Българите в чужбина пратиха 110 млн. евро от началото на годината
Парите изпратени у нас от българи, работещи и живеещи в чужбина, доближиха 110.8 млн. евро от началото на годината, сочат данните на Българската национална банка към края на месец август. Това е спад от 64% по отношение на предходната година, когато за първите осем месеца, парите от чужбина доближиха 308.2 млн. евро.
Конкретно за месец август тази година, паричните прехвърляния на сънародниците зад граница, възлизат на едвам 12.1 млн. евро. Това е вторият най-слаб месец през 2021 година, като по-ниска сума е пратена само през януари – 11.9 млн. евро.
За да бъде прескочена границата от 100 млн. евро, бяха нужни цели 8 месеца. Преди COVID-19 пандемията, сходни суми постъпваха у нас всеки месец. За последно сходна сума е пристигнала от чужбина през февруари 2020 година (103 млн. евро) - последният месец преди пандемията публично да скове стопанската система.
В годните преди COVID-19, паричните прехвърляния на българските емигранти прекосяваха границата от 1 милиарда евро годишно. В резултат на пандемията обаче, сумата се сви съвсем десетократно, като понастоящем колкото да надскача границата от 10 млн. евро на месец.
Интересно е да се означи, че парите пратени на открито от чужденци, живеещи в България, нарастват на годишна база, въпреки и с най-малък ритъм. За първите 8 месеца на тази година, сумата е достигнала 14.9 млн. евро, до момента в който година по-рано прехвърлянията са били за 11.5 млн. евро.
Колко действително са парите от чужбина?
Темата за емигрантските пари има разнообразни тълкувания, защото статистиката разчита на методология, която мъчно може да разкрие същинския размер на потоците. Поради това да вземем за пример, данните на Българска народна банка се разминават с данните на Световната банка.
![Чуждите вложения понижават с близо 61%]( "Чуждите вложения понижават с близо 61%")
Чуждите вложения понижават с близо 61%
Чуждите вложения в България възлизат на 797.1 млн. евро (1.2% от Брутният вътрешен продукт на страната) към края на месец август тази година, сочат данните...
За съпоставяне, съгласно Българска народна банка през 2020 година у нас са постъпили емигрантски прехвърляния за 308.2 млн. евро, до момента в който съгласно Световната банка, сумата за същата година е 954 млн. $ или близо 820 млн. евро по сегашни цени. През 2017 година пък, Организация на обединените нации показва, че емигрантските прехвърляния в България доближават близо 3 милиарда лв..
Реално е доста мъчно да се откри точната цифра на сумата, която влиза или излиза от дадена страна. Така да вземем за пример парите импортирани на ръка и тези пратени по различни канали, разнообразни от банките, мъчно могат да бъдат обхванати. Още повече, че до преди няколко години методологията на Българска народна банка се базираше на данни подавани от комерсиалните банки в страната за суми надхвърлящи прага от 2500 евро. Казано с други думи, всичко под този предел минаваше под радара.
В следствие този модел отпадна, защото след 2016 година доставчиците на платежни услуги към този момент нямат задължението да дават данни на централната банка за този тип прехвърляния, излиза наяве от методологията на Българска народна банка. Понастоящем, статистиката се изготвя на база оценки на Българска народна банка.
Поради огромните разлики в данните, били те на Световна банка, Организация на обединените нации или Българска народна банка, тематиката за емигрантските прехвърляния постоянно се употребява за популистки цели. В актуалния обвързван свят, всички богати страни получават сходни прехвърляния, а тези които се устоят от пари от чужбина, нормално са страни в дълбока политическа и икономическа рецесия. Приносът на емигрантските прехвърляния за българската стопанска система е сериозен, само че обстановката е надалеч от апокалиптичните сюжети рисувани от мнозина. Живеещите и работещите в България, способстват за съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който емигрантските прехвърляния по-скоро издават неподходящите процеси в родния стопански и публичен живот, довели до всеобщата емиграция.
Конкретно за месец август тази година, паричните прехвърляния на сънародниците зад граница, възлизат на едвам 12.1 млн. евро. Това е вторият най-слаб месец през 2021 година, като по-ниска сума е пратена само през януари – 11.9 млн. евро.
За да бъде прескочена границата от 100 млн. евро, бяха нужни цели 8 месеца. Преди COVID-19 пандемията, сходни суми постъпваха у нас всеки месец. За последно сходна сума е пристигнала от чужбина през февруари 2020 година (103 млн. евро) - последният месец преди пандемията публично да скове стопанската система.
В годните преди COVID-19, паричните прехвърляния на българските емигранти прекосяваха границата от 1 милиарда евро годишно. В резултат на пандемията обаче, сумата се сви съвсем десетократно, като понастоящем колкото да надскача границата от 10 млн. евро на месец.
Интересно е да се означи, че парите пратени на открито от чужденци, живеещи в България, нарастват на годишна база, въпреки и с най-малък ритъм. За първите 8 месеца на тази година, сумата е достигнала 14.9 млн. евро, до момента в който година по-рано прехвърлянията са били за 11.5 млн. евро.
Колко действително са парите от чужбина?
Темата за емигрантските пари има разнообразни тълкувания, защото статистиката разчита на методология, която мъчно може да разкрие същинския размер на потоците. Поради това да вземем за пример, данните на Българска народна банка се разминават с данните на Световната банка.
Чуждите вложения в България възлизат на 797.1 млн. евро (1.2% от Брутният вътрешен продукт на страната) към края на месец август тази година, сочат данните...
За съпоставяне, съгласно Българска народна банка през 2020 година у нас са постъпили емигрантски прехвърляния за 308.2 млн. евро, до момента в който съгласно Световната банка, сумата за същата година е 954 млн. $ или близо 820 млн. евро по сегашни цени. През 2017 година пък, Организация на обединените нации показва, че емигрантските прехвърляния в България доближават близо 3 милиарда лв..
Реално е доста мъчно да се откри точната цифра на сумата, която влиза или излиза от дадена страна. Така да вземем за пример парите импортирани на ръка и тези пратени по различни канали, разнообразни от банките, мъчно могат да бъдат обхванати. Още повече, че до преди няколко години методологията на Българска народна банка се базираше на данни подавани от комерсиалните банки в страната за суми надхвърлящи прага от 2500 евро. Казано с други думи, всичко под този предел минаваше под радара.
В следствие този модел отпадна, защото след 2016 година доставчиците на платежни услуги към този момент нямат задължението да дават данни на централната банка за този тип прехвърляния, излиза наяве от методологията на Българска народна банка. Понастоящем, статистиката се изготвя на база оценки на Българска народна банка.
Поради огромните разлики в данните, били те на Световна банка, Организация на обединените нации или Българска народна банка, тематиката за емигрантските прехвърляния постоянно се употребява за популистки цели. В актуалния обвързван свят, всички богати страни получават сходни прехвърляния, а тези които се устоят от пари от чужбина, нормално са страни в дълбока политическа и икономическа рецесия. Приносът на емигрантските прехвърляния за българската стопанска система е сериозен, само че обстановката е надалеч от апокалиптичните сюжети рисувани от мнозина. Живеещите и работещите в България, способстват за съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който емигрантските прехвърляния по-скоро издават неподходящите процеси в родния стопански и публичен живот, довели до всеобщата емиграция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ