Първи стъпки към самостоятелност при децата
Първи стъпки към автономия
Николай Христов
Магистър-психолог
източник: Българска школа по психоанализа
Всеки родител желае детето му да е решително в дейностите си, да е настойчиво при постигането на дадена цел, да отстоява правото си на избор. За да може да стане това, той би трябвало да спомага за образуването на автономия, да обезпечи свободна и разнообразна среда за развиване, да следи стъпките на децата към тази автономия. Тя е естествен блян на всяка персона.
Под " автономия " нормално се има поради блян за развиване и потребление на лични сили за взаимоотношение със света. Всеки обикновено развъртян човешки субект, минал своето ранно детство без съществени нарушавания на прочувствения климат в фамилията, се стреми към нея.
Още през първите месеци, до момента в който се развива познавателната интензивност, се образува ползата на детето към заобикалящата го реалност. Налице е блян към взаимоотношение със средата и отношение към предметите и хората.
След четвъртият месец се демонстрира предметно-манипулативната активност. Детето стартира да ревизира достъпността на околния свят, обсега на своите благоприятни условия и да натрупа опит. В този интервал, колкото по-голяма досегаемост има то до явленията на околния свят, колкото по-разнообразни са тласъците от него, по-голяма независимост има на своите дейности, толкоз резултатите в личностен проект ще са по-големи. За да подкрепят процеса, родителите би трябвало да се стремят да бъдат сътрудници в интензивността на детето, непрекъснато да обезпечават поле за изследователска активност и независимост на деяние. Колкото и да им се костват неспецифични дейностите на детето с предметите; да ги одобряват за натрапливи или еднообразни, а в реакциите му да виждат некомпетентност и неяснота, би трябвало да демонстрират толерантност, да вземат присъединяване, без да дефинират правила и поставят граници. За всяко деяние на детето родителят би трябвало да демонстрира подготвеност и съпричастност.
Изследователите в региона на детското развиване са открили, че съществуването на по-разнообразна, наситената със тласъци среда, като да вземем за пример повече играчки в стаята, слухови и зрителни " дразнители ", спомагат за развиването на убеденост и непримиримост.
Към края на първата година детето овладява културно закрепените дейности с предметите (с лъжичка, чашка, гребен). Тези типове дейности се усвояват от детето във взаимоотношение с възрастните. В този интервал то подражава на околните си, като вниманието му е ориентирано най-много към родителите и по-големите братя и/или сестри. Забелязвайки желанието на детето да ги имитира, родителите могат да развият това умеене насърчавайки детето, неговата непримиримост, а отсам - и увереността му. Това ще спомогне за личностното му развиване и за неговата бъдеща автономия.
Втората година е интервал на развиване на речта. Речникът на детето се обогатява, съединяват се избрани думи в елементарни изречения и се усвояват граматическите правила.
На две години и половина детето стартира да приказва с по-дълги изречения, употребява съединителни съюзи и местоимения. В тази възраст речта заема преобладаваща роля за другарство и ръководство на държанието.
Децата на тригодишна възраст приказват доста и на всеослушание, изричат несвързани неща и фантазират, задават въпроси и се възмущават шумно. Нужно е да се знае, че на тази възраст, посредством речта детето развива своето мислене и въображение. Чрез нея то показва своята характерност, своето битие. Говоренето на всеослушание в рейса, в магазина или ресторанта, или продължителното философстване не е въпрос на неприятни черти или некачествено образование, а стъпка към съставяне на личността и самостоятелността.
От първата до четвъртата година е интервал на асимилиране на придвижвания и дейности. Към края на четвъртата година детето към този момент е в положение да усвои на практика всички придвижвания, които прави огромен човек. В този интервал то би трябвало да се насърчава да оказва помощ в всекидневието, да му се разпореждат дребни персонални отговорности. Едно тригодишно дете има сили да се облече единствено, стига от него да не се чакат чудеса. То ще се затрудни и с облеклата, и с обувките, само че би трябвало да се насърчава за всеки опит и да се подтиква към автономия. Трябва да се стремим нашето държание да основава условия за автономия и на детето. Нека посредством разговор и минимална помощ то да се води към автономия.
Най-голямата стъпка към построяването й се прави, когато детето би трябвало да постъпи в детска градина. Но, родителите не би трябвало да разчитат единствено на нея. Не би трябвало да се разчита за всичко на личния състав на детските градини. Например, в случай че то няма обикновени независими привички за хранене, може да се случи да се прибере гладно вкъщи.
От третата до четвъртата година е стадия на " позволеното и неразрешеното ". В този интервал се изпитва околния свят. Децата на тази възраст не съблюдават забрани, нарушават правила, вършат тъкмо противоположното на това, което им се споделя. Те един тип се бунтуват на рестриктивните мерки, които им се слагат от околния свят и тестват какъв брой е безгранично позволеното и какъв брой е недостъпно неразрешеното. В този интервал би трябвало да се работи за една нова настройка на детето към света. Диалогът с него би трябвало да е ориентиран към това, то да разбере, че правата и свободата не са даденост, а би трябвало да се заслужат. Но, би трябвало да знаем, че посредством ценене мнението и избора на детето, ние го научаваме самото то да почита мнението и избора на другите хора.
От 2 до 6 години е интервалът на развиване на обществени привички. Детето стартира да разпознава себе си. Намалява зависимостта му от възрастните. Интересът му се притегля от другите деца, формите на държание в групата, взаимоотношенията с възрастните и връстниците му. То усвоява обноски на държание. Поведението му се трансформира, под въздействие на средата на другарство и външният темп на живот, който се трансформира в нужда.
Да се работи за самостоятелността на детето, значи да му се обезпечи висока самокритика и позитивна себепредстава, доверие в себе си и нужда от триумфи. Възпитаното на автономия дете посреща с увереност проблемите и елементарно се приспособява, не се опасява да взима независими решения и не се плаши от грешките си, тъй като ще знае, че те са естествена част от живота.
