Николай Милчев за Герджиков: През цялото време се усещаше хлъзгавост, бягство от конкретика
Овладян, отракан, обмислен, само че вътрешно доста под напрежение. С бързи, постоянно бързи до механичност реакции. Прекалено доста искаше да не сгреши нито веднъж. Отговорите му ми напомняха на отговори по време на лекция или изказвания пред академична общественост. Липсваха ми топлина, човешки думи и най-много харизма.
Харизма прочее липсва на съвсем всички претенденти за президент. Нека го кажа по този метод – на претендентите за президент специалностите доста им личат. Това може и да не е неприятно, само че когато става въпрос за кандидатпрезидетска акция, надали е най-добре.
Какво се опита да внуши Герджиков?
- Че не е политик, нито политически коментатор, а е единствено с упоритостите за предстоящ общественик. В България това е мъчно постижимо, невероятно.
- През цялото време се опитваше да твърди, че изолацията на която и да е партия не е добре и че трябват обединения. Дори загатна обединения от четири-пет партии. Това би трябвало да се превежда по този начин – ГЕРБ не трябва повече да бъде изолирана. Нещо като прошка за ГЕРБ.
- Ректорът на Софийския университет съобщи, че не е претендентът на ГЕРБ. Много умилително описа по какъв начин концепцията се родила в Университета сред няколко негови сътрудници и по какъв начин някогашният образован министър Красимир Вълчев я занесъл в ГЕРБ. Даже да предположим, че е по този начин, нищо от това не би се осъществило, в случай че авансово не е съществувала концепция за издигане от ГЕРБ на антирадев претендент. А обяснението за самата среща с Борисов в централата на ГЕРБ беше несериозна. Излезе, че Борисов единствено се е радвал на Герджиков и на прелестната концепция той да бъде повдигнат за президент, и не му е сложил нито едно изискване.
- През цялото време Герджиков индиректно или директно защитаваше ръководството на ГЕРБ, като развиваше тезата, че съществуват разнообразни отзиви за този интервал. Аз не чух нито една сериозна рецензия на Герджиков за безчинствата през последните десетина години.
- Голям гаф съгласно мене беше обяснението за митингите и издевателствата под колоните. Ректорът кандидат-президент шикалкавеше, че нямало задоволително информация, че не сме знаели и така нататък
Осъди насилието, само че остави малка врата и за други отзиви.
- За Движение за права и свободи и Пеевски професор Герджиков стигна до такава степен, че не се задоволи с изказване, че не познава никого от управлението, ами загатна, че не е виждал Делян Пеевски в никакъв случай, а Доган – единствено един път, от 10 метра.
- Щял да одобри поддръжка от всички гласоподаватели, а не от управления на партии. Истината, несъмнено, е таман противоположна.
- През цялото време на изявлението се усещаше хлъзгавост, бягство от конкретика, от коментиране на събития и заявяване на позиция. Имах възприятието, че отговорите са автоматизирани, промислени и пресметнати като за дисертация. В това няма нищо неприятно, само че от време на време истината е неприятна.
А честността и харизмата – нещо напълно настрана и далечно в тази ситуация.
Николай Милчев, Facebook
Харизма прочее липсва на съвсем всички претенденти за президент. Нека го кажа по този метод – на претендентите за президент специалностите доста им личат. Това може и да не е неприятно, само че когато става въпрос за кандидатпрезидетска акция, надали е най-добре.
Какво се опита да внуши Герджиков?
- Че не е политик, нито политически коментатор, а е единствено с упоритостите за предстоящ общественик. В България това е мъчно постижимо, невероятно.
- През цялото време се опитваше да твърди, че изолацията на която и да е партия не е добре и че трябват обединения. Дори загатна обединения от четири-пет партии. Това би трябвало да се превежда по този начин – ГЕРБ не трябва повече да бъде изолирана. Нещо като прошка за ГЕРБ.
- Ректорът на Софийския университет съобщи, че не е претендентът на ГЕРБ. Много умилително описа по какъв начин концепцията се родила в Университета сред няколко негови сътрудници и по какъв начин някогашният образован министър Красимир Вълчев я занесъл в ГЕРБ. Даже да предположим, че е по този начин, нищо от това не би се осъществило, в случай че авансово не е съществувала концепция за издигане от ГЕРБ на антирадев претендент. А обяснението за самата среща с Борисов в централата на ГЕРБ беше несериозна. Излезе, че Борисов единствено се е радвал на Герджиков и на прелестната концепция той да бъде повдигнат за президент, и не му е сложил нито едно изискване.
- През цялото време Герджиков индиректно или директно защитаваше ръководството на ГЕРБ, като развиваше тезата, че съществуват разнообразни отзиви за този интервал. Аз не чух нито една сериозна рецензия на Герджиков за безчинствата през последните десетина години.
- Голям гаф съгласно мене беше обяснението за митингите и издевателствата под колоните. Ректорът кандидат-президент шикалкавеше, че нямало задоволително информация, че не сме знаели и така нататък
Осъди насилието, само че остави малка врата и за други отзиви.
- За Движение за права и свободи и Пеевски професор Герджиков стигна до такава степен, че не се задоволи с изказване, че не познава никого от управлението, ами загатна, че не е виждал Делян Пеевски в никакъв случай, а Доган – единствено един път, от 10 метра.
- Щял да одобри поддръжка от всички гласоподаватели, а не от управления на партии. Истината, несъмнено, е таман противоположна.
- През цялото време на изявлението се усещаше хлъзгавост, бягство от конкретика, от коментиране на събития и заявяване на позиция. Имах възприятието, че отговорите са автоматизирани, промислени и пресметнати като за дисертация. В това няма нищо неприятно, само че от време на време истината е неприятна.
А честността и харизмата – нещо напълно настрана и далечно в тази ситуация.
Николай Милчев, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ