САЩ се нуждаят от собствена стратегическа повратна точка в Европа
Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година промени европейската сигурност и вследствие на това - метода на европейските страни към сигурността им. Финландия и Швеция се отхвърлиха от историческото си неприсъединяване, с цел да се причислят към НАТО. Германия се стреми към " Zeitenwende " или исторически поврат, пробвайки се да извърши закъснялата задача да скъса с десетилетията на несъразмерна интензивност във връзка с Русия. За да не остане по-назад, Франция стартира своя лична исторически път. Но до момента в който Съединените щати предоставиха на Украйна оръжия и разположиха повече войски в Европа, те към момента не са направили съответната смяна в стратегическия си метод, която историческият миг изисква, написа в коментар Андрю А. Михта за Атлантическия съвет.
Как би трябвало да наподобява тактиката на Съединени американски щати в Европа отсега нататък?
На първо място, Съединените щати се нуждаят от тактика за Европа, която да подсигурява американските ползи, като в същото време доста понижи разноските на Съединени американски щати за отбрана на Европа. За да се реализира това, ще е належащо да се трансферира главната част от стандартното въздържане в НАТО и, в случай че е належащо, груповата защита върху европейските съдружници, като Съединени американски щати обезпечат нуклеарен чадър и високотехнологични средства. Съединените щати би трябвало да изместят диалога от безконечната полемика за това какъв % от брутния вътрешен артикул би трябвало да се изразходва за защита от всеки член на НАТО. Вместо това вниманието би трябвало да бъде ориентирано към съответните военни качества, които всеки съдружник би трябвало да обезпечи. Стратегията на Съединени американски щати би трябвало да се гради върху съдействие с страни, които споделят общи усещания за опасност, когато става въпрос за Русия, и заради това са решени да работят със Съединените щати, с цел да подсигуряват сигурността си. Накратко, Съединените щати се нуждаят от тактика за Европа, която да насочи вниманието и ресурсите им към страните, които вършат най-вече за противопоставяне на Русия.
Твърдението, че през последните три десетилетия Европа се е отървала от бремето на защитата, е правилно, изключително като се имат поради освен съкращенията на личния състав и оборудването, само че и незадоволителните вложения в отбранителната промишленост. Критиците, които упрекват Европа, че не е направила задоволително, са прави. За да може една нова тактика за Европа да действа и отсега нататък, Вашингтон би трябвало да си обясни по какъв начин другите страни в НАТО възприемат опасността, която съставлява Русия, както и кои страни са подготвени да способстват за защитата и кои го вършат насилствено или са единствено потребители.
Европейските съдружници, които не влагат в защитата, би трябвало да бъдат предупредени; казусът не може да бъде прикриван зад дипломатически любезности. Това обръщение би трябвало да продължи да бъде мотор на вътрешните полемики в Алианса, а Съединените щати би трябвало да дадат приоритет и да поддържат тези съдружници, които съществено се отнасят към " прехвърлянето на тежестта ", когато става въпрос за групово въздържане и защита. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс предишния месец ангажира Алианса с ново потомство районни проекти и нов модел на силите, показани от Върховния съюзен командващ в Европа, само че доста ще зависи от готовността на съдружниците да се превъоръжат и да придобият тези военни качества, нужни за осъществяването на проектите.
Страните по източния фланг на НАТО са водещи в тези старания като заплащат своя " обективен дял " и повече. Това включва на първо място Полша и балтийските страни, само че също по този начин Финландия, Румъния, а скоро и Швеция. Норвегия също усили напъните си в региона на защитата, като Комисията по защита предложи доста нарастване на разноските за защита. Макар че западноевропейските съдружници се забавиха с възобновяване на своите качества, в НАТО се следи ново чувство за цел, като е налице консенсус, че Алиансът би трябвало да се върне към своите корени на груповото въздържане и защита. Този по-широк консенсус би трябвало да обезпечи рамката на НАТО, в която Съединените щати да извършват новата си тактика. Не става въпрос за друго отнасяне на уговорките за сигурност към съдружниците, защото наредбите на Вашингтонския контракт се ползват в цялото трансатлантическо пространство. По-скоро става въпрос за потребление на напъните на съдружниците, които усещат най-силно съветската опасност, за подсилване на НАТО и понижаване на разноските на Съединените щати.
С Финландия и Швеция в НАТО и с Полша, която се ангажира да построи 300-хилядна войска с най-големия броневи капацитет в Европа, Съединени американски щати ще имат съдружници, които са способни и подготвени да подсигуряват, че възпирането против Русия ще продължи. Целта би трябвало да бъде Украйна да влезе в НАТО, като по този метод се прибавят бъдещи украински сили за спокойно време, които може би ще доближат 350 000 бойци. Подобен ход би трансформирал фрапантно уравнението на силите сред Русия и НАТО в интерес на Алианса, позволявайки на Съединените щати да се съсредоточат върху Китай, без да компрометират ползите си в региона на сигурността в Европа.
Тази нова тактика на Съединени американски щати за Европа би трябвало да даде приоритет на страните от " интермариума " сред Скандинавско, Балтийско и Черно море, които бързо се трансформират в новия център на тежестта в НАТО. Те споделят оценките за заканите и решимостта да влагат в своите армии, както и готовността да доближат до креативен решения за повишение на тяхната успеваемост. Това включва, да вземем за пример, подписаното на 16 март съглашение сред четирите скандинавски страни за взаимно потребление на военновъздушните им сили. Като част от новата си тактика Съединените щати следва да пренасочат част от силите си от Германия към източния фланг, във Финландия, Полша и вероятно Румъния, като в същото време изискат от тези страни да разположат свои сили в балтийските страни. След това Съединените щати биха могли да бележит в границите на НАТО, че Полша би трябвало да размени Германия в Литва като водещ член на Алианса, изпълняващ Рамковата идея за нациите от 2014 година, а Финландия да размени Канада в Латвия. Накратко, новата тактика на Съединените щати за Европа би трябвало да сложи акцент върху страните, които одобряват драговолно своите задължения за защита в НАТО и имат предпочитание и подготвеност да работят при положение на рецесия.
Критиците може да настояват, че сходна тактика ще отслаби силата на НАТО, защото няма да употребява обичайния фокус на Съединени американски щати върху Германия; в последна сметка Вашингтон упорства за включването на Федералната република в НАТО през 1955 година точно тъй като без Бундесвера Алиансът не разполага с жива мощ и стандартни качества, с цел да възпре руския блок. Но това в действителност ускорява нуждата от нова тактика на Съединени американски щати по две аргументи: Първо, източният фланг на НАТО през днешния ден минава по границите на Финландия, балтийските страни, Полша и Румъния. Това са граничните страни на днешна Европа, сходно на Бон по време на Студената война - през днешния ден Германия е по-скоро логистичен и подготвителен център за интервенциите на Съединени американски щати и НАТО. Второ, опасността, която Русия съставлява за Европа, се усеща най-силно по източния фланг. Казано по различен метод, както през 50-те години на предишния век геостратегическата логичност изискваше от Съединените щати да дадат приоритет на Западна Германия, по този начин през днешния ден същият императив би трябвало да накара Вашингтон да даде приоритет на Полша, Финландия, скандинавските страни, Прибалтика и Румъния. Всъщност може да се твърди, че точно този геополитически план, в допълнение към целта на Берлин за обществените разноски, е предиздвикал Германия да пренебрегне Бундесвера, трансформирайки го в бледа сянка на военните сили на Западна Германия по време на Студената война.
Това е опция за преосмисляне на тактиката на Съединени американски щати за Европа по метод, който да отразява интереса на Съединени американски щати да останат в Европа и да съчетава този интерес с политика, която гледа към бъдещето. Ако Съединените щати имат намерение да укрепят НАТО, като в същото време освободят повече от ресурсите си за Индийско-Тихоокеанския район, времето за повратна точка е в този момент.
Преводът е на БГНЕС
Как би трябвало да наподобява тактиката на Съединени американски щати в Европа отсега нататък?
На първо място, Съединените щати се нуждаят от тактика за Европа, която да подсигурява американските ползи, като в същото време доста понижи разноските на Съединени американски щати за отбрана на Европа. За да се реализира това, ще е належащо да се трансферира главната част от стандартното въздържане в НАТО и, в случай че е належащо, груповата защита върху европейските съдружници, като Съединени американски щати обезпечат нуклеарен чадър и високотехнологични средства. Съединените щати би трябвало да изместят диалога от безконечната полемика за това какъв % от брутния вътрешен артикул би трябвало да се изразходва за защита от всеки член на НАТО. Вместо това вниманието би трябвало да бъде ориентирано към съответните военни качества, които всеки съдружник би трябвало да обезпечи. Стратегията на Съединени американски щати би трябвало да се гради върху съдействие с страни, които споделят общи усещания за опасност, когато става въпрос за Русия, и заради това са решени да работят със Съединените щати, с цел да подсигуряват сигурността си. Накратко, Съединените щати се нуждаят от тактика за Европа, която да насочи вниманието и ресурсите им към страните, които вършат най-вече за противопоставяне на Русия.
Твърдението, че през последните три десетилетия Европа се е отървала от бремето на защитата, е правилно, изключително като се имат поради освен съкращенията на личния състав и оборудването, само че и незадоволителните вложения в отбранителната промишленост. Критиците, които упрекват Европа, че не е направила задоволително, са прави. За да може една нова тактика за Европа да действа и отсега нататък, Вашингтон би трябвало да си обясни по какъв начин другите страни в НАТО възприемат опасността, която съставлява Русия, както и кои страни са подготвени да способстват за защитата и кои го вършат насилствено или са единствено потребители.
Европейските съдружници, които не влагат в защитата, би трябвало да бъдат предупредени; казусът не може да бъде прикриван зад дипломатически любезности. Това обръщение би трябвало да продължи да бъде мотор на вътрешните полемики в Алианса, а Съединените щати би трябвало да дадат приоритет и да поддържат тези съдружници, които съществено се отнасят към " прехвърлянето на тежестта ", когато става въпрос за групово въздържане и защита. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс предишния месец ангажира Алианса с ново потомство районни проекти и нов модел на силите, показани от Върховния съюзен командващ в Европа, само че доста ще зависи от готовността на съдружниците да се превъоръжат и да придобият тези военни качества, нужни за осъществяването на проектите.
Страните по източния фланг на НАТО са водещи в тези старания като заплащат своя " обективен дял " и повече. Това включва на първо място Полша и балтийските страни, само че също по този начин Финландия, Румъния, а скоро и Швеция. Норвегия също усили напъните си в региона на защитата, като Комисията по защита предложи доста нарастване на разноските за защита. Макар че западноевропейските съдружници се забавиха с възобновяване на своите качества, в НАТО се следи ново чувство за цел, като е налице консенсус, че Алиансът би трябвало да се върне към своите корени на груповото въздържане и защита. Този по-широк консенсус би трябвало да обезпечи рамката на НАТО, в която Съединените щати да извършват новата си тактика. Не става въпрос за друго отнасяне на уговорките за сигурност към съдружниците, защото наредбите на Вашингтонския контракт се ползват в цялото трансатлантическо пространство. По-скоро става въпрос за потребление на напъните на съдружниците, които усещат най-силно съветската опасност, за подсилване на НАТО и понижаване на разноските на Съединените щати.
С Финландия и Швеция в НАТО и с Полша, която се ангажира да построи 300-хилядна войска с най-големия броневи капацитет в Европа, Съединени американски щати ще имат съдружници, които са способни и подготвени да подсигуряват, че възпирането против Русия ще продължи. Целта би трябвало да бъде Украйна да влезе в НАТО, като по този метод се прибавят бъдещи украински сили за спокойно време, които може би ще доближат 350 000 бойци. Подобен ход би трансформирал фрапантно уравнението на силите сред Русия и НАТО в интерес на Алианса, позволявайки на Съединените щати да се съсредоточат върху Китай, без да компрометират ползите си в региона на сигурността в Европа.
Тази нова тактика на Съединени американски щати за Европа би трябвало да даде приоритет на страните от " интермариума " сред Скандинавско, Балтийско и Черно море, които бързо се трансформират в новия център на тежестта в НАТО. Те споделят оценките за заканите и решимостта да влагат в своите армии, както и готовността да доближат до креативен решения за повишение на тяхната успеваемост. Това включва, да вземем за пример, подписаното на 16 март съглашение сред четирите скандинавски страни за взаимно потребление на военновъздушните им сили. Като част от новата си тактика Съединените щати следва да пренасочат част от силите си от Германия към източния фланг, във Финландия, Полша и вероятно Румъния, като в същото време изискат от тези страни да разположат свои сили в балтийските страни. След това Съединените щати биха могли да бележит в границите на НАТО, че Полша би трябвало да размени Германия в Литва като водещ член на Алианса, изпълняващ Рамковата идея за нациите от 2014 година, а Финландия да размени Канада в Латвия. Накратко, новата тактика на Съединените щати за Европа би трябвало да сложи акцент върху страните, които одобряват драговолно своите задължения за защита в НАТО и имат предпочитание и подготвеност да работят при положение на рецесия.
Критиците може да настояват, че сходна тактика ще отслаби силата на НАТО, защото няма да употребява обичайния фокус на Съединени американски щати върху Германия; в последна сметка Вашингтон упорства за включването на Федералната република в НАТО през 1955 година точно тъй като без Бундесвера Алиансът не разполага с жива мощ и стандартни качества, с цел да възпре руския блок. Но това в действителност ускорява нуждата от нова тактика на Съединени американски щати по две аргументи: Първо, източният фланг на НАТО през днешния ден минава по границите на Финландия, балтийските страни, Полша и Румъния. Това са граничните страни на днешна Европа, сходно на Бон по време на Студената война - през днешния ден Германия е по-скоро логистичен и подготвителен център за интервенциите на Съединени американски щати и НАТО. Второ, опасността, която Русия съставлява за Европа, се усеща най-силно по източния фланг. Казано по различен метод, както през 50-те години на предишния век геостратегическата логичност изискваше от Съединените щати да дадат приоритет на Западна Германия, по този начин през днешния ден същият императив би трябвало да накара Вашингтон да даде приоритет на Полша, Финландия, скандинавските страни, Прибалтика и Румъния. Всъщност може да се твърди, че точно този геополитически план, в допълнение към целта на Берлин за обществените разноски, е предиздвикал Германия да пренебрегне Бундесвера, трансформирайки го в бледа сянка на военните сили на Западна Германия по време на Студената война.
Това е опция за преосмисляне на тактиката на Съединени американски щати за Европа по метод, който да отразява интереса на Съединени американски щати да останат в Европа и да съчетава този интерес с политика, която гледа към бъдещето. Ако Съединените щати имат намерение да укрепят НАТО, като в същото време освободят повече от ресурсите си за Индийско-Тихоокеанския район, времето за повратна точка е в този момент.
Преводът е на БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ