Михаил Околийски: Можем да живеем по-добре, ако се грижим по-добре за здравето си
Песимизмът на българите обичайно заема челни места в класациите за благополучието в Европа. Могат ли да се търсят медицински измерения за това събитие и какви са проблемите пред грижата за психологичното здраве у нас. Това разяснява в " Денят стартира " доцент Михаил Околийски от Световната здравна организация.
Според него част от аргументите за скептицизма у нас не са медицински, а се коренят в народопсихологията.
" Ние сме склонни да се дефинираме като по-бедни, по-нещастни, по-неоправдани, в сравнение с в действителност сме. Това частично е, с цел да скрием благополучието си от тези, които имат властта и биха ни обложили с налози и въпреки това сме привикнали с тази двойнственост от времето на комунизма, когато едно говорехме у дома, друго на открито. Това ни кара да се дефинираме като по-малко щастливи от другите ни събратя в Европейски Съюз. Другият фактор е, че постоянно се съпоставяме с по-успелите и по-богатите. Това излиза от две проучвания, които организирахме в България. Ние не се съпоставяме със страните от нашата рогозка, а постоянно с по-богатите страни и това ни кара да се усещаме по-нещастни. Според мен разковничето е да си дадем сметка какви сме - че в действителност живеем живот с една сигурност, която постепенно, само че непрекъснато се усилва. Разбира се, има какво да желаем, само че в случай че се съпоставим с Босна, с Молдова, с Украйна сега, в действителност, не сме толкоз зле ", уточни доцент Околийски.
Високите равнища на неблагополучие у нас зависят и от здравето ни - имаме най-високата смъртност в Европа, а в това време нямаме навика да се грижим задоволително добре за себе си.
" Можем да живеем по-добре, в случай че се грижим по-добре за здравето си - като се движим повече, пушим и пием по-малко и не сме затлъстели. По-малко от 38% от българите употребяват наложителните профилактични прегледи и това за мен е необяснимо ", споделя доцент Околийски.
Добрата вест е, че напоследък табуто към психологичното здраве у нас стартира да се разрушава и българите обръщат от ден на ден внимание на това, регистрира той. Необходими са, обаче, и законови промени.
" От доста време се борим да се одобри закон за психотерапията. Пропуските в този момент са такива, че всеки може да си постави табела и да лекува. Пълно е с нелицензирани специалисти и шарлатани, които взимат парите на хората и ги оставят на средата по пътя към възстановяване на психологичното им здраве. Има и доста хора, приключили логика на психиката, само че които не са лицензирани като психотерапевти и това би трябвало да бъде контролирано ", уточни той.
Според него е значимо да се обърне внимание на най-малките като се приказва с тях за провокациите на живота. Очаква се от идната образователна година здравното обучение да влезе и в образователните проекти с помощта на план по Плана за възобновяване и резистентност.
Според него част от аргументите за скептицизма у нас не са медицински, а се коренят в народопсихологията.
" Ние сме склонни да се дефинираме като по-бедни, по-нещастни, по-неоправдани, в сравнение с в действителност сме. Това частично е, с цел да скрием благополучието си от тези, които имат властта и биха ни обложили с налози и въпреки това сме привикнали с тази двойнственост от времето на комунизма, когато едно говорехме у дома, друго на открито. Това ни кара да се дефинираме като по-малко щастливи от другите ни събратя в Европейски Съюз. Другият фактор е, че постоянно се съпоставяме с по-успелите и по-богатите. Това излиза от две проучвания, които организирахме в България. Ние не се съпоставяме със страните от нашата рогозка, а постоянно с по-богатите страни и това ни кара да се усещаме по-нещастни. Според мен разковничето е да си дадем сметка какви сме - че в действителност живеем живот с една сигурност, която постепенно, само че непрекъснато се усилва. Разбира се, има какво да желаем, само че в случай че се съпоставим с Босна, с Молдова, с Украйна сега, в действителност, не сме толкоз зле ", уточни доцент Околийски.
Високите равнища на неблагополучие у нас зависят и от здравето ни - имаме най-високата смъртност в Европа, а в това време нямаме навика да се грижим задоволително добре за себе си.
" Можем да живеем по-добре, в случай че се грижим по-добре за здравето си - като се движим повече, пушим и пием по-малко и не сме затлъстели. По-малко от 38% от българите употребяват наложителните профилактични прегледи и това за мен е необяснимо ", споделя доцент Околийски.
Добрата вест е, че напоследък табуто към психологичното здраве у нас стартира да се разрушава и българите обръщат от ден на ден внимание на това, регистрира той. Необходими са, обаче, и законови промени.
" От доста време се борим да се одобри закон за психотерапията. Пропуските в този момент са такива, че всеки може да си постави табела и да лекува. Пълно е с нелицензирани специалисти и шарлатани, които взимат парите на хората и ги оставят на средата по пътя към възстановяване на психологичното им здраве. Има и доста хора, приключили логика на психиката, само че които не са лицензирани като психотерапевти и това би трябвало да бъде контролирано ", уточни той.
Според него е значимо да се обърне внимание на най-малките като се приказва с тях за провокациите на живота. Очаква се от идната образователна година здравното обучение да влезе и в образователните проекти с помощта на план по Плана за възобновяване и резистентност.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ