Якоб Киркегаард: Новата зелена сделка все още е само новинарско заглавие в САЩ
Първа дипломатическа обиколка в Европа на новата американска администрация - Джон Кери, специфичният делегат на президента Джо Байдън за климата посети Париж, Лондон и Брюксел, с цел да покаже, че битката с климатичните промени е приоритет за новите жители на Белия дом.
Основната цел на обиколката на Кери е да убеди европейците да изчакат и да не одобряват независимо собствен механизъм за въглеродните излъчвания, а вместо това Европейският съюз и Съединените щати да се договорят за общи правила .
Вдъхване на нов живот на климатичната дипломация, приравняване в политиките за климата сред Европейския съюз и Съединени американски щати - това бяха единствено част от посланията на Джон Кери в Европа. Това е първата дипломатическа обиколка в Европа на представител на новата президентска администрация - какъв знак ни даде тя?
„ На първо място визитата символизира значимостта на дебата и дневния ред за климата за администрацията на Байдън. Все отново поради това Съединените щати изпращат 76-годишен посланик в Европа посред пандемия. Това е първа стъпка в тази посока “, разяснява пред БНР Якоб Киркегааард, старши помощник на Германския фонд „ Маршал “ в Брюксел.
„ Кери пристигна в Европа на крайници, което демонстрира, че Америка е наясно, че в случай че желае да реализира задачите си в договарянията за климата (които по думите на Байдън са да реализира световен ангажимент първо за 2030-та година и да накара всички страни да договорят основна декарбонизация до 2050-2060-та година), то Европейският съюз и Съединените щати би трябвало да работят дружно .
„ Това значи преди всичко Европа и Америка да реализират съглашение за механизъм за поправяне на лимитите на въглеродните излъчвания , тъй като знаем, че по-късно тази пролет Европейската комисия ще предложи основна промяна в комерсиалната скица за въглеродните излъчвания в Евросъюза. Това сигурно ще увеличи средносрочната и дълготрайната им цена. През последните седмици и месеци цената се покачва доста и ще продължи да върви нагоре, и то до точка, която ще стартира да вреди и на индустриалното произвеждане в блока “, отбелязва Киркегаард в предаването „ Събота 150 “.
„ Администрацията на Байдън има сходни проекти за Съединените щати. И Вашингтон, и Брюксел ще желаят да спрат вноса от страни, които нямат цена за въглеродните излъчвания . Така, че е безусловно решаващо, в случай че Съединените щати и Европейският съюз си сътрудничат по този въпрос. Ако не го създадат, доста скоро ще стартира доста трагична комерсиална война сред тях “, акцентира още Якоб Киркегааард.
Париж, Лондон и Брюксел - за какво Джон Кери избра тъкмо тези европейски столици и къде провокациите за него бяха най-големи?
„ Кери отиде в Лондон, тъй като Англия е хазаин на конференцията за климата през ноември. Мисля, че избра Париж, може би тъй като Макрон е доста деен по този въпрос, въпреки всичко се назовава Парижко климатично съглашение . И най-после, въпреки всичко доста от тези въпроси, изключително въпросът за поправяне на лимитите на въглеродните излъчвания, ще бъдат решавани на европейско равнище. От тази позиция, най-тежките полемики са били в Брюксел . Не мисля, че има подозрение в това, тъй като там се дефинират дребните елементи. “
Кери споделя, че климатичните политики на Вашингтон и на Брюксел към този момент имат обща цел - това приравняване на правила ли е единствено или и на практики?
„ От европейска вероятност същинските опасения са свързани с доверието в Съединените щати . Няма подозрение, че Европа ще продължи по пътя на значително увеличение на цената на въглеродните излъчвания. И, да, администрацията на Байдън споделя точните неща, само че Съединените щати не са приели никакво законодателство. Това значи, че в случай че Байдън не бъде избран отново през 2024-та и някой като Доналд Тръмп още веднъж стане президент, има опция Вашингтон още веднъж да загърби битката с климатичните промени “, разяснява анализаторът.
За доверието в Джо Байдън и Джон Кери ще бъде сериозно значимо да съумеят да прокарат законодателство в Конгреса, да съумеят да обезпечат болшинство за тяхната стратегия за климата , да съумеят да наложат цена върху въглеродните излъчвания, безапелационен е Якоб Киркегааард.
„ Ако не съумеят, доста бързо ще стане мъчно Европейският съюз и Съединените щати да приравнят политиките си за климата на процедура, а освен на думи. Честно казано, позицията на Байдън не е доста постоянна - в случай че може единствено да подписва укази и няма законодателство, признато от Конгреса - това просто няма да е задоволително “, показва още Киркегааард.
В Съединените щати доста се приказва за избавителния проект на Байдън за справяне с последствията от пандемията на стойност 1 трилион и 900 милиарда $, само че в същото време се готви различен законодателен пакет, още по-скъп - за 2 трилиона, който би трябвало да показа неговата Нова зелена договорка. Доколко американската Нова Зелена договорка съответствува със Зелената договорка на Европейския съюз, знаем ли изобщо какво планува американската Зелена договорка?
„ Краткият отговор е, че е прекомерно рано и към момента не знаем. Новата зелена договорка към момента е единствено новинарско заглавие в Съединените щати , ангажимент на Байдън да похарчи 2 трилиона $ за инфраструктурни вложения през идващите 10 години. Казва, че огромна част от тези вложения ще бъдат в зелена и възобновима сила, в превръщането на американската стопанска система в по-ефективна против климатичните промени и така нататък Но какво значи това съответно, какво действително имат желание да вършат - това към момента не знаем. До момента президентската администрация се концентрира напълно върху пакета от тласъци за възобновяване от пандемията. Казват, че ще показват инфраструктурните си оферти и Новата зелена договорка през есента . Тогава ще забележим. “
Киркегаард счита, че законът за инфраструктурата ще визира освен възобновимите енергийни източници, само че и доста по-широк набор от инфраструктурни планове.
„ Който е бил в Америка, знае, че доста мостове, летища, пристанища имат потребност от вложения. За да мине през Конгреса, този законопроект ще би трябвало да обгръща доста планове в доста разнообразни щати на доста разнообразни места. Как ще наподобява той най-после, в действителност не знаем. Надяваме се, че ще има доста средства за климатичните промени и възобновимите енергийни източници, само че дали те ща са 75%, 60% или единствено 30% от парите - просто не сме наясно. “
През последните 4 години някогашният президент Доналд Тръмп поставяше преди всичко в областта на енергетиката въпроса за импорт на американски полутечен газ в Европа. Дали и Джон Кери е повдигал този въпрос по време на диалозите в Европа?
„ Не мисля, само че може и да е повдигал въпроса в Брюксел. Да не забравяме, че въпросът с американския полутечен газ в Европа е доста тясно обвързван с връзките с Русия и различните източници на газови доставки , и явно с газопровода „ Северен поток – 2 “. Тези въпроси са доста щекотливи, сега се водят договаряния сред представители на администрацията на Байдън и на Германия и към момента не знаем какъв ще е резултатът от тях. “
„ Но знаем какво предложи администрацията на Доналд Тръмп и че Берлин се съгласи да влага в терминали за полутечен газ, да внася американски полутечен газ, с цел да завоюва благоволението на предходната президентска администрация във Вашингтон. Каква е позицията на администрацията на Байдън обаче не е ясно “, споделя още Якоб Киркегаард.
По думите му администрацията на Джо Байдън се концентрира по-малко върху лобирането за американски полутечен газ и по-скоро слага акцент върху втвърдяването на Европейския съюз по отношение на Русия . „ В общи линии да накара Германия да се откаже от „ Северен поток – 2 “. Възможно е най-после и втечненият газ да има роля, само че съгласно мен даже в Европа е ясно, че природният газ е единствено преходно гориво. “
С наближаването на 2050-та година и постигането на задачата за климатична индиферентност природният газ няма да бъде толкоз необятно употребен, припомня авализаторът.
„ Експлоатационният живот на терминалите за полутечен газ или пък на един газопровод се мери в десетилетия, само че е пределно ясно, че след 10 или след 20 години няма да имаме потребност от тях . Ето за какво частният бранш ще се въздържа от вложения в тях, не знаем и държавните управления дали ще го вършат. Но знаем, че те не са приоритет за администрацията на Джо Байдън. “
След обиколката на Джон Кери в Европа, другата седмица следва друга основна среща в Аляска - държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по национална сигурност Джейк Съливан ще се срещнат за първи път със своите китайски сътрудници.
Ако Байдън желае Европа да е по-твърда с Русия, то Съединените щати желаят да са най-твърди с Китай. Успя ли Кери да сътвори общ фронт с Европа пред Китай?
„ Дори във Вашингтон осъзнават, че въпреки в областта на вложенията, търговията и технологиите да има конфликт с Китай, не може изцяло да изолираме Пекин . Не живеем в условия на Студена война. Има въпроси, по които би трябвало да работим с Китай и сигурно климатичните промени са един от тези въпроси. Очевидно това е европейската позиция - Европа в общи линии отхвърля да заема изцяло антикитайска позиция и го сподели с новото съглашение за вложения сред Европейския съюз и Пекин . Дори хората на Байдън осъзнават, че за климата би трябвало да се работи с Китай - той е най-големият замърсител в света и не може да бъде реализирано световно понижаване на въглеродните излъчвания, в случай че в това начинание не взе участие и Пекин “, катерогичен е Киркегаард.
„ Това значи също, че договореност по този въпрос с Китай ще бъде реализирана от Джон Кери. Съветникът по национална сигурност Джейк Съливан и държавният секретар Антъни Блинкън ще бъдат, по този начин да се каже, „ неприятните ченгета “ . Те ще приказват с Китай по проблемите, при които има борба - технологиите, търговията, и по една тематика, която за администрацията на Тръмп не беше значима - централна част в диалозите ще заемат човешките права. “
Чуйте цялото изявление и в звуковия файл.
Основната цел на обиколката на Кери е да убеди европейците да изчакат и да не одобряват независимо собствен механизъм за въглеродните излъчвания, а вместо това Европейският съюз и Съединените щати да се договорят за общи правила .
Вдъхване на нов живот на климатичната дипломация, приравняване в политиките за климата сред Европейския съюз и Съединени американски щати - това бяха единствено част от посланията на Джон Кери в Европа. Това е първата дипломатическа обиколка в Европа на представител на новата президентска администрация - какъв знак ни даде тя?
„ На първо място визитата символизира значимостта на дебата и дневния ред за климата за администрацията на Байдън. Все отново поради това Съединените щати изпращат 76-годишен посланик в Европа посред пандемия. Това е първа стъпка в тази посока “, разяснява пред БНР Якоб Киркегааард, старши помощник на Германския фонд „ Маршал “ в Брюксел.
„ Кери пристигна в Европа на крайници, което демонстрира, че Америка е наясно, че в случай че желае да реализира задачите си в договарянията за климата (които по думите на Байдън са да реализира световен ангажимент първо за 2030-та година и да накара всички страни да договорят основна декарбонизация до 2050-2060-та година), то Европейският съюз и Съединените щати би трябвало да работят дружно .
„ Това значи преди всичко Европа и Америка да реализират съглашение за механизъм за поправяне на лимитите на въглеродните излъчвания , тъй като знаем, че по-късно тази пролет Европейската комисия ще предложи основна промяна в комерсиалната скица за въглеродните излъчвания в Евросъюза. Това сигурно ще увеличи средносрочната и дълготрайната им цена. През последните седмици и месеци цената се покачва доста и ще продължи да върви нагоре, и то до точка, която ще стартира да вреди и на индустриалното произвеждане в блока “, отбелязва Киркегаард в предаването „ Събота 150 “.
„ Администрацията на Байдън има сходни проекти за Съединените щати. И Вашингтон, и Брюксел ще желаят да спрат вноса от страни, които нямат цена за въглеродните излъчвания . Така, че е безусловно решаващо, в случай че Съединените щати и Европейският съюз си сътрудничат по този въпрос. Ако не го създадат, доста скоро ще стартира доста трагична комерсиална война сред тях “, акцентира още Якоб Киркегааард.
Париж, Лондон и Брюксел - за какво Джон Кери избра тъкмо тези европейски столици и къде провокациите за него бяха най-големи?
„ Кери отиде в Лондон, тъй като Англия е хазаин на конференцията за климата през ноември. Мисля, че избра Париж, може би тъй като Макрон е доста деен по този въпрос, въпреки всичко се назовава Парижко климатично съглашение . И най-после, въпреки всичко доста от тези въпроси, изключително въпросът за поправяне на лимитите на въглеродните излъчвания, ще бъдат решавани на европейско равнище. От тази позиция, най-тежките полемики са били в Брюксел . Не мисля, че има подозрение в това, тъй като там се дефинират дребните елементи. “
Кери споделя, че климатичните политики на Вашингтон и на Брюксел към този момент имат обща цел - това приравняване на правила ли е единствено или и на практики?
„ От европейска вероятност същинските опасения са свързани с доверието в Съединените щати . Няма подозрение, че Европа ще продължи по пътя на значително увеличение на цената на въглеродните излъчвания. И, да, администрацията на Байдън споделя точните неща, само че Съединените щати не са приели никакво законодателство. Това значи, че в случай че Байдън не бъде избран отново през 2024-та и някой като Доналд Тръмп още веднъж стане президент, има опция Вашингтон още веднъж да загърби битката с климатичните промени “, разяснява анализаторът.
За доверието в Джо Байдън и Джон Кери ще бъде сериозно значимо да съумеят да прокарат законодателство в Конгреса, да съумеят да обезпечат болшинство за тяхната стратегия за климата , да съумеят да наложат цена върху въглеродните излъчвания, безапелационен е Якоб Киркегааард.
„ Ако не съумеят, доста бързо ще стане мъчно Европейският съюз и Съединените щати да приравнят политиките си за климата на процедура, а освен на думи. Честно казано, позицията на Байдън не е доста постоянна - в случай че може единствено да подписва укази и няма законодателство, признато от Конгреса - това просто няма да е задоволително “, показва още Киркегааард.
В Съединените щати доста се приказва за избавителния проект на Байдън за справяне с последствията от пандемията на стойност 1 трилион и 900 милиарда $, само че в същото време се готви различен законодателен пакет, още по-скъп - за 2 трилиона, който би трябвало да показа неговата Нова зелена договорка. Доколко американската Нова Зелена договорка съответствува със Зелената договорка на Европейския съюз, знаем ли изобщо какво планува американската Зелена договорка?
„ Краткият отговор е, че е прекомерно рано и към момента не знаем. Новата зелена договорка към момента е единствено новинарско заглавие в Съединените щати , ангажимент на Байдън да похарчи 2 трилиона $ за инфраструктурни вложения през идващите 10 години. Казва, че огромна част от тези вложения ще бъдат в зелена и възобновима сила, в превръщането на американската стопанска система в по-ефективна против климатичните промени и така нататък Но какво значи това съответно, какво действително имат желание да вършат - това към момента не знаем. До момента президентската администрация се концентрира напълно върху пакета от тласъци за възобновяване от пандемията. Казват, че ще показват инфраструктурните си оферти и Новата зелена договорка през есента . Тогава ще забележим. “
Киркегаард счита, че законът за инфраструктурата ще визира освен възобновимите енергийни източници, само че и доста по-широк набор от инфраструктурни планове.
„ Който е бил в Америка, знае, че доста мостове, летища, пристанища имат потребност от вложения. За да мине през Конгреса, този законопроект ще би трябвало да обгръща доста планове в доста разнообразни щати на доста разнообразни места. Как ще наподобява той най-после, в действителност не знаем. Надяваме се, че ще има доста средства за климатичните промени и възобновимите енергийни източници, само че дали те ща са 75%, 60% или единствено 30% от парите - просто не сме наясно. “
През последните 4 години някогашният президент Доналд Тръмп поставяше преди всичко в областта на енергетиката въпроса за импорт на американски полутечен газ в Европа. Дали и Джон Кери е повдигал този въпрос по време на диалозите в Европа?
„ Не мисля, само че може и да е повдигал въпроса в Брюксел. Да не забравяме, че въпросът с американския полутечен газ в Европа е доста тясно обвързван с връзките с Русия и различните източници на газови доставки , и явно с газопровода „ Северен поток – 2 “. Тези въпроси са доста щекотливи, сега се водят договаряния сред представители на администрацията на Байдън и на Германия и към момента не знаем какъв ще е резултатът от тях. “
„ Но знаем какво предложи администрацията на Доналд Тръмп и че Берлин се съгласи да влага в терминали за полутечен газ, да внася американски полутечен газ, с цел да завоюва благоволението на предходната президентска администрация във Вашингтон. Каква е позицията на администрацията на Байдън обаче не е ясно “, споделя още Якоб Киркегаард.
По думите му администрацията на Джо Байдън се концентрира по-малко върху лобирането за американски полутечен газ и по-скоро слага акцент върху втвърдяването на Европейския съюз по отношение на Русия . „ В общи линии да накара Германия да се откаже от „ Северен поток – 2 “. Възможно е най-после и втечненият газ да има роля, само че съгласно мен даже в Европа е ясно, че природният газ е единствено преходно гориво. “
С наближаването на 2050-та година и постигането на задачата за климатична индиферентност природният газ няма да бъде толкоз необятно употребен, припомня авализаторът.
„ Експлоатационният живот на терминалите за полутечен газ или пък на един газопровод се мери в десетилетия, само че е пределно ясно, че след 10 или след 20 години няма да имаме потребност от тях . Ето за какво частният бранш ще се въздържа от вложения в тях, не знаем и държавните управления дали ще го вършат. Но знаем, че те не са приоритет за администрацията на Джо Байдън. “
След обиколката на Джон Кери в Европа, другата седмица следва друга основна среща в Аляска - държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по национална сигурност Джейк Съливан ще се срещнат за първи път със своите китайски сътрудници.
Ако Байдън желае Европа да е по-твърда с Русия, то Съединените щати желаят да са най-твърди с Китай. Успя ли Кери да сътвори общ фронт с Европа пред Китай?
„ Дори във Вашингтон осъзнават, че въпреки в областта на вложенията, търговията и технологиите да има конфликт с Китай, не може изцяло да изолираме Пекин . Не живеем в условия на Студена война. Има въпроси, по които би трябвало да работим с Китай и сигурно климатичните промени са един от тези въпроси. Очевидно това е европейската позиция - Европа в общи линии отхвърля да заема изцяло антикитайска позиция и го сподели с новото съглашение за вложения сред Европейския съюз и Пекин . Дори хората на Байдън осъзнават, че за климата би трябвало да се работи с Китай - той е най-големият замърсител в света и не може да бъде реализирано световно понижаване на въглеродните излъчвания, в случай че в това начинание не взе участие и Пекин “, катерогичен е Киркегаард.
„ Това значи също, че договореност по този въпрос с Китай ще бъде реализирана от Джон Кери. Съветникът по национална сигурност Джейк Съливан и държавният секретар Антъни Блинкън ще бъдат, по този начин да се каже, „ неприятните ченгета “ . Те ще приказват с Китай по проблемите, при които има борба - технологиите, търговията, и по една тематика, която за администрацията на Тръмп не беше значима - централна част в диалозите ще заемат човешките права. “
Чуйте цялото изявление и в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ