Очарователни грешници провокират в Сатиричния театър
Пет ефектни дами в компанията на четирима господа предизвикат феновете в премиерния театър на Сатиричния спектакъл „ Постоянната брачна половинка “ под режисурата на известната актриса Бойка Велкова. Неслучайно пиесата по Съмърсет Моъм носи подзаглавието " Очарователни грешници ".
„ Постоянната брачна половинка “ е ослепителен образец за пикантна комедия на интригата, в чийто център е неизбежният любовен триъгълник. Действието се развива стремглаво, изпълнено с непредвидени ходове и още по-изненадващи обрати, които предизвикнат същинско учудване и бодър смях. Но зад всичко това се крие тревожното чувство на Съмърсет Моъм, че съвременият човек, добре облечен, добре сит, обитаващ първокласни домове, попада в клопката на личните си илюзии, в клопката на егоизма си, поради който може да пожертва всичко – обич, спонтанност, откровеност и даже нравствена същина ", споделя режисьорът Бойка Велкова.
В тази черна комедия ще се вихрят Стела Ганчева, Светлозар Начев, Лана Гекова, Росица Александрова, Вилислава Кирилова, Анджелика Джамбазова, Михаил Сървански, Сотир Мелев и Mихаил Рядков.
Сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, а музиката е на Теодосий Спасов.
Съмърсет Моъм (25. І. 1874 – 16. ХІІ. 1965) e един от най-великите писатели, притежаващ скоростелността на Оскар -Уайлдовия език и хапливата прозорливост на Бърнард Шоу. Той се трансформира в една от неподозираните сензации на английската сцена през 30 години на ХХ век. Театрите се надпреварват да слагат текстовете му, а по едно време в Лондон всяка вечер се играят най-малко четири - пет негови заглавия, връх, непостигнат от различен драматург и до през днешния ден. Не единствено в града на мъглите, само че и из цяла Европа комедиите му и провокират откровен смях и учудване с виртуозната си конспирация, непредвидени финали и изключително натоварен и блестящ разговор.
Ако е правилно изказванието на една героиня на Съмърсет Моъм, че за дамите едно от най-големите наслаждания е „ неподправеното наслаждение от преструвките ”, то тогава ни наподобява напълно логически въпросът, който слага в пиесата си „ Постоянната брачна половинка “ - допустимо ли е неизменност в любовта, кадърен ли е модерният човек на отдаденост и заслужават ли думите му същинско доверие.
Въпреки че през днешния ден рецензията прави оценка театралното завещание на Моъм като част от присъщия дух на едуардианската ера, отдадена на повърхностни проблеми и лек салонен смях, таман неговата комедия на нравите вкарва в новоеропейската драма централния облик на модерната жена, воюваща както за правото си на себеизява и професионална реализация, по този начин и на интелектуална и финансова самостоятелност.
Повлиян от писателския фасон на Мопасан, парадоксално в театралните си текстове Моъм съчетава изискания жанр с трезвостта и подозренията на натурализма. Така той съумява блестящо да разобличи английския тесногръд морал и неговото благонравно двуличие.
Голямото предизвикателство пред всеки режисьор на пиесите на Съмърсет Моъм е по какъв начин да запази лекотата и свежестта на смеха, макар скритата съвестност и значимост на проблемите във взаимоотношенията на героите, без да се изпадне в излишно морализаторстване или пък да се унищожи подтекста с несъразмерна сензацинност и развлекателност. Защото за Моъм най-важното е опита да открие закономерностите на човешкото държание и да разтълкува ориста на своите герои. А човешката орис се оказва необяснима примес от вътрешни и външни импулси, от чистото естество на характера, волята и разсъдъка, само че и от произвола на случайността.
„ Постоянната брачна половинка “ е ослепителен образец за пикантна комедия на интригата, в чийто център е неизбежният любовен триъгълник. Действието се развива стремглаво, изпълнено с непредвидени ходове и още по-изненадващи обрати, които предизвикнат същинско учудване и бодър смях. Но зад всичко това се крие тревожното чувство на Съмърсет Моъм, че съвременият човек, добре облечен, добре сит, обитаващ първокласни домове, попада в клопката на личните си илюзии, в клопката на егоизма си, поради който може да пожертва всичко – обич, спонтанност, откровеност и даже нравствена същина ", споделя режисьорът Бойка Велкова.
В тази черна комедия ще се вихрят Стела Ганчева, Светлозар Начев, Лана Гекова, Росица Александрова, Вилислава Кирилова, Анджелика Джамбазова, Михаил Сървански, Сотир Мелев и Mихаил Рядков.
Сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, а музиката е на Теодосий Спасов.
Съмърсет Моъм (25. І. 1874 – 16. ХІІ. 1965) e един от най-великите писатели, притежаващ скоростелността на Оскар -Уайлдовия език и хапливата прозорливост на Бърнард Шоу. Той се трансформира в една от неподозираните сензации на английската сцена през 30 години на ХХ век. Театрите се надпреварват да слагат текстовете му, а по едно време в Лондон всяка вечер се играят най-малко четири - пет негови заглавия, връх, непостигнат от различен драматург и до през днешния ден. Не единствено в града на мъглите, само че и из цяла Европа комедиите му и провокират откровен смях и учудване с виртуозната си конспирация, непредвидени финали и изключително натоварен и блестящ разговор.
Ако е правилно изказванието на една героиня на Съмърсет Моъм, че за дамите едно от най-големите наслаждания е „ неподправеното наслаждение от преструвките ”, то тогава ни наподобява напълно логически въпросът, който слага в пиесата си „ Постоянната брачна половинка “ - допустимо ли е неизменност в любовта, кадърен ли е модерният човек на отдаденост и заслужават ли думите му същинско доверие.
Въпреки че през днешния ден рецензията прави оценка театралното завещание на Моъм като част от присъщия дух на едуардианската ера, отдадена на повърхностни проблеми и лек салонен смях, таман неговата комедия на нравите вкарва в новоеропейската драма централния облик на модерната жена, воюваща както за правото си на себеизява и професионална реализация, по този начин и на интелектуална и финансова самостоятелност.
Повлиян от писателския фасон на Мопасан, парадоксално в театралните си текстове Моъм съчетава изискания жанр с трезвостта и подозренията на натурализма. Така той съумява блестящо да разобличи английския тесногръд морал и неговото благонравно двуличие.
Голямото предизвикателство пред всеки режисьор на пиесите на Съмърсет Моъм е по какъв начин да запази лекотата и свежестта на смеха, макар скритата съвестност и значимост на проблемите във взаимоотношенията на героите, без да се изпадне в излишно морализаторстване или пък да се унищожи подтекста с несъразмерна сензацинност и развлекателност. Защото за Моъм най-важното е опита да открие закономерностите на човешкото държание и да разтълкува ориста на своите герои. А човешката орис се оказва необяснима примес от вътрешни и външни импулси, от чистото естество на характера, волята и разсъдъка, само че и от произвола на случайността.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ