Петък вечер е, време за купон! Ще се напи ...

Петък вечер е, време за ваучър! Ще се напи... ъъъ, полекувам крепко. Чух, че имало някакъв гнусен просрочен джендърски грип. Трябвало лятото да мине, но ей на – джендърска му работа, септември върлува. Подлост отвред...
Гъл-гъл-гъл, време е май да се прибирам, че изкарах десетина лекувания в една сесия. Така ще съм по-здрав, единствено да не върна лекарството. Я, кви са тия чанти тука, баш на стълбите на метрото? Пречат, а и нали единствено повтарят в тва метро да не оставяме без контрол багаж. Чакай да видя за какво нарушават публичния ред – шууут, ще ми седят тия багатели тука, да земат да спънат някой значим жител като мен, че и в случай че гръмнат, белгийско метро ще стане!
Тия па какички кви са и какво ми викат и размахват ръце? Боли ме главата, от лекуването ще да е – изтрябвали са ми в този момент да крякат. То най-малко какички да бяха, ами нещо джендърско има в тях – по-обли са там, където не би трябвало, това не е Турция-Турцияя! Че и ще ми държат сметка за какво отстранявам рисковото затруднение – ами ще се пребие човек, кво желаят, да не минавам до стената, а през останалите 10 метра ли? Я да се полекуват те, да видят елементарно ли е да няма стена наоколо!
Махнете се бе, знаете ли кой съм аз? В СОС съм. Не барбекю и чеснов, в Столичния общински съвет съм. Ти кво ми се отваряш, я ела тука да ти обЕсна... ау, че и ще ме удря. Аз съм длъжностно лице, мога да те хвана където си желая, нямаш право да ми противоречиш! Много си нагла, не сме подписали Истанбулската спогодба, че да ми се отваряш! Ма то боли, ма – тая дали е джендърка, крепко удря! Насилие отвред – по какъв начин ще го лапнат утринните блокове, ще види тя!
Айде в този момент пък и някакъв с униформа. Тия за пет пари не стават – глей го по какъв начин ми се моли да се извиня. Тоя да не желае да стана волна птичка, че да чуруликам – извинисебе, ти! Оф, май не беше по този начин редослова, но схванаха. И оная кво ме снима – аз си изпълних дълга, погрижих се за публичния ред като общински консултант! Съветите не работят постоянно, трябват и дейности от време на време.
Стига към този момент толкоз, че би трябвало да останат сили за още лекуване. Ама доста гадно ми скапаха настроението – ей го и тая старица дето се щура към чантите. Полицайчето няма ли и на нея да каже, че е рисково по този начин до зарязан багаж да прави? А, той па бил неин. Ще го събера, тъкмо да се раздвижи, че артритът не прости. И различен път да не поставя чанти на пътя на порядъчните хора!
Всяка аналогия с действителни лица и събития е изцяло инцидентна!
Автор: Ивайло Ачев