Защо заминават за фронта, макар че не разбират за какво е войната
Павел бил водач в градчето Радужний в Ханти-Мансийския самостоятелен окръг. Връчили му повиквателната в края на октомври и два дни по-късно той отпътувал – въпреки да се считал за неспособен за военна работа и да не желал да води война. Мъжът е на 41 години, преди време в армията бил младши сержант. „ Но това беше преди 20 години – тогава бях кадърен, а в този момент имам фрактура на гръбначния дирек, не трябва да си въртя внезапно главата, с цел да не се сковавам. Имам проблеми и с краката, и с ръцете – не мога да подвигна нищо по-тежко от чайник. Как бих могъл освен това състояние да изнеса ранен военен приятел? “
" Не разбирам защо се води война "
Павел разказал за болесттите си на военната комисия, която го изпратила на неврохирург. Той обаче не можал да откри диска с резултатите от проучванията му и просто признал мъжа за кадърен с ограничавания. Сега Павел обитава на полигон край град Чебаркул в Челябинска област. „ Обещаха ни образование по пукотевица, само че към този момент се занимаваме единствено с битови въпроси. Живеем в палатки, като непрекъснато ни местят от една в друга. Имаме единствено нарове и матраци, тоалетната е на открито, душовете са единствено със студена вода, когато изобщо я има. “ Предстои Павел и другарите му да бъдат изпратени в Ростов, а при започване на декември – на фронта.
„ Изобщо не съм подготвен да умъртвявам хора – и муха не бих умъртвил. Като дете настъпих котенце, след което дълго време плаках “, споделя мъжът. Той признава и това, че се опасява от гибелта: „ Всички се опасяват, само че не е желателно да се приказва за това. С мен са няколко момчета, които са на по двайсет години и съвсем единствено плачат. Ако приказвам с майка ми, очите ми се насълзяват. Наистина не желая всичко това, само че няма накъде... “
Павел не се е крил от мобилизацията – счита я за собствен дълг. Но не схваща защо би трябвало да води война. „ Ако ставаше дума за моя град или окръг – да, само че там в Украйна? Войната, която се води, е война на роботи, не на хора, а ние не сме подготвени за това. Те имат такива въоръжения, че и пет метра не би могъл да минеш по полето – незабавно ще те унищожат. “
" Армията не е готова "
38-годишният Антон Трушин споделя, че съветската войска не е готова, изключително новобранците. Преди мобилизацията бил учител в Икономическия университет „ Плеханов “, а в този момент е в Четвърта танкова дивизия край град Наро-Фоминск и чака да го изпратят на фронта. „ Вижда се, че има организационни пропуски. А и не съм привикнал 23-годишни офицери да ми раздават неособено квалифицирани заповеди, само че в армията е по този начин. “
Трушин счита, че изпращането му в армията е неточност и желае да се върне вкъщи. И той има проблеми с краката, само че във военната комисия позволили единствено да си избере дали да бъде мобилизиран същия ден или на идващия. Трушин се надява, че е краткотрайно в армията, само че не пропуща да изрази признателност към родината: “Дадоха ми опция да получа обучение, да спечелвам добре. Ако страната е решила, че съм необходим тук, ще се постарая да бъде оптимално потребен, въпреки да не съм тук непринудено “. Дядовците и прадядовците на Трушин са били военни и по думите му – в случай че в този момент не беше отишъл в армията, фамилията му е щяло да гледа на него като на изменник.
" Знам, че ще окървавя ръцете си "
Сходни са възгледите и на различен от мобилизираните – Алексей, който не споделя къде тъкмо се намира сега. „ Войната изобщо не ме интересува – това е мръсна политика, като всяка страна се пробва коренно да промива мозъците. Но аз съм мъж, знам какво е чест, още повече, че съм бил в казармата и във военно учебно заведение – задължен съм да отида. “ Алексей е на 25 години и е професионален боен, по тази причина не се учудил на повиквателната. Същевременно споделя, че не може да изпитва злоба към хора, които не са му сторили нищо неприятно. „ Но в случай че на фронта пред мен се изправи украинец и въпросът е дали аз ще го убия или той – мен, отговорът е явен. Знам, че ще окървавя ръцете си, че той не заслужава да бъде погубен, само че има заповед. “
Илюзиите на мобилизираните
Според социолога Николай Митрохин, който работи в Бременския университет, аргументите, заради които мобилизираните руснаци отиват да водят война, са следните: „ Има и доброволци, само че те не са доста. Има хора, които отиват, тъй като ги зове родината и те са съгласни страната да се разпорежда с тях като с боен запас. Повечето не желаят да отидат, само че се опасяват от следствията – те кардинално не желаят да влизат в спор с страната даже с цената на крах на фронта “.
Политоложката Маргарита Завадская, която работи към университета в Хелзинки, също споделя, че хората отиват на война по инерция – тъй като страната е споделила по този начин. „ Много от хората работят в държавния бранш или в свързани с него компании, страната към момента е източник на средства за тях. Това не значи безусловно, че са подготвени да демонстрират преданост към нея, само че все отнякъде би трябвало да хранят децата си. Хората се надяват, че на фронта ще ги защитят, не имат вяра, че страната може просто да ги захвърли. “ Николай Митрохин добавя: „ На мобилизираните им дават обещание доста пари и им споделят, че заплахата не е огромна. В самата Русия знаят, че страната води война и има ранени, само че нищо повече. Пропагандата е мощна и тръби, че става дума за обективна идея, а персоналната подготвеност за опозиция е ниска “.
Автор: Ирина Чевтаева
" Не разбирам защо се води война "
Павел разказал за болесттите си на военната комисия, която го изпратила на неврохирург. Той обаче не можал да откри диска с резултатите от проучванията му и просто признал мъжа за кадърен с ограничавания. Сега Павел обитава на полигон край град Чебаркул в Челябинска област. „ Обещаха ни образование по пукотевица, само че към този момент се занимаваме единствено с битови въпроси. Живеем в палатки, като непрекъснато ни местят от една в друга. Имаме единствено нарове и матраци, тоалетната е на открито, душовете са единствено със студена вода, когато изобщо я има. “ Предстои Павел и другарите му да бъдат изпратени в Ростов, а при започване на декември – на фронта.
„ Изобщо не съм подготвен да умъртвявам хора – и муха не бих умъртвил. Като дете настъпих котенце, след което дълго време плаках “, споделя мъжът. Той признава и това, че се опасява от гибелта: „ Всички се опасяват, само че не е желателно да се приказва за това. С мен са няколко момчета, които са на по двайсет години и съвсем единствено плачат. Ако приказвам с майка ми, очите ми се насълзяват. Наистина не желая всичко това, само че няма накъде... “
Павел не се е крил от мобилизацията – счита я за собствен дълг. Но не схваща защо би трябвало да води война. „ Ако ставаше дума за моя град или окръг – да, само че там в Украйна? Войната, която се води, е война на роботи, не на хора, а ние не сме подготвени за това. Те имат такива въоръжения, че и пет метра не би могъл да минеш по полето – незабавно ще те унищожат. “
" Армията не е готова "
38-годишният Антон Трушин споделя, че съветската войска не е готова, изключително новобранците. Преди мобилизацията бил учител в Икономическия университет „ Плеханов “, а в този момент е в Четвърта танкова дивизия край град Наро-Фоминск и чака да го изпратят на фронта. „ Вижда се, че има организационни пропуски. А и не съм привикнал 23-годишни офицери да ми раздават неособено квалифицирани заповеди, само че в армията е по този начин. “
Трушин счита, че изпращането му в армията е неточност и желае да се върне вкъщи. И той има проблеми с краката, само че във военната комисия позволили единствено да си избере дали да бъде мобилизиран същия ден или на идващия. Трушин се надява, че е краткотрайно в армията, само че не пропуща да изрази признателност към родината: “Дадоха ми опция да получа обучение, да спечелвам добре. Ако страната е решила, че съм необходим тук, ще се постарая да бъде оптимално потребен, въпреки да не съм тук непринудено “. Дядовците и прадядовците на Трушин са били военни и по думите му – в случай че в този момент не беше отишъл в армията, фамилията му е щяло да гледа на него като на изменник.
" Знам, че ще окървавя ръцете си "
Сходни са възгледите и на различен от мобилизираните – Алексей, който не споделя къде тъкмо се намира сега. „ Войната изобщо не ме интересува – това е мръсна политика, като всяка страна се пробва коренно да промива мозъците. Но аз съм мъж, знам какво е чест, още повече, че съм бил в казармата и във военно учебно заведение – задължен съм да отида. “ Алексей е на 25 години и е професионален боен, по тази причина не се учудил на повиквателната. Същевременно споделя, че не може да изпитва злоба към хора, които не са му сторили нищо неприятно. „ Но в случай че на фронта пред мен се изправи украинец и въпросът е дали аз ще го убия или той – мен, отговорът е явен. Знам, че ще окървавя ръцете си, че той не заслужава да бъде погубен, само че има заповед. “
Илюзиите на мобилизираните
Според социолога Николай Митрохин, който работи в Бременския университет, аргументите, заради които мобилизираните руснаци отиват да водят война, са следните: „ Има и доброволци, само че те не са доста. Има хора, които отиват, тъй като ги зове родината и те са съгласни страната да се разпорежда с тях като с боен запас. Повечето не желаят да отидат, само че се опасяват от следствията – те кардинално не желаят да влизат в спор с страната даже с цената на крах на фронта “.
Политоложката Маргарита Завадская, която работи към университета в Хелзинки, също споделя, че хората отиват на война по инерция – тъй като страната е споделила по този начин. „ Много от хората работят в държавния бранш или в свързани с него компании, страната към момента е източник на средства за тях. Това не значи безусловно, че са подготвени да демонстрират преданост към нея, само че все отнякъде би трябвало да хранят децата си. Хората се надяват, че на фронта ще ги защитят, не имат вяра, че страната може просто да ги захвърли. “ Николай Митрохин добавя: „ На мобилизираните им дават обещание доста пари и им споделят, че заплахата не е огромна. В самата Русия знаят, че страната води война и има ранени, само че нищо повече. Пропагандата е мощна и тръби, че става дума за обективна идея, а персоналната подготвеност за опозиция е ниска “.
Автор: Ирина Чевтаева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ