Партията на Вучич спечели, защото в Сърбия всичко зависи от нея
Партията на Вучич завоюва изборите с свръхестествен резултат. И по какъв начин ли да е иначе, като от нея в Сърбия зависи всичко - кой ще получи работа, кой бизнесмен ще вземе социална поръчка, кой ще се добере до помощи, написа DW.
Светът е просто полудял, а тъкмо в сърцето на Балканите наподобява царува цялостно успокоение и удовлетворение. В продължение на десетилетия се твърдеше, че страните от този разтревожен район ще се успокоят, чак когато поемат корав курс към Европа, към народна власт и правова държавност. Сега мнозина като нищо биха си помислили, че това е било неверно.
Та нали таман под властническото ръководство на президента Александър Вучич Сърбия като че ли откри себе си. Вместо да се тътри, теглен на буксир от „ танкера Европейски Съюз ", президентът с твърда ръка направлява държавния транспортен съд настрана от рисковите скали на бурния международен океан. И демонстрира на всички по какъв начин се стига до избавителни крайбрежия: още идната събота Вучич ще отпътува за Вашингтон, с цел да показва в Белия дом „ помиряване " с Косово или най-малко да „ отвори нова страница " в историята на спора. Не Европа, и не Ангела Меркел очевидно са тези, които подсигуряват сигурността и реда. В тази роля наподобява се виждат по-скоро Александър Вучич и - колкото и необикновено да звучи - Доналд Тръмп. Трудно е да се повярва сходно нещо. И подозренията в действителност са оправдани.
Грешка е да се одобри, че фантастичният избирателен резултат на Вучич потвърждава доверието към президента. Неговата „ Сръбска прогресивна партия " (СПП) не е детайл от плуралистична система, в която партиите се конкурират за доверието на гласоподавателите с хрумвания и причини. Тя не е просто някаква партия измежду доста други, тя е оня неизменим център на властта, какъвто едно време беше Комунистическата партия.
Системата, която крепи властта на Вучич
Всеки, който си търси работа, всеки бизнесмен, който чака поръчки и всеки локален политик, който се нуждае от средства за своята общинска хазна, е заставен да се кланя пред вездесъщата власт. По безспорни цифри СПП е най-голямата партия в цяла Европа - членската ѝ маса наброява 730 000 души - и то в страна, чието население не е по-многобройно от това на немската провинция Хесен.
Който е получил работа или пост с помощта на СПП, а в това време това са май съвсем всички в Сърбия, бърза да даде гласа си за партията. Загуби ли тя властта, гласоподавателят губи и работата си. Това е нещо като затворена система от привилегии, която се сплотява в допълнение преди избори.
Партията методично изграждаше структурите на своята власт: тук ще даде някоя дребна дотация или подаяние за локално радио, там ще окаже услуга на някой кмет или ще отпусне великодушни държавни поръчки. Така съвсем незабележимо властта разшири въздействието си, и - до момента в който се усетят - нейните съперници бяха просто смачкани. В страната през днешния ден към този момент няма съпротива. А социалистите, които са втора политическа мощ с 11% от гласовете, са единствено угодлив сътрудник, който подава топката.
Властта в Сърбия в този момент е постоянна, съвсем толкоз, колкото едно време беше и комунистическата. Тя ще действа до тогава, до момента в който има какво да се раздава или разпределя. Благодарение на умелото лавиране на ръководещите, този механизъм към момента работи: помощите от Европейски Съюз и вложенията от Китай помогнаха на Сърбия да осъществя, паралелно с Румъния, най-високия стопански растеж в района преди началото на рецесията с ковид. А в случай че имаме вяра на прогнозите, вредите от пандемията в Сърбия ще бъдат доста по-леки, в сравнение с в други страни. Чужденците харесват страната: всемогъщата „ Сръбска прогресивна партия " е трансформирала страната в парадайс за вложители: лицензите не съставляват никакъв проблем, а опозиция не може да се чака отникъде.
Драконовски ограничения против пандемията
Сърбия реагира на пандемията от COVID-19 доста по-твърдо от всяка друга страна в Европа: беше наложена всеобща възбрана за излизане от 17 часа до пет сутринта, а хората над 65 години въобще нямаха право да напущат домовете си. Наказанията за тези, които не съблюдаваха рестриктивните мерки, бяха драконовски. Но вирусът не се стряска от държавната власт.
Той се подхранва от отчайващата обществена обстановка в страната: след известни първични триумфи броят на инфектираните още веднъж взе да нараства – изключително в студентските общежития, където изискванията за живот съмнително доста наподобяват на тези в общежитията за източноевропейците, работещи в някои немски кланици. До изборния ден обаче никой по този начин и не повдигна тази парлива тематика. А датата за изборите очевидно беше съвършено подбрана.
Такава е новата непоклатимост в района. Вече просто не остана никой, който да опонира на Вучич. Президентът води на къса каишка даже православната черква. Затова се усеща кадърен да реши даже безконечния проблем с Косово – както той откри за добре.
Проблемът с Косово
От две години Вучич и неговото албанско „ алтер его " Хашим Тачи спорят за размяната на територии сред Сърбия и Косово. При това тук въобще не става въпрос за същинско помиряване, за осмисляне на предишното, за деескалация на напрежението в обществото. Гони се тъкмо противоположното: с сходно решение двамата водачи ще заздравят властта си и към този момент даже няма да е нужно да зачитат правата на досадните етнически малцинства. А това, че Тръмп играе ролята на миротворец, се вписва идеално в цялата картина: да подменя интернационалните правила посредством двустранни „ покупко-продажби " със мощните хора на властта е тъкмо онази политика, която Тръмп се пробва да води. Ако пък с тази маневра може и в допълнение да подразни европейците, толкоз по-добре.
Изборен триумф с 62 до 63% е напряко приказен резултат. Но в Европа знаем добре, че това не води автоматизирано до по-голяма непоклатимост. Както беше споделил руско-американският създател Алексей Юрчак, обобщавайки опита на своето потомство: „ Всичко изглеждаше постоянно, до момента в който не се срина ".
Вижте още:
Александър Вучич с предстояща победа на изборите в Сърбия, опозицията бойкотира вота
Светът е просто полудял, а тъкмо в сърцето на Балканите наподобява царува цялостно успокоение и удовлетворение. В продължение на десетилетия се твърдеше, че страните от този разтревожен район ще се успокоят, чак когато поемат корав курс към Европа, към народна власт и правова държавност. Сега мнозина като нищо биха си помислили, че това е било неверно.
Та нали таман под властническото ръководство на президента Александър Вучич Сърбия като че ли откри себе си. Вместо да се тътри, теглен на буксир от „ танкера Европейски Съюз ", президентът с твърда ръка направлява държавния транспортен съд настрана от рисковите скали на бурния международен океан. И демонстрира на всички по какъв начин се стига до избавителни крайбрежия: още идната събота Вучич ще отпътува за Вашингтон, с цел да показва в Белия дом „ помиряване " с Косово или най-малко да „ отвори нова страница " в историята на спора. Не Европа, и не Ангела Меркел очевидно са тези, които подсигуряват сигурността и реда. В тази роля наподобява се виждат по-скоро Александър Вучич и - колкото и необикновено да звучи - Доналд Тръмп. Трудно е да се повярва сходно нещо. И подозренията в действителност са оправдани.
Грешка е да се одобри, че фантастичният избирателен резултат на Вучич потвърждава доверието към президента. Неговата „ Сръбска прогресивна партия " (СПП) не е детайл от плуралистична система, в която партиите се конкурират за доверието на гласоподавателите с хрумвания и причини. Тя не е просто някаква партия измежду доста други, тя е оня неизменим център на властта, какъвто едно време беше Комунистическата партия.
Системата, която крепи властта на Вучич
Всеки, който си търси работа, всеки бизнесмен, който чака поръчки и всеки локален политик, който се нуждае от средства за своята общинска хазна, е заставен да се кланя пред вездесъщата власт. По безспорни цифри СПП е най-голямата партия в цяла Европа - членската ѝ маса наброява 730 000 души - и то в страна, чието население не е по-многобройно от това на немската провинция Хесен.
Който е получил работа или пост с помощта на СПП, а в това време това са май съвсем всички в Сърбия, бърза да даде гласа си за партията. Загуби ли тя властта, гласоподавателят губи и работата си. Това е нещо като затворена система от привилегии, която се сплотява в допълнение преди избори.
Партията методично изграждаше структурите на своята власт: тук ще даде някоя дребна дотация или подаяние за локално радио, там ще окаже услуга на някой кмет или ще отпусне великодушни държавни поръчки. Така съвсем незабележимо властта разшири въздействието си, и - до момента в който се усетят - нейните съперници бяха просто смачкани. В страната през днешния ден към този момент няма съпротива. А социалистите, които са втора политическа мощ с 11% от гласовете, са единствено угодлив сътрудник, който подава топката.
Властта в Сърбия в този момент е постоянна, съвсем толкоз, колкото едно време беше и комунистическата. Тя ще действа до тогава, до момента в който има какво да се раздава или разпределя. Благодарение на умелото лавиране на ръководещите, този механизъм към момента работи: помощите от Европейски Съюз и вложенията от Китай помогнаха на Сърбия да осъществя, паралелно с Румъния, най-високия стопански растеж в района преди началото на рецесията с ковид. А в случай че имаме вяра на прогнозите, вредите от пандемията в Сърбия ще бъдат доста по-леки, в сравнение с в други страни. Чужденците харесват страната: всемогъщата „ Сръбска прогресивна партия " е трансформирала страната в парадайс за вложители: лицензите не съставляват никакъв проблем, а опозиция не може да се чака отникъде.
Драконовски ограничения против пандемията
Сърбия реагира на пандемията от COVID-19 доста по-твърдо от всяка друга страна в Европа: беше наложена всеобща възбрана за излизане от 17 часа до пет сутринта, а хората над 65 години въобще нямаха право да напущат домовете си. Наказанията за тези, които не съблюдаваха рестриктивните мерки, бяха драконовски. Но вирусът не се стряска от държавната власт.
Той се подхранва от отчайващата обществена обстановка в страната: след известни първични триумфи броят на инфектираните още веднъж взе да нараства – изключително в студентските общежития, където изискванията за живот съмнително доста наподобяват на тези в общежитията за източноевропейците, работещи в някои немски кланици. До изборния ден обаче никой по този начин и не повдигна тази парлива тематика. А датата за изборите очевидно беше съвършено подбрана.
Такава е новата непоклатимост в района. Вече просто не остана никой, който да опонира на Вучич. Президентът води на къса каишка даже православната черква. Затова се усеща кадърен да реши даже безконечния проблем с Косово – както той откри за добре.
Проблемът с Косово
От две години Вучич и неговото албанско „ алтер его " Хашим Тачи спорят за размяната на територии сред Сърбия и Косово. При това тук въобще не става въпрос за същинско помиряване, за осмисляне на предишното, за деескалация на напрежението в обществото. Гони се тъкмо противоположното: с сходно решение двамата водачи ще заздравят властта си и към този момент даже няма да е нужно да зачитат правата на досадните етнически малцинства. А това, че Тръмп играе ролята на миротворец, се вписва идеално в цялата картина: да подменя интернационалните правила посредством двустранни „ покупко-продажби " със мощните хора на властта е тъкмо онази политика, която Тръмп се пробва да води. Ако пък с тази маневра може и в допълнение да подразни европейците, толкоз по-добре.
Изборен триумф с 62 до 63% е напряко приказен резултат. Но в Европа знаем добре, че това не води автоматизирано до по-голяма непоклатимост. Както беше споделил руско-американският създател Алексей Юрчак, обобщавайки опита на своето потомство: „ Всичко изглеждаше постоянно, до момента в който не се срина ".
Вижте още:
Александър Вучич с предстояща победа на изборите в Сърбия, опозицията бойкотира вота
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ