Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж

„ Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество! “ ~ Из Окръжно №17743/1922 година, с което 1 ноември е разгласен за общонационален празник

Стоян Омарчевски (1885 ~ 1941)

Денят на Народните будители

Стоян Омарчевски е 53-тият министър, оглавил Министерство на националното просвещение в 40-то държавно управление на България. Ръководи го от 21 май 1920 година до преврата на 9 юни 1923 година, като развива дейна просветна активност и оставя трайни следи в просветителната и културна история на страната ни. С неговото име се свързва и основаването на националния празник - Ден на националните будители. Според Никола Балабанов, концепцията му е внушена от елементарен селяндур, който му писал в писмо, че би трябвало да отдаваме респект на „ огромните българи ” - Левски, Ботев, Каравелов... „ Те са ни избавили и създали народ, тях би трябвало да почитаме, от тях единствено ще се научим по какъв начин да се оправяме и в този момент и на следващия ден, в случай че дотрябва... ”, пишел анонимният автор*. 

Стоян Омарчевски подема концепцията, а името на празника на националните будители подсказва проф. Боян Пенев. За честването е определен 1 ноември - денят на Св. Иван Рилски Чудотворец, небесен настойник на българския народ. Празникът трябвало „ да увековечи паметта на великаните на непобедимият български дух, на създателите на родната тирада, мисъл и историческа популярност, на огромните ни дейци за националното ни събуждане, с цел да служат за наставление и образец на поколенията ”. 

Споделяме част от величавия апел на Стоян Омарчевски и МНП, който слага началото на една от най-светлите и благородни обичаи в България. 

Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 година гр. София

До Господина Ректора на Университета, г.г. шефовете на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, междинните учебни заведения (реални, педагогичен и специфични училища), окръжните учебни инспектори и шефовете на филантропическите институти

До преди войната образованието и възпитанието в нашите учебни заведения бе ориентирано към едно системно и редовно развиване измежду учащата се юноша на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на цивилен и културни, от друга. Любов и респект към старинно българското, страхопочитание пред дейците и строителите на нашето национално дело, усърдие и състезание към положителното и хубавото, въодушевление в идеалното - бяха благи, симпатични феномени, които със своята същина трогваха и правеха живота прелестен, изчерпателен и високо логичен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха главно разтърсени от негативните резултати на войните на първо място в самото общество, а от там и отражението на негативни прояви измежду учащата се юноша. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; дързост, равнодушие и лековерие обладаха душата й, и малко по малко тя се отдалечи от скъпото и значителното в живота и предишното. А в полумрака на нашето минало се откриват огромните фигури на редица велики българи, които с неизмеримо въодушевление и с една забележителна саможертвеност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, с цел да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни облици на огромни културно-обществени дейци, далечни и близки строители на модерна България. Софроний Врачански, доктор Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още огромни и дребни строители на нашето възобновление и избавление, както и огромните фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли каузи, които би трябвало да се сочат като образци, като мостри на блестящо изпълнен отечествен и народен, културен и цивилен дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то приказва на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на елементарното. Нима би трябвало да забравим всичко това? 

Нима би трябвало да снемем взор от това минало, в което имаме толкоз светли облици, които като факли постоянно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безполезен и безпринципен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот. 

За да се възбуди, затова, у нашата учаща се юноша и въобще в младите наши генерации здрав, бездънен, логичен интерес към дейците на нашето минало, към просветните политическите и културни дейци на нашия народен живот - интерес, който за в този момент се визира инцидентно, било единствено от учителите по история и български език, било от обособени публични дейци, Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, който да се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители. Нека по-често си спомняме техните имена и техните каузи, дано по-често посочваме техните желания, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкоз българи да умират за него, че думата родно място не е единствено разбиране без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и старания. Да създадем делото на нашите татковци и предци наша горделивост и наша упоритост! По отношение на това, по какъв начин да се провежда празникът, дава се цялостна независимост на учителските препоръки, които въпреки всичко би трябвало да имат поради: 1) на тоя празник би трябвало да се дава по опция по-тържествен темперамент, с цел да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и поданството, тъй че празника да не остане единствено учебен, само че и да стане общо народен в същинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда предвид на локалните събития и локалните дейци, като на последните се отдава нужната респект, нужното внимание за наставление, напредък и ентусиазъм на поколенията. “

Министър: Ст. Омарчевски 
Главен секретар: Д-р Ф. Манолов **

На 13 декември 1922 година ХІХ нормално национално заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора, съгласно който „ Първи ноември да се чества като всеобщ празник на заслужилите българи ”. В претекстовете към закона Стоян Омарчевски отбелязва, че 1.ХІ. би трябвало „ да стане един непрекъснат народен празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и процъфтяване на българския народ ”. Цар Борис ІІІ подписва Указа за този закон на 3.ІІ.1923 година и денят 1.ХІ. е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи.

...
Бележки: 
*1934. Балабанов, Никола Т. Народните будители. Завети, 1934. 
**1943. Сборник с защити окръжни от Освобождението до края на 1942 година Т. 1., 1943.

*Портретна фотография на българския политик Стоян Омарчевски (1885-1941); bg.wikipedia.org