Певицата Джина Стоева пред в. "Шоу": Моя приятелка неволно стана свидетел на раждането
Певицата Джина Стоева стана майка за първи път на 27 февруари, когато на бял свят се появи по този начин чаканата Ивая. Джина не е типичната попфолк певица и не си мислете, че не прави изключение и по въпроса за майчинството. Тя не е от майките, които по през целия ден ще си стоят затворени у дома с бебето. Стоева обича да се движи и основава такива привички и на своята щерка. Почти цяло лято са на морето и Ивая привиква с водата и разходките. Прави усещане, че бързо е върнала съвършената си фигура, а пред „ ШОУ “ признава, че даже е по-слаба отпреди да забременее. Хванахме Джина в разгара на лятото, с цел да ни опише по какъв начин се оправя като майка и тежат ли й грижите за дребната принцеса, както и дали мисли да се завръща на музикалната сцена. - Джина, по какъв начин се справяш с дребната Ивая в тези горещини? Заведе ли я на морето?
- Да, към този момент има първо море. Доста време изкарахме по нашето Черноморие, в това число и с моите племеннички от Франция. Баща й я топи във водата, а на нея доста й харесва. Иначе с нея двечките си стоим повече под чадъра. Добре си изкарваме. В София няма къде да я разигравам, с изключение на парковете, по тази причина избрах да отидем на морето на чист морски въздух.
- Спомням си, че се видяхме с теб няколко дни преди да я родиш и след това не сме се чували да ми разкажеш каква е тя като бебе, основава ли ти проблеми?
- Слава Богу, доста е кротичка и послушна. Нямахме проблеми даже с коликите, всичко мина доста леко. Сега чакам появяването на зъбките, стартира да дава индикации и ще забележим по какъв начин ще го минем този интервал. Но другояче не е ревливо бебе. Е, има си своите моменти на адреналин, подскача, към този момент се обръща по стомах и надига дупето. Непрекъснато издава звуци, като цяло е живо дете. Вероятно се дължи на гена на мен и на татко й, защото и двамата сме спортни натури. Смятам, че доста скоро ще проходи и проговори.
- Глезиш ли я, или ще си от по-строгите родители?
- Опитвам се да не я разглезвам, тъй като съм чувала, че не би трябвало да я носим на ръце, при всеки рев да я успокояваш. Затова виждам да не пресилвам в грижите. Когато се размрънка нещо, я оставям да се успокои. Любими са ми моментите, когато заран ме разсъни и я гушкам. Такъв миг е и когато я храня, тъй като кърменето е съкровен миг с бебето. Заедно с татко й я къпем. Сега започнах да й давам сокчета и с огромен интерес следя реакцията й на всеки нов усет.
Чета, осведомявам се с много литература по тематиката. Моят другар ми споделя, че едно време неговата и моята майка да не би да са чели по какъв начин да се гледа бебе. Но на мен ми е забавно да проследя дали се развива обикновено, какво ще стартира да прави в идващите дни и месеци. Много чета и за зареждането – какво е хубаво да й се дава. Здравословното хранене стартира от тази възраст и би трябвало да се стремим да даваме оптимално потребна храна на децата си. Макар че е малко противоречив този въпрос, в днешно време не се знае кое тъкмо е плод и зарзават, по какъв начин е гледан и така нататък Разчитам на това, че бебешките храни и сокове са под непоколебим надзор и до момента не е имало проблем. Не ми е боледувала, здравичка ми е и се надявам и отсега нататък да не ми основава проблеми и всичко да минава по най-лекия и прелестен метод.
Вече е върнала предходната си топформа
- А в действителност на теб водите ти бяха изтекли в мола, нали? По-рано ли се появи Ивая от предстоящото?
- Да, да, в мола! Една седмица по-рано се появи, само че докторът ми беше споделил, че е добре да се появи по-раничко. То взе, че по този начин и стана. Исках естествено раждане, а не аз да й предопределям ориста и да преброявам дата и часове по кое време е удобно тя да се появи. Исках сама да си избере пътя.
С моя другар бяхме в мола до един бебешки магазин да избираме легло. В един миг усетих, че нещо става. Отидох незабавно в тоалетната да погледна какво се случва и открих, че водите са ми изтекли. Понеже ми е за първи път и не бях сигурна какво тъкмо би трябвало да върша. Обадих се на доктора, който ме инструктира какво да следя и какво да върша. Даже не успяхме да вземем леглото, което си бяхме набелязали, а тръгнахме към у дома да си подготвям багажа за болничното заведение. Изкачах да се уверя, че това са в действителност контракции. По разпореждане на доктора отидохме в болничното заведение, към този момент бях със сантиметър и половина разобличаване. В идващите три часа Ивая се роди. Доста бързо за първо раждане. Може би се дължи на обстоятелството, че през цялата бременност се движих, вървях постоянно на разходки в паркове и планини.
Една моя другарка ми беше споделила да й се обадя, когато стартират болките и се запътя към болничното заведение. Докато направихме подготвителните процедури тя пристигна, разкритието ми беше 8 см и нямаше къде да вървя по коридорите да я видя. Затова докторите я пуснаха в стаята при мен и стана по този начин, че до момента в който се усетим и раждането стартира. Тя остана и участва на цялото раждане. Беше превъзбудена и сподели, че това е най-голямата страст, на която е участвала. Тя още не е раждала и аз се майтапя с нея, че съм я отказала от това, откакто видя какво се случва. Като цяло раждането е велика страст, тъй като има наслада и болежка, усещах по какъв начин си на прага на силите си, боязън дали ще успееш и в това време доверие на екипа, който изражда бебето. Сестра ми ме посъветва да родя по натурален път, трябвало да го усетя и да видя какво е. Разбрах какво са изпитвали нашите майки, когато са ни раждали. Тогава не е имало секцио, упойки и така нататък Това е мотив за горделивост, че съумях по естествен път.
- На няколко пъти споменаваш, че твоя другар ти оказва помощ с дребната. Имате ли разпределени отговорности?
- Помага ми доста, дори се е случвало вечерно време да е раздразнена и да се наложи да стоя буден, той скача и е съпричастен с мен. Провокирам го да прави някои от нещата – да сменя памперси, да вземем за пример. Основно аз го върша, само че и той знае по какъв начин се случва. Започнах да я дохранвам с приспособено мляко и някой път се занимава той с това, с цел да могат да основат една хубава връзка между тях. Сега на морето най-вече той влиза с нея във водата – топи й крачетата, след това я разхлажда и по тялото. Интересно му е всичко, което се случва с нея. А най-важното е, че не му тежи и разгадавам да ми оказва помощ.
Има моменти, в които Ивая се е изнервила, плаче и аз не мога да я облека като хората. Тогава той я взима успокоява нея, а и мен. Хубаво е, когато някой различен може да поеме част от напрежението. Той самият ме усеща по кое време съм изнервена и по-припряна и знае по какъв начин да направи по този начин, че да ме усмири.
Бащинството трансформира и чак съм сюрпризирана.
- Той не се ли реши да се покаже в медийното пространство?
- На този стадий – не! Предполагам, че в случай че реши и няма срещу, самият той ще изяви предпочитание да ме придружи на някое събитие. По този метод ще схвана, че е подготвен. Трябва самичък да изиска да се появи с мен, без да се тормози от камери и възможни въпроси. На този стадий продължава да стои зад кадър. (смее се)
Малката Ивая е непрестанно измежду природата на чист въздух
- Успя ли да върнеш предходната си съвършена фигура и правиш ли нещо особено – тренировки, хранителни режими и така нататък?
- Ааа, благодаря ти! Всеки, който ме види, ми споделя, че не проличава да съм раждала. Аз самата се усещам добре, дори съм малко под килограмите, които поддържах, преди да забременея. С моя другар започнахме да вървим на фитнес. Даже първите седмици посещавахме много спокойна зала и взимахме Ивая в коша с нас. След това започнахме да се редуваме – аз упражнявам и той я гледа, след това противоположното. Сега по морето не упражняваме интензивно, само че той ме подръчква да не заставам затворена у дома, а да излизам с приятелки. Кара ме да излизам, а през това време той да гледа дребната. Много ми е потребен и ми оказва помощ.
- Липсва ли ти пеенето? Кога ще започнеш да вървиш още веднъж по участия и мислиш ли за нови планове?
- Не бих споделила, че чак толкоз доста ми липсва. Може би има моменти, в които се връщам обратно във времето и мисля за някакви изяви. Като празнувахме 40 дни на Ивая бях поканила Ина, Лия, Евита – по-старите реализатори от едно време. Върнахме се обратно във времето и беше готино. Хваща ме някаква носталгия, че това време няма по какъв начин да се върне.
Като ми изникне някое присъединяване си, мисля, че ще се разнообразя малко и ще си напомня страстта да съм измежду публиката. В същото време пък ми е обезпокоеното, тъй като би трябвало да оставя Ивая. Даже първоначално усещах виновност. Искам да съм при нея, с цел да знам, че всичко е наред и няма потребност от мен. Не съм се изнервила още, че да нуждая се от отмора. Все още имам самообладание, защото тя е спокойна. Успявам добре да се оправям. Дълги години чаках този миг и в действителност се хващам, че съм спокойна и демонстрирам самообладание. Наслаждавам се на момента! На какво съм се радвала, преди да имам дете? Майчинството е доста отговорно, тъй като това е човешки живот, който разчита напълно на теб. Но това е и най-голямото благополучие. Преди да забременея, доста постоянно са ми го казвали, само че някак не съм асимилирала какво тъкмо имат поради. Сега го усетих, че е най-хубавото нещо на света. Ще употребявам откъс на една другарка, която неотдавна сподели: „ Чак се чудя на какво съм се радвала, преди да имам дете “. Като излезе някое присъединяване, го поемам, само че като цяло се веселя, че мога да й отстранявам повече време и да наблюдавам всички първи неща – неотдавна за първи път се смя с глас. Първите две години е времето, в което се случват всички първи неща - пълзенето, прохождането, първото „ мама “, тъй че чакам с неспокойствие всичко. Радвам се на моментите с нея. Харесва й вечерното къпане в морето, играем си. Това са незабравими моменти и поисквам на всеки да го изпита.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Да, към този момент има първо море. Доста време изкарахме по нашето Черноморие, в това число и с моите племеннички от Франция. Баща й я топи във водата, а на нея доста й харесва. Иначе с нея двечките си стоим повече под чадъра. Добре си изкарваме. В София няма къде да я разигравам, с изключение на парковете, по тази причина избрах да отидем на морето на чист морски въздух.
- Спомням си, че се видяхме с теб няколко дни преди да я родиш и след това не сме се чували да ми разкажеш каква е тя като бебе, основава ли ти проблеми?
- Слава Богу, доста е кротичка и послушна. Нямахме проблеми даже с коликите, всичко мина доста леко. Сега чакам появяването на зъбките, стартира да дава индикации и ще забележим по какъв начин ще го минем този интервал. Но другояче не е ревливо бебе. Е, има си своите моменти на адреналин, подскача, към този момент се обръща по стомах и надига дупето. Непрекъснато издава звуци, като цяло е живо дете. Вероятно се дължи на гена на мен и на татко й, защото и двамата сме спортни натури. Смятам, че доста скоро ще проходи и проговори.
- Глезиш ли я, или ще си от по-строгите родители?
- Опитвам се да не я разглезвам, тъй като съм чувала, че не би трябвало да я носим на ръце, при всеки рев да я успокояваш. Затова виждам да не пресилвам в грижите. Когато се размрънка нещо, я оставям да се успокои. Любими са ми моментите, когато заран ме разсъни и я гушкам. Такъв миг е и когато я храня, тъй като кърменето е съкровен миг с бебето. Заедно с татко й я къпем. Сега започнах да й давам сокчета и с огромен интерес следя реакцията й на всеки нов усет.
Чета, осведомявам се с много литература по тематиката. Моят другар ми споделя, че едно време неговата и моята майка да не би да са чели по какъв начин да се гледа бебе. Но на мен ми е забавно да проследя дали се развива обикновено, какво ще стартира да прави в идващите дни и месеци. Много чета и за зареждането – какво е хубаво да й се дава. Здравословното хранене стартира от тази възраст и би трябвало да се стремим да даваме оптимално потребна храна на децата си. Макар че е малко противоречив този въпрос, в днешно време не се знае кое тъкмо е плод и зарзават, по какъв начин е гледан и така нататък Разчитам на това, че бебешките храни и сокове са под непоколебим надзор и до момента не е имало проблем. Не ми е боледувала, здравичка ми е и се надявам и отсега нататък да не ми основава проблеми и всичко да минава по най-лекия и прелестен метод.
Вече е върнала предходната си топформа
- А в действителност на теб водите ти бяха изтекли в мола, нали? По-рано ли се появи Ивая от предстоящото?
- Да, да, в мола! Една седмица по-рано се появи, само че докторът ми беше споделил, че е добре да се появи по-раничко. То взе, че по този начин и стана. Исках естествено раждане, а не аз да й предопределям ориста и да преброявам дата и часове по кое време е удобно тя да се появи. Исках сама да си избере пътя.
С моя другар бяхме в мола до един бебешки магазин да избираме легло. В един миг усетих, че нещо става. Отидох незабавно в тоалетната да погледна какво се случва и открих, че водите са ми изтекли. Понеже ми е за първи път и не бях сигурна какво тъкмо би трябвало да върша. Обадих се на доктора, който ме инструктира какво да следя и какво да върша. Даже не успяхме да вземем леглото, което си бяхме набелязали, а тръгнахме към у дома да си подготвям багажа за болничното заведение. Изкачах да се уверя, че това са в действителност контракции. По разпореждане на доктора отидохме в болничното заведение, към този момент бях със сантиметър и половина разобличаване. В идващите три часа Ивая се роди. Доста бързо за първо раждане. Може би се дължи на обстоятелството, че през цялата бременност се движих, вървях постоянно на разходки в паркове и планини.
Една моя другарка ми беше споделила да й се обадя, когато стартират болките и се запътя към болничното заведение. Докато направихме подготвителните процедури тя пристигна, разкритието ми беше 8 см и нямаше къде да вървя по коридорите да я видя. Затова докторите я пуснаха в стаята при мен и стана по този начин, че до момента в който се усетим и раждането стартира. Тя остана и участва на цялото раждане. Беше превъзбудена и сподели, че това е най-голямата страст, на която е участвала. Тя още не е раждала и аз се майтапя с нея, че съм я отказала от това, откакто видя какво се случва. Като цяло раждането е велика страст, тъй като има наслада и болежка, усещах по какъв начин си на прага на силите си, боязън дали ще успееш и в това време доверие на екипа, който изражда бебето. Сестра ми ме посъветва да родя по натурален път, трябвало да го усетя и да видя какво е. Разбрах какво са изпитвали нашите майки, когато са ни раждали. Тогава не е имало секцио, упойки и така нататък Това е мотив за горделивост, че съумях по естествен път.
- На няколко пъти споменаваш, че твоя другар ти оказва помощ с дребната. Имате ли разпределени отговорности?
- Помага ми доста, дори се е случвало вечерно време да е раздразнена и да се наложи да стоя буден, той скача и е съпричастен с мен. Провокирам го да прави някои от нещата – да сменя памперси, да вземем за пример. Основно аз го върша, само че и той знае по какъв начин се случва. Започнах да я дохранвам с приспособено мляко и някой път се занимава той с това, с цел да могат да основат една хубава връзка между тях. Сега на морето най-вече той влиза с нея във водата – топи й крачетата, след това я разхлажда и по тялото. Интересно му е всичко, което се случва с нея. А най-важното е, че не му тежи и разгадавам да ми оказва помощ.
Има моменти, в които Ивая се е изнервила, плаче и аз не мога да я облека като хората. Тогава той я взима успокоява нея, а и мен. Хубаво е, когато някой различен може да поеме част от напрежението. Той самият ме усеща по кое време съм изнервена и по-припряна и знае по какъв начин да направи по този начин, че да ме усмири.
Бащинството трансформира и чак съм сюрпризирана.
- Той не се ли реши да се покаже в медийното пространство?
- На този стадий – не! Предполагам, че в случай че реши и няма срещу, самият той ще изяви предпочитание да ме придружи на някое събитие. По този метод ще схвана, че е подготвен. Трябва самичък да изиска да се появи с мен, без да се тормози от камери и възможни въпроси. На този стадий продължава да стои зад кадър. (смее се)
Малката Ивая е непрестанно измежду природата на чист въздух
- Успя ли да върнеш предходната си съвършена фигура и правиш ли нещо особено – тренировки, хранителни режими и така нататък?
- Ааа, благодаря ти! Всеки, който ме види, ми споделя, че не проличава да съм раждала. Аз самата се усещам добре, дори съм малко под килограмите, които поддържах, преди да забременея. С моя другар започнахме да вървим на фитнес. Даже първите седмици посещавахме много спокойна зала и взимахме Ивая в коша с нас. След това започнахме да се редуваме – аз упражнявам и той я гледа, след това противоположното. Сега по морето не упражняваме интензивно, само че той ме подръчква да не заставам затворена у дома, а да излизам с приятелки. Кара ме да излизам, а през това време той да гледа дребната. Много ми е потребен и ми оказва помощ.
- Липсва ли ти пеенето? Кога ще започнеш да вървиш още веднъж по участия и мислиш ли за нови планове?
- Не бих споделила, че чак толкоз доста ми липсва. Може би има моменти, в които се връщам обратно във времето и мисля за някакви изяви. Като празнувахме 40 дни на Ивая бях поканила Ина, Лия, Евита – по-старите реализатори от едно време. Върнахме се обратно във времето и беше готино. Хваща ме някаква носталгия, че това време няма по какъв начин да се върне.
Като ми изникне някое присъединяване си, мисля, че ще се разнообразя малко и ще си напомня страстта да съм измежду публиката. В същото време пък ми е обезпокоеното, тъй като би трябвало да оставя Ивая. Даже първоначално усещах виновност. Искам да съм при нея, с цел да знам, че всичко е наред и няма потребност от мен. Не съм се изнервила още, че да нуждая се от отмора. Все още имам самообладание, защото тя е спокойна. Успявам добре да се оправям. Дълги години чаках този миг и в действителност се хващам, че съм спокойна и демонстрирам самообладание. Наслаждавам се на момента! На какво съм се радвала, преди да имам дете? Майчинството е доста отговорно, тъй като това е човешки живот, който разчита напълно на теб. Но това е и най-голямото благополучие. Преди да забременея, доста постоянно са ми го казвали, само че някак не съм асимилирала какво тъкмо имат поради. Сега го усетих, че е най-хубавото нещо на света. Ще употребявам откъс на една другарка, която неотдавна сподели: „ Чак се чудя на какво съм се радвала, преди да имам дете “. Като излезе някое присъединяване, го поемам, само че като цяло се веселя, че мога да й отстранявам повече време и да наблюдавам всички първи неща – неотдавна за първи път се смя с глас. Първите две години е времето, в което се случват всички първи неща - пълзенето, прохождането, първото „ мама “, тъй че чакам с неспокойствие всичко. Радвам се на моментите с нея. Харесва й вечерното къпане в морето, играем си. Това са незабравими моменти и поисквам на всеки да го изпита.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ