Някои от най-изненадващите числа в историята
Първата известна писмена система е създадена в Шумер, най-ранната цивилизация на Южна Месопотамия. Всеки шумерски град има собствен личен храмов сектор, който работи по едно и също време като място за поклонение и като административен център, от който може да се управлява търговията със първични материали, като калай от Афганистан и мед от Кипър.
За да ръководят и записват тази комерсиална система, шумерите създават форма на книжовност, формирана от повече от 700 пиктографски признака, която евентуално се употребява доста преди 3300 година прочие н. е. В последна сметка той се популяризира във Вавилония, Асирия и Персия и последователно се трансформира в езика, прочут през днешния ден като клинопис.
От трите пирамиди, издигнати от античните египтяни в Гиза, Великата пирамида е най-високата на 146 метра. Строежът й лишава към 20 години, с цел да се построи, само че остава загадката тъкмо по какъв начин тези извънредно тежки каменни блокове са преместени в район, където колелото, кранът и ролката са непознати.
Теориите варират от превозването на скали от стотици километри благодарение на салове до оформянето на блокове благодарение на дървени калъпи. Неотдавнашните проучвания на Голямата пирамида разкриват, че блоковете може да са изтеглени по рампи, които са се извивали вътре в пирамидата. Но остава необикновено огромният им брой, който към момента озадачава и през днешния ден.
Жените в антична Спарта се радват на власт и значителен обществен статус, каквито няма в останалата част на античния свят. Аристотел ни споделя, че дамите имат 40% от земята – удивително висока цифра.
Спартанките могат да наследяват имущество и да чакат да получат половината от това, което ще получи и синът. Също по този начин, за разлика от практиката в множеството други гръцки страни, им е разрешено да се разхождат свободно из града, да карат колесници, да имат бизнес, да играят неофициална роля в политиката и даже да се упражняват като сътрудниците си от мъжки пол, като извършват гимнастика голи!
0 година от н. е… датата, която в никакъв случай не е била
Годините след Хр. от християнския календар се броят от годината на раждането на Исус Христос и защото цифрата нула тогава е било незнайно на запад, Дионисий стартира новата си християнска епоха като 1 година от н. е., а не 0 г. от н. е.
Въпреки че в този момент има консенсус, че Исус евентуално е роден сред 7 и 3 година прочие н. е., календарът на Дионисий в този момент е най-широко употребен в света, а 0 година от н. е. е едно от най-интересните цифри, които в никакъв случай не виждат бял свят.
Едно от най-големите достижения на маите – членове на 2000-годишна цивилизация, основана в регион, който в този момент се състои от полуостров Юкатан, Гватемала и Белиз – е тяхната изумително комплицирана календарна система. Само с невъоръжено око, астрономите на маите пресмятат продължителността на лунния цикъл – 29,5302 дни – единствено с няколко секунди разлика от 27,53059 дни, изчислени от актуалните астрономи.
Много от останките от здания на маите отразяват тази пристрастеност към астрономията и се счита, че техните кръгли храмове в Ел Каракол в Чичен Ица са издигнати като астрономически обсерватории.
Американски проучвания демонстрират, че 8% от мъжете в Азия в район, разпрострян се от Тихия океан до Каспийско море, споделят Y-хромозомна линия, която наподобява произлиза от един мъж. Генетичният модел на разновидност допуска, че произлиза от Монголия от преди по-малко от 1000 години. Това са общо към 16 милиона индивида, което се равнява на 1 на 200 мъже, които живеят на планетата през днешния ден.
Изследователите стигат до заключението, че техният общ предшественик е не различен, а Чингис хан, който дружно със своите потомци има доста деца със съпругите си, както и с други дами. Потомците му не престават да владеят големи части от някогашната му империя в продължение на епохи и също основават доста деца.
Това е статистика звучи повече като от бронзовата ера или от някое робско обществото, само че в действителност се отнася за средностатистическия служащ в град Дъдли в средата на 19 век. Индустриализацията довежда до доста увеличение на броя на работните дни в годината, до момента в който всеобщата урбанизация способства за разпространяването на заболявания като холера и тиф. Тези две неща карат междинната дълготрайност на живота на един служащ в град Уест Мидландс да спадне до цифра, по-ниска от тази на доста африкански плебеи.
