Първоначално на мястото, на което се намира Червената църква в

Първоначално на мястото, на което се намира Червената черква в Перущица, е имало раннохристиянски мавзолеи – дребни гробници, в които са полагани останките на раннохристиянските мъченици. Предполага се, че са били сред 6 и 7 души, съдейки по размера на главното помещение. Самата постройка е представлявала кръгла кула ротонда, с два околни коридора. В главното помещение са били саркофазите, а в двата странични коридори са били съхранявани даровете от поклонници и там са нощували поклонници в опит да получат помощта на мъчениците за изцеление или за всевъзможен различен тип помощ от тях.

Самата постройка е датирана сред 350 и 400 година Всички раннохристиянски църкви в България се датират от един интервал – края на V – началото на VI век, а тази ги предхожда с съвсем век и половина, което е изключителна необичайност.

Това сподели в изявление за БГНЕС Мария Андреева, екскурзовод в Исторически музей – Перущица.

„ Още по-важното е, че постройката има надземна част “, акцентира Андреева и уточни, че във типа на пантеон постройката просъществува до края на V – началото на VI век, когато в цялата Източна Римска империя стартира всеобщо строителство на раннохристиянски паметни здания и тогава към този момент мартирият става черква, прибавят му се вътрешно и външно преддверие, построява се параклис с олтарна абсида, която също гледа на изток като тази в главното помещение, а отляво има баптистерий, или кръщелня, има още врати, колонада, стълбище. Тя изясни, че този вид архитектура се назовава тетраконхална, или четирикуполна.

Екскурзоводът съобщи, че в Южна България има единствено две църкви от сходен вид – едната е Червената черква в Перущица, а другата се намира в Стара Загора.

„ Самата постройка е построена от червени римски тухли и розов хоросан. Цветът на хоросана се получава по доста забавен метод. В него нормално се хвърля всевъзможен грънчарски отпадък – некачествени грънци, строшени керемиди, те се натрошават на ситни късчета и безусловно се омесват като тесто “, посочи Андреева, като добави, че прибавянето на керамика в хоросана с изключение на, че го оцветява в розово, го укрепва, усъвършенства акустиката на помещението и е хидрофобно, което значи, че защищава постройката от влагата, пропиваща се през основите.

По това време, описа тя, постройката е изписана за първи път и просъществува в този си тип до XIII век, когато е разрушена от рицарите-кръстоносци от Четвъртия кръстоносен поход, предвождани от Балдуин Фландърски и неговите съдружници. Екскурзоводът добави, че през X – XI век църквата е изписана за повторно, защото сред VI и Х век тя неведнъж е разрушавана и надграждана. „ Съдейки по оживелите фрагменти от фрески, на северната стена са били рисувани подиуми от Стария завет, като да вземем за пример срещата на Мойсей с Бог на върха на планината “, означи Андреева.

В баптистерия, който се намира вляво от входа, и съставлява дребна стая, в която има дребен басейн в кръстовидна форма от розов мрамор, който символизира река Йордан, не е можело да се влиза по-далеч от преддверията, в случай че човек не е кръстен. „ В главното помещение влизат единствено кръстени и вярващи хора “, описа още екскурзоводът и посочи, че това помещение пресъздава сцената от Новия завет, в която Йоан Кръстител потапя Иисус Христос във водите на река Йордан.

След като постройката е разрушена през XIII век тя изчезва за няколко века от каналите на историята. „ За първи път се загатва още веднъж в писмен източник в описанието на родния завършек на един локален духовник. По-късно за малко е упомената и в пътните бележки на един европейски странник, който минава през тази част на Османската империя “, описа Андреева.

Интересен факт е, че след освобождението първият, който идва на място, оглежда постройката, изрича догатки по кое време е издигната, по кое време е разрушена и защо е служила, е Константин Иречек. „ Той идва тук при започване на месец август 1883 година, прави доста забавно изложение на църквата и Перущица в своята книга „ Пътувания по България “. Той е този, който записва останките на два надписа от старогръцки “, изясни екскурзоводът, като посочи, че надписите могат да бъдат видени в бележките под линия в книгата.

Константин Иречек е първият, който свидетелства за оживели фрагменти от фрески, а 10 година по-късно тук идват братята Карел и Херман Шкорпил, които по това време вършат първата археологическа карта на България.

„ Първият опит за археологическо изследване на обекта е през 1915 година, само че той небрежно е преустановен, защото България влиза в Първата международна война. Трябва да изминат 6 година и през 1921 година един американски човеколюбец на име Томас Уитмор отпуска сумата от 65 хиляди златни лв., немалка сума даже и в днешно време, с която финансира една експедиция, която да изследва останките от раннохристиянски църкви на територията на тогавашното Царство България и една от тези църкви е Червената черква “, описа Андреева и добави, че археолозите, работили през 1915 година, се завръщат, идват архитекти и вършат архитектурно снимане.

Но най-важното, съгласно нея е, че тогава за първи и за финален път се изследват фрагментите от фрески. Проучването се управлява от емигриралия в България след Октомврийската гражданска война проф. Андрей Грабар, който работи с Олга Белокопитова от Колеж дьо Франс в Париж и Михаил Георгиев от Археологическия институт в София, които вършат акварелни възстановки на оживелите фрагменти от фрески. Днес акварелните рисунки могат да бъдат видени във фонда на Археологически музей – София, а другите във Византийската библиотека на Колеж дьо Франс в Париж.

„ През 1927 година тогавашното българско държавно управление основава самодейността „ 100 национални старини “ и в този лист от 100 значими обекта влиза и Червената черква “, съобщи екскурзоводът.

Червената черква е оповестена за архитектурно-археологически монумент от национално значение през 1961 година Първото подсилване и възстановяване на обекта е направено в края на 60-те – началото 70 година на ХХ век, по план на арх. Румяна Пройкова. „ Тогава са свалени и първите два фрагмента от фрески. Единият сега е изложен в непрекъснатата експозиция на Археологически музей – София, а другият сега е в Ателие „ Реставрация “ на Национална художествена академия “, сподели още Андреева.

Проф. Маргарита Ваклинова прави теренни изследвания в края на 80-те година на ХХ век, като тогава са свалени още няколко стенописа, които са от втория стенописен интервал – Х – XI век. В момента те могат да бъдат видени и са изложени в непрекъснатата експозиция на Исторически музей – Перущица. „ В началото на 90-те година на ХХ век поражда първата концепция за социализиране на обекта, с цел да се улесни достъпът до него и с цел да може да се преглежда, само че заради липса на пари това по този начин и не се реализира и остава единствено като абстрактен план “, изясни екскурзоводът.

След приемането на България в Европейския съюз през 2007 година по Оперативна стратегия „ Регионално развиване “ Община Перущица изготвя плана за целия комплекс Червена черква и го изпраща в Министерството на културата. Проектът е утвърден, отпуснато е финансиране и по този начин е построено всичко, което през днешния ден посетителите могат да видят в близост.

Андреева показа, че постоянно посетителите считат, че Червената черква е разрушена от турците, само че те идват 100 година по-късно, и когато им изясни, че това е дело на рицарите-кръстоносци, те се учудват за какво откакто са били християни. „ Много вярващи не осъзнават, че през 1050 година сред Църквата в Рим и Църквата в Константинопол настава така наречен Велика схизма, или разделяне “, акцентира тя и изясни, че за рицарите-кръстоносци всички християни по тези земи са били еретици от позиция на Римската черква и това е повода да разграбват сходен вид обекти, по тази причина тя е подпалена и унищожена, без да се опасяват, че някой ще ги накаже за осъщественото.

Екскурзоводът прикани хората да посетят Червената черква, тъй като това е една от най-старите църковни здания. „ Тук има църковни остатъци от преди 16 века. Вие осъзнавате ли, че това предхожда Българската страна с няколко века и доста хора живеят със илюзия, че християнството внезапно се появява по българските земи при княз Борис. Не е по този начин, то е тук през цялото време “, безапелационна е Андреева.

Тя уточни, че една от посланията на Апостол Павел е до филипяни, а Филипи е град в Северна Гърция, и при проведената пътна система на Римската империя достъпът на една нова вяра, изключително с толкоз доста поддръжници на разнообразни публични позиции, е бил доста елементарен. „ Много е било елементарно от северния град Филипи християнството да стигне до Пловдив и оттова до локалното население. Така, че добре е да не живеем със личните си убеждения, а да опознаваме нещата както би трябвало “, заключи екскурзоводът.

Агенция БГНЕС изрича специфична признателност на Историческия музей в Перущица и неговия екип за съдействието, което оказа за подготвянето на този материал. /БГНЕС