Не допускайте моята грешка. За първи път българска актриса говори за насилие
Първият случай, в който българска актриса заприказва намерено за упражнено върху нея принуждение в работата и признава, че е премълчала в името на бъдещата си кариера, е реалност.
Диана Димитрова, известна с функциите си в продукции като " Откраднат живот " и " Дяволското гърло ", употребява трибуната на обществените мрежи, с цел да опише историята. Тя е отпреди 5 години, в нея няма имена и " закъснели " директни обвинявания.
Актрисата и художничка споделя, че задачата не е да притегли внимание върху себе си, нито " да разравя трупове ". Тя насочва обръщение: " Не правете моята неточност ". И изяснява механизма на мълчанието, " което не е решение ".
" 5 години си задавам въпроса, за какво в оня миг не открих сили да си извадя здравно и да подам тъжба. Защо избрах кариерата си в зародиш пред достолепието си. Защо разреших на този... човек да ме ``докосне`` по време на фотоси и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, в никакъв случай не осъзна действието си и в никакъв случай не се извини, а в противен случай, даже ме заплаши пред 30 души екип, че ще го направи отново. И се наложи да работим отново и отново, а аз единствено стисках зъби. Толкова мощно, че започнаха да се чупят в устата ми ", написа Димитрова.
Тя ползва и няколко фрагмента на разплаканото си лице, по което има следи от удар, както и посинена ръка. Казва, че се е надявала фотосите да са изтрити от остарелия компютър, само че се оказали на мястото си. Така и не са влезнали в приложимост тогава.
Според описа най-страшното е друго - че и доста хора, с които е работила и са станали очевидци на протичащото се, са затворили очи. " И аз ги затворих. И всичко продължи, както преди ".
Отговорът на актрисата на въпроса " Защо? " стартира със " Защото живеем в България ": " Бях господин Никой, а медиите господин Никой щяха да го смачкат, в случай че подаде тъжба против толкоз мощен престиж. Това означаваше да си подпиша присъдата авансово ".
Кой е престижът не се загатва. Но актрисата споделя, че в случай че всичко се е било случило в този момент, а не преди години, " заклевам се в баба си, светла й памет, щях да го натикам в пандиза, където му е мястото ". " Искам единствено да ви кажа, да не допускате моята неточност. Мълчанието не е решение ", е апелът.
През 2020 година актрисата става. За присъединяване я канят режисьорът Сергей Железко дружно с Олга Минева. Те не знаят за " случката ".
Видеото жъне триумфи и награди с посланието си, в което физическите измерения на насилието са съзнателно спестени. То подчертава на психологическия аспект и мащаба на това принуждение.
Темата за насилието и деянията му от няколко години е водеща за международния развлекателен бизнес и предизвика придвижването #MeToo. В България за явлението по-често се приказва нереално, по принцип и отвън локален подтекст.
Диана Димитрова, известна с функциите си в продукции като " Откраднат живот " и " Дяволското гърло ", употребява трибуната на обществените мрежи, с цел да опише историята. Тя е отпреди 5 години, в нея няма имена и " закъснели " директни обвинявания.
Актрисата и художничка споделя, че задачата не е да притегли внимание върху себе си, нито " да разравя трупове ". Тя насочва обръщение: " Не правете моята неточност ". И изяснява механизма на мълчанието, " което не е решение ".
" 5 години си задавам въпроса, за какво в оня миг не открих сили да си извадя здравно и да подам тъжба. Защо избрах кариерата си в зародиш пред достолепието си. Защо разреших на този... човек да ме ``докосне`` по време на фотоси и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, в никакъв случай не осъзна действието си и в никакъв случай не се извини, а в противен случай, даже ме заплаши пред 30 души екип, че ще го направи отново. И се наложи да работим отново и отново, а аз единствено стисках зъби. Толкова мощно, че започнаха да се чупят в устата ми ", написа Димитрова.
Тя ползва и няколко фрагмента на разплаканото си лице, по което има следи от удар, както и посинена ръка. Казва, че се е надявала фотосите да са изтрити от остарелия компютър, само че се оказали на мястото си. Така и не са влезнали в приложимост тогава.
Според описа най-страшното е друго - че и доста хора, с които е работила и са станали очевидци на протичащото се, са затворили очи. " И аз ги затворих. И всичко продължи, както преди ".
Отговорът на актрисата на въпроса " Защо? " стартира със " Защото живеем в България ": " Бях господин Никой, а медиите господин Никой щяха да го смачкат, в случай че подаде тъжба против толкоз мощен престиж. Това означаваше да си подпиша присъдата авансово ".
Кой е престижът не се загатва. Но актрисата споделя, че в случай че всичко се е било случило в този момент, а не преди години, " заклевам се в баба си, светла й памет, щях да го натикам в пандиза, където му е мястото ". " Искам единствено да ви кажа, да не допускате моята неточност. Мълчанието не е решение ", е апелът.
През 2020 година актрисата става. За присъединяване я канят режисьорът Сергей Железко дружно с Олга Минева. Те не знаят за " случката ".
Видеото жъне триумфи и награди с посланието си, в което физическите измерения на насилието са съзнателно спестени. То подчертава на психологическия аспект и мащаба на това принуждение.
Темата за насилието и деянията му от няколко години е водеща за международния развлекателен бизнес и предизвика придвижването #MeToo. В България за явлението по-често се приказва нереално, по принцип и отвън локален подтекст.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ