Парадоксите на прогреса като модерна политическа теология продължават да забавляват

Парадоксите на напредъка като съвременна политическа теология не престават да забавляват неутралните наблюдаващи и да смущават хората, които сега изпитват на гърба си последствията от настоящия обществен опит. Важно е да се каже, че и по този начин наречените неутрални наблюдаващи не са ваксинирани от „ резултатите на революцията “ и рано или късно може да влязат в ролята на бяла лабораторна мишка. Тези процеси би трябвало да се наблюдават в развиване, до момента в който към момента има и опити за съпротива. Точно за прогресивни парадокси, дискриминация и опити за съпротива става въпрос в едни настоящ скандал оттатък океана. Преди няколко дни американски съд разгласи, че расовия метод при разпределение на Ковид-помощи от администрацията на Байдън е срещу конституцията. Предстои зрелищна политическа и юридическа борба, която в последна сметка може да дефинира природата на настоящето ръководство във към момента най-могъщата страна на планетата. С по този начин наречения Американски избавителен проект от 2021-а година, новата администрация опитва да прокара закон за величествен пакет от помощи за потърпевши от пандемията и ограниченията бизнеси и жители. Парадоксът е, че захласнатата от концепцията за „ тъждество “ и „ включване “ политическа класа на власт е произвела обективно сексистки и расистки резултат. Администрацията непосредствено дискриминира на расова и полова основа при раздаването на парите. Според офцициалното описане на проекта грантовете се отпускат предпочитано за „ дребни бизнеси, следени или притежавани от дами, ветерани или обществено и стопански подценени хора “. Като „ обществено и стопански подценени “ администрацията публично дефинира „ човеци, които са били жертва на расови и етнически предубеждения и културна назадничавост поради тяхната еднаквост като членове на група “. В същото време друга регулация на администрацията в допълнение дефинира като „ обществено подценени “ всички „ чернокожи американци, латино, коренни американци (native americans) и азиатци от тихооеканския район “. На този стадий е ненужно да се загатва, че белите американци са изключени от всевъзможни сходни дефиниции на нуждаещи се. Най-вече тук имаме цялостно тъпчене на концепцията за самостоятелни права и заменянето им с групови от американското държавно управление. Групи са форматирани по раса и пол. „ Правилните “ раси и етноси са с приоритет, без значение от самостоятелните условия на самостоятелни хора и техните бизнеси. Същото се отнася и за „ верния “ пол. Това отваря вратата към безчет обособени каузи, които в последна сметка може да стигнат до Върховния съд на Съединени американски щати. За страдание доста от хората, които се престрашат да излязат против тази нова система рискуват да бъдат демонизирани от другарските на държавното управление медии, което значи – от съвсем всички медии. Още от в този момент се предвиждат заглавия във водещи издания и излъчвания но: „ Бял расист желае пари, които могат да отидат при чернокожи дами “. Дискриминацията на администрацията на Байдън се озъби и по различен мотив. Преди дни президентът разгласи, че най-голямата опасност за Съединени американски щати е „ белия супремасизъм и тероризъм “. Без никакви доказателства, в контрастност с обстоятелствата и статистиките. Има нещо патологично в напъните на тази власт да демонизира болшинството в личната си страна. Това се случва на фона на изцяло възмутителен медиен климат, в който съвсем всички огромни журналистически организации и организации изписват думата „ негър “ с основна писмен знак, а „ бял “ с дребна. Когато се срещнат в едно изречение, най-много от рода на „ Невъоръжен Чернокож бе атакуван от бял служител на реда “, резултатите са трагикомични. Към този пейзаж прибавяме и фанатичната фигура на Кристен Кларк, която стана „ първата чернокожа шефка по гражданските права в американска администрация “. Героичните портрети не включиха по какъв начин когато Кларк е била президент на Асоциацията на чернокожите студенти в Харвард тя пуска във вестника на университета радикална расова доктрина, съгласно която „ основата на човешкия мозък има конструкция, която е „ черна “, тъй като съдържа доста „ невро-меланин “. „ Меланинът дава на черните повече умствени, физически и духовни благоприятни условия – нещо, което не може да се мери с евроцентричните стандарти “, написа Кларк. Парадоксите на напредъка. Помощи от държавното управление на основата на раса и пол плюс отговорничка по гражданските права, която приказва за „ превъзходството “ на меланина. И на този декор президентска тирада за заплахата на „ белия тероризъм “. В тази светлина, никой не би трябвало да е шокиран в случай че радикализацията там се задълбочи и насилието продължи да ескалира. А това в действителност визира всички, даже да не е толкоз явно.