим във всички представления.
- Как успявате да въведете Елеонора в този, както отбелязвате, разнолик облик на Жулиета?
- Ако самата актриса не го носи като природа, няма по какъв начин то да бъде обяснено, вменено. Именно по тази причина споделям, че е доста мъчно да се откри вярното систематизиране. Елеонора съдържа всичко това в себе си – от една страна детското, момичешкото, в това време тя е жена, несъмнено. Тя има своя вътрешна мъдрост, присъщ разсъдък, което е доста огромен плюс за ролята. Имам щастието сега да работя с най-подходящата актриса.
- Ще осъвремените ли езика?
- Това е текст, писан в епохата на Късния Ренесанс преди стотици години. Той съдържа белезите на епохата, в която е писан. Някои от тях са безусловно непреведими, нерелевантни на днешното време. Със сигурност на този текст му е нужна акомодация към днешното време. Точно това вършим сега – приспособяваме текста, освен като текст, само че и структурно и чисто монтажно, културологично, с цел да може да бъде използван към нашето време. Ние сме длъжни да създадем хем свръхинтерпретация, хем акомодация към времето.
- Когато се заприказва за класическа драматургия, хората са с очакване за дълъг театър с антракт. Това ли ще бъде с вашето зрелище?
- Не, ние обичаме публиката. Хорът първоначално ще опише оповести, че ще бъде разказана една история в не повече от два часа.
- Премиерата е на 14 февруари…
- Така е – на 14 февруари. Има ли по-подходящ ден за разтрошаване на любовни клишета?
Прочетете още
Ролята на Жулиета извършва Елеонора Иванова е родена в София. През 2017 е призната в НАТФИЗ „ Кръстю Сарафов “ в компетентност „ Актьорство за трагичен спектакъл “ в класа на проф. доктор Ивайло Христов, приключва през 2021 и се включва в трупата на Театър „ София ”. Носителка е на първата стипендия „ Стефан Данаилов “ на Есенен интернационален сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът ”, а през 2023 получава премията Полет в изкуството „ Стоян Камбарев “.
Ролята на Ромео извършва Спартак Панталеев. Той се занимава с актьорско майсторство от трети клас, като минава през общо три школи преди да влезе в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " през 2018 година, където приключва актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. Снежина Танковска през 2022 година Дипломира се с представленията: " Бесове " от Албер Камю по романа на Фьодор Достоевски, реж. Боян Арсов, " Емилия Галоти " от Готхолд Лесинг, реж. Петър Денчев, " Peter Gynt " от Дейвид Хеър по пиесата " Пер Гюнт " на Хенрик Ибсен, реж. Боян Арсов. Участва и в плановото зрелище " Доброто на страната ни " от Тимбърлейк Уъртънбейкър по романа на Томас Кинийли " The playmaker ", реж. Тодор Димитров. Играе в самостоятелния план " Три " от Александра Станишева, реж. Мила Люцканова. Участва досега в седем издания на " Актьори против поети " в Театрална работилница " Сфумато ".
За враждата сред Монтеки и Капулети, любовта, нещастието и гибелта беседваме с режисьора Стайко Мурджев, който пловдивската аудитория познава от знакови представления като „ Крал Лир ”, „ Дисни трилър ”, „ Евридика в подземния свят ”, „ Солунските съзаклятници ”:
- Г-н Мурджев, какво ви предизвика да посегнете към безконечната класика – пиесата „ Ромео и Жулиета ”?
- Този текст ме преследва от най-ранните ми креативен години, още когато се усетих като човек на театъра. Това е доста преди изобщо да се стартира да се занимавам професионално. Бих могъл да кажа, че „ Ромео и Жулиета ” е текст на текстовете. Обичам да се занимавам с текстове, опредени с клишета. Когато забележим двама влюбени, си споделяме: „ а, те са като Ромео и Жулиета ”. Тези думи са част от ежедневната ни тирада. Само че като си дадеш сметка, доста малко хора подозират каква е действителната история на Ромео и Жулиета. Каква е действителната природа на текста, действителната природа на случването сред тези двама души. Нашата просвета по безусловно малоумен и обикновен метод издига сантименталната обич в фетиш. И някак ние сме свели към този момент сантименталната обич до бонбониера във форма на сърце или плюшено мече. В такова време живеем.
- А какво е в действителност?
-Романтичната обич е нещо доста повече, нещо по-сложно, по-голямо. Като се замислиш – Купидон е малко бебенце с вързани очи. В същото време е и Ерос, който има и демонична страна. Така че - желае ми се през този текст да върнем някак си достолепието и да артикулираме истината за сантименталната обич като разбием актуалните показа и клишета, които я елементаризират и я вършат на ниска цена мейнстрийм.
- Ще има ли изненада във вашия „ Ромео и Жулиета ”?
- Аз в никакъв случай не потеглям към едно зрелище за да впечатля, да прекатурна показа. Моята работа я правя по противоположния път. Никога не си задавам въпроса: „ Ама в този момент какво ще каже публиката? ”. Защото за мен театърът не е пицария и публиката не си поръчва спагети с това или това, каквото харесва. По-скоро творбата на изкуството търси една своя вътрешна истина, по отношение на която се съставлява, прави, построява. След това публиката влиза и се свързва с тази вътрешна истина. Аз мисля, че това е достойният метод и него публиката почита. Когато не ѝ угаждаме, а когато ѝ предлагаме нерафинираната истина. В момента с актьорите се движим по бръснача на истината в този текст.
- Как ще преведете публиката през историята на Ромео и Жулиета?
- За мен е доста значим авторовият свят. Много е значимо какво тъкмо Шекспир ни споделя. Той е талантлив и по тази причина е значимо и забавно да изследваме какви тъкмо обстановки предлага. Да ги разработим такива, каквито Шекспир ги е написал. Убеден съм, че в случай че се облегнем и доверим на гениалността на Шекспир, няма да сгрешим. Дали е актуален или не е ключът, дали е в ера – това няма некакво значение. Това е на повърхността. Важното е да го има Шекспир вътре. Отвъд този диалог за истината се стремим да преведем текста, тъй като е трагична разликата сред културологичните особености тогава и в този момент във връзка с тази пиеса. Опитваме се да го преведем на „ актуален език ”, опитваме се да му намерим актуалния ключ. Защото самата пиеса започва в подтекст на една токсична експанзия, токсична неустрашимост. На фона на тази експанзия се ражда тази обич. Изследваме какъв е актуалният еквивалент на тази експанзия. Откъде се ражда, накъде отива, по какъв начин може да бъде спряна. Дали любовта е противоотровата, или по-скоро е родена от експанзията. Вариантите са доста. В момента точно в това море от разновидности сме заровени, с цел да можем да достигнем до истината.
- Зародена против експанзията или от нея, при всички случаи тази обич е трагична.
- Разбира се, в това ѝ е хубостта. Това е тази обич, която ние в никакъв случай не си разрешаваме да изживеем. Ние всички имаме сериозен разум, към който се придържаме, и той не ни разрешава да влезем в това море от краски, а то е доста примамливо. Това е море на безспорното неблагоразумие на любовта или както споделя античният стихотворец: „ влюбените са безумни ”.
Да, любовта е трагична, само че е трагична в нейните условия, от обстоятелството, че не сработва по проекта на брат Лоренцо. Трагично е, че се разминават пътищата на Ромео и Жулиета и те не могат да избягат дружно, а това води до гибелта. Но аз не мисля, че гибелта им е трагична, в противен случай. Мисля, че тази гибел, която те претърпяват, в действителност е спешен излаз, през който, излизайки,те могат да спасят любовта си. Според тази трактовка гибелта е като трансформация, като вяра за любовта. Като друго измерение, в което е допустима тя. Смъртта е просто врата за вероятната обич, тъй като очевидно тук тя не е допустима. По някакъв метод гибелта я прави още по-красива тази обич, а не я завършва. Просто я издига на по-високо равнище. Смъртта е пиадестал на любовта.
- Казвате, че доста дълго сте вървял към този текст, за какво?
- Не можеш да влезеш в този текст ей по този начин – от през днешния ден за на следващия ден. Трябва да си квалифициран, да имаш доста натрупвания. Много чувства, които се пораждат с времето. Малко са театрите, които се осмеляват да посегнат към тази пиеса. Най-важното е, че за верния текст е нужно вярното време, вярното систематизиране. Не можеш да поставяш „ Ромео и Жулиета ” без да имаш точното актьорско систематизиране. Това е като с „ Хамлет ”. Не можеш да поставиш пиесата без да имаш Хамлет. Така се случиха нещата, че в Пловдивския спектакъл се сътвори доста плодородна обстановка за слагането на тази пиеса.
- Кои са пловдивските Ромео и Жулиета?
- В ролята на Жулиета е Елеонора Иванова – тя е гост-актриса в нашия спектакъл. Нашумяла млада актриса от киното и е на щат в спектакъл „ София ”. Елеонора е безусловно попадение за тази роля, тъй като тя съчетава това момичешко и женско, което е нужно за този облик. Ромео е Спартак Панталеев, който феновете към този момент са гледали в спектакъла „ Лебедът ”. Меркуцио е Константин Еленков, Тибалт – Борис Кръстев, Бенволио – Стилиян Стоянов, брат Лоренцо – Алексей Кожухаров, дойката е Елена Кабасакалова. Майката на Жулиета е Ивана Папазова, а бащата – Ивайло Христов. Много е огромен екипът, 20 са актьорите, които вземат участие в спектакъла. Сценограф е Никола Налбантов, а композитор - още веднъж Петър Дундаков. Хореографията е на Станислав Генадиев. Това е моят екип, с който по принцип работим във всички представления.
- Как успявате да въведете Елеонора в този, както отбелязвате, разнолик облик на Жулиета?
- Ако самата актриса не го носи като природа, няма по какъв начин то да бъде обяснено, вменено. Именно по тази причина споделям, че е доста мъчно да се откри вярното систематизиране. Елеонора съдържа всичко това в себе си – от една страна детското, момичешкото, в това време тя е жена, несъмнено. Тя има своя вътрешна мъдрост, присъщ разсъдък, което е доста огромен плюс за ролята. Имам щастието сега да работя с най-подходящата актриса.
- Ще осъвремените ли езика?
- Това е текст, писан в епохата на Късния Ренесанс преди стотици години. Той съдържа белезите на епохата, в която е писан. Някои от тях са безусловно непреведими, нерелевантни на днешното време. Със сигурност на този текст му е нужна акомодация към днешното време. Точно това вършим сега – приспособяваме текста, освен като текст, само че и структурно и чисто монтажно, културологично, с цел да може да бъде използван към нашето време. Ние сме длъжни да създадем хем свръхинтерпретация, хем акомодация към времето.
- Когато се заприказва за класическа драматургия, хората са с очакване за дълъг театър с антракт. Това ли ще бъде с вашето зрелище?
- Не, ние обичаме публиката. Хорът първоначално ще опише оповести, че ще бъде разказана една история в не повече от два часа.
- Премиерата е на 14 февруари…
- Така е – на 14 февруари. Има ли по-подходящ ден за разтрошаване на любовни клишета?
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ