Няколко невероятни неща, които трябва да знаем за парадокса на Ферми
Парадоксът на Ферми е доктрина за извънземните форми на живот и вероятността някое от тези извънземни същества да доближат планетата Земя, посредством междузвездно пътешестване. Казано в резюме, парадоксът на Ферми задава въпроса – „ Щом съществуват милиарди планети във Вселената, за какво наподобява по този начин, че единствено Земята поддържа рационални живи същества? “
Но кой е Енрико Ферми? Той е италиански теоретик и нуклеарен физик, който печели Нобелова премия за физика през 1938 година. След като печели премията, той и брачната половинка му заживяват в Америка, където Ферми заема основно място в Проекта Манхатън, създавайки първата верижна нуклеарна реакция. Именно заради тази причина, той постоянно е именуван „ архитектът на атомната бомба “.
Енрико Ферми
„ Къде са всички? “
През 1950 година Ферми посещава Националната лаборатория „ Los Alamos ”. Там той обядва с Емил Конопински, Едуард Телър и Хърбърт Йорк. Всеки от тях има разнообразни мемоари за обяда, само че всички помнят едно нещо изцяло ясно – внезапно, като че ли от нищото, Ферми задава въпроса – „ Къде са всички? “
Под „ всички “ Ферми има поради извънземните форми на живот. Знаейки, че размерите на Вселената са неописуемо огромни и че в нея има милиарди планети, той се пита, по какъв начин по този начин до момента човечеството не се е срещнало с извънземните.
Колко неповторима е планетата Земя?
Уравнението на Дрейк е формула, с която се дефинира броят на извънземните цивилизации, намиращи се в Млечния път, които имат опция да споделят с нас. То е оповестено от доктор Франк Дрейк през 1961 година. В уравнението си Дрейк употребява разнообразни променливи, в това число броя на звездите, сходни на Слънцето, както и сходните на Земята планети.
Има 40 милиарда звезди, сходни на нашето Слънце.
Франк Дрейк
За да открием планета, сходна на Земята, която да поддържа живот, нейната орбитална звезда би трябвало да наподобява доста на нашето Слънце. В галактиката Млечен път са открити към 40 милиарда звезди, които са сходни на Слънцето.
Съществуват съвсем 9 милиарда планети като Земята.
Проучване, оповестено от National Academy of Sciences демонстрира, че към 22% от звездите, които са сходни на Слънцето, са заобиколени от планети, наподобяващи Земята. Това значи, че в Млечния път съществуват към 8.8 милиарда планети като нашата. Точно по тази причина е мъчно да повярваме, че единствено на Земята има живот.
Слънцето ни към момента е младо.
Вече имаме визия какъв брой сходни на Земята планети има. Втората част на казуса е обвързвана с галактическото пътешестване, както и какъв брой време лишава на известията да преодолеят междупланетното разстояние. Това, което би трябвало да знаем е, че Слънцето ни е относително младо – единствено на 4.5 милиарда години. През 2013 година учените откриха HIP 102152 – звезда сходна на Слънцето, която е на 8.2 милиарда години.
Какви планети може да поддържа по-възрастното Слънце?
Да използваме за образец HIP 102152, което е на 8.2 милиарда години. Ако, както в нашата слънчева система, планетата наподобяваща Земята е образувана по същото време, то тогава тя е способна да поддържа живот, който е с 3.7 милиарда години по-възрастен от този на Земята.
По-възрастните планети може би поддържат по-стари и по-напреднали цивилизации.
Ако съществуват планети, сходни на нашата, които са милиарди години по-възрастни от Земята и в случай че на тях има интелигентни форми на живот, то тогава тази извънземна цивилизация би трябвало да е много по-напреднала от нашата.
За да преминем през цялата вселена ще ни отнеме 100 000 години.
Ако пътуваме със скоростта на светлината, ще ни отнеме 100 000 години да пресечем Млечния път. Но това не би било проблем за една много по-напреднала от нас цивилизация. Така че, за какво не са достигнали до нас или за какво най-малко не са ни изпратили някакъв тип известие?
Досега би трябвало да сме получили към 10 000 известия.
Използвайки личното си уравнение, Дрейк схванал, че би трябвало да съществуват към 10 000 цивилизации, способни да споделят с нас.
Парадоксът на Ферми
Ако съществуват милиарди планети с условия, позволяващи развиването на живот, наподобяващ нашия, то тогава – къде са всички? Налице е голямо несъгласие сред високата възможност за съществуване на извънземни форми на живот, които са по-напреднали от нас и обстоятелството, че няма доказателства за тяхното битие. Точно това съставлява и парадоксът на Ферми. И по този начин, какъв е отговорът на този абсурд? Къде се крие истината? Все още човечеството не го е разкрило, само че съществуват няколко теории, които са много смущаващи.
- Няма никой
Вероятно най-простият отговор е и най-мрачният – ние сме сами в цялата Вселена. Някои учени настояват, че изискванията на Земята са доста по-необичайни, в сравнение с въобще допускаме. Теорията, наречена “Rare Earth ” (от британски: rare – необичаен, необичаен) допуска, че някои от характерните условия – от позицията на Юпитер до веществата в атмосферата ни, ги има, с цел да поддържат нашия живот. И те просто не са се получили на никое място другаде – на никоя от милиардите планети.
Други учени считат, че е допустимо да съществуват интелигентни форми на живот някъде във Вселената, само че е допустимо да са били унищожени от нещо световно, както динозаврите са изчезнали от лицето на Земята.
Според някои, живот може да съществува, само че не и образован живот. Или най-малко не подобен, който да е научно напреднал.
- Напредналите цивилизации са рискови
Мисълта, че сме единствени във Вселената е в действителност плашеща, само че някои от решенията на парадокса на Ферми са даже още по-страшни. Някои учени допускат, че преди тази софтуерно напреднала цивилизация да усвои междузвездното пътешестване, тя ще се самоунищожи, посредством опустошаване на околната среда, нуклеарна война или контрола й над изкуствения разсъдък ще бъде изцяло загубен. Тази доктрина е по-известна като „ Great Filter ”.
Според нея съществува нещо, което да пречи на развитите извънземни цивилизации да бъдат открити. Но по какъв начин стоят нещата с нас? И ние сме напреднала цивилизация. Учените оферират две благоприятни условия, отнасящи се до човечеството – или сме на път да се самоунищожим или в действителност сме сами в цялата Вселена.
Съществува и друга опция – някои мощно развити цивилизации да унищожават по-слабите. Поради тази причина, Стивън Хокинг споделя, че не трябва толкоз интензивно да се опитваме да се покажем на извънземните цивилизации.
- Не си коства
Възможно е напреднала цивилизация да съществува, само че междузвездното пътешестване за нея да е прекомерно скъпо, комплицирано и мъчно. Може би те не желаят да ни открият – не е изключено извънземните цивилизации да не са толкоз любопитни, колкото сме ние. Някои учени настояват, че колкото е по-напреднала дадена цивилизация, тя става и толкоз по-изолирана. Възможно е те да са толкоз по-различни от нас, че хората да не можем да разберем тяхната логика на психиката и планове.
- Те съществуват някъде. А може би съществуват и тук
Може би те са ни разкрили, само че към този момент избират единствено да ни следят, преди да открият контакт с нас. Може би се пробват да споделят с нас, само че ние не разбираме известията им. А може би са някъде измежду нас.
