Пътуването и откриването са най-голямата тръпка за пътешественика. Затова той

...
Пътуването и откриването са най-голямата тръпка за пътешественика. Затова той
Коментари Харесай

Село Връв е първото българско пристанище на река Дунав

Пътуването и откриването са най-голямата тръпка за пътешественика. Затова той постоянно е подготвен да тръгне и в никакъв случай не пропуща по-късно да показа видяното. 

Село Връв е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното населено място в България.

Разположено е в Северозападна България,  в община Брегово, област Видин.

Реката е най-дълбока в непосредствена непосредственост до българския бряг и корабоплаването, осъществявано на форватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възобновяване на пристанището, на което в предишното са дебаркирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от склада до брега, както и пътнически параходи по линията Връв - Видин.

Селото отстои на 30 км от регионалния град Видин и на 12 км от общинския център град Брегово, като пътищата са от републиканската пътна мрежа и са асфалтирани.

Най-старите сведения за заселване към Връв датират от началото на бронзовата епоха, към 3 век пр.н.е. Около 1 век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в региона на село Връв и град Брегово

е бил ситуиран римски легион,

защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав. За задачата е била издигната дребна цитадела (кастел) и населено място (викус), известни като „ Дортикум “, и локалното тракийско население било романизирано. 

Предполага се, че в Дортикум е била настанена Първа критска стрелкова кохорта. Тя е образувана от поданици на остров Крит и идва на това място при започване на ръководството на император Клавдий. Кохортата взе участие в състава на римския контингент във водените от император Траян през 101-102 и 105-106 година Дакийски войни. Участва и в градежа на моста над река Дунав при днешните селища Връв и Турну Северин. 

Дортикум

изпълнявал функционалността и на значим митнически център за хора и артикули, минаващи по Дунава, а след това и център за произвеждане и търговия с керамични съдове. Той е бил неведнъж нападан и опустошаван от разнообразни племена - даки, готи, хуни, славянаи и авари, бил е и неведнъж възстановяван и укрепван от римляните, само че със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII-X век се появяват сведения за малко славяно-българско населено място. В по-ново време Дортикум се загатва в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658-1730 г.) от пътуванията му по дунавските антични станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и разказва в детайли мястото, мястото на античния кастел не е несъмнено напълно вярно. Малко след него, френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697-1782 г.) слага вярно Дортикум при село Връв. 

Във Връв живеят така наречен власи - 

население, което приказва остарял румънски акцент с редица български думи и изрази, само че което е с православно изповедание.  Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъглерумъни и истрорумъни, само че след основаването на страната Румъния терминът се употребява основно за живеещите на юг от река Дунав. Преобладаващата вяра на власите е православието, само че в някои области те са католици или протестанти (в Трансилвания). 

Река Дунав в региона на селото предлага отлични условия за лов на риба.

Не бива да се пропуща и

църквата " Свети Николай ",

в която рисува дебърският зограф Кръсто Янков. След като се отделя от татко си, той се открива да работи в Северозападна България - рисува из Видин, Видинско и Курско. Автор е на доста обособени икони из църквите във Видинско, както и за видинските църкви " Свети Пантелеймон "  и " Свети Николай ". Според Иванка Гергова неподписаните фрески в храма  " Свети Николай " (1880 г.) в селото са дело на Евгений Попкузманов -  български зограф, представител на Дебърската художествена школа.  Този извод тя прави въз основата на иконографската стратегия, отношението към архитектурните и естествени фонове, формулировката на посветителния надпис. Тя счита, че той вероятно е нарисувал и иконостаса.

Село Връв си има и обичаен събор, който се организира в края на третата седмица на месец юни.

През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР