Александър Спирдонов: Конформизмът на родната интелигенция
Отскоро пребивавам с фантазията Иво Сиромахов – актуалната симбиоза сред Атанас Буров, Радой Ралин и Петко Бочаров – да напише продължение на гениалния шедьовър „ Бай Тошо “, в което да ни опише за обществения подтекст. Да ни опише от какво си вадят хляба и какви са идеологическите убеждения на българския интелектуален и журналистически „ хайлайф “, от Евгений Дайнов до Цветанка Ризова.
Какво ли ще пишат и ще приказват българските историци? Дали също като през днешния ден по изключително срамежлив метод ще ораторстват от телевизионните канали, че Трети март „ в действителност е имагинерен празник “ и е „ проблематична дата “? Или пък на Шести септември ще приказват за „ подлата роля на Русия “ и „ безапелационната помощ на Франция и Англия “ (възпроизвеждам съвсем буквално отблъскващите тиради от телевизионния ефир днес)?
А по кое време ще ни напомнят те какво са правели преди 1989 година? Дори да са били прекомерно млади, с цел да пишат учебници и книги (защото някои от днешните първенци в русофобството са упражнявали перото си преди 1989 година и който не е ленив, може да се увери в тяхната поредност и научна искреност), по какви учебници са учили и на първо място какво са правели родителите им? Кога са прозрели безконечните, гностически истини?
Един разказ на алтернативно-историческа тема, който да преглежда живота на сходни персонажи, би бил извънредно забавен, само че го оставям на въображението на актуалния Балзак – Иво Сиромахов. Днешният празник за жалост носи тежкото задължение на неуместната дебилщина и безродие, което е заразило даже опази Боже интелектуалния ни хайлайф. Няма потребност да убеждаваме никого – живеем в такова време, че при всеки опит за нюансиране или опровергаване на мейнстрийм „ истините “, обвиняванията във всички вероятни закононарушения (на върха на които несъмнено стои путинизмът) са мигновени и дефинитивни.
Но въпреки всичко ми се желае да загатна, че формалното отношение на Англия към нашето Съединение е значително изразено в небезизвестната листовка „ Bulgarians as they are “, в която ще прочетете, че българите са „ безчовечен нашественици “, които за благополучие били обуздани от турците. Ще прочетете също, че българското националноосвободително придвижване е спонсорирано и поощрявано от Русия за усилване на имперското си въздействие на Балканския полуостров, а също така ще прочетете, че българите са избили десетки хиляди турци и са изнасилвали дамите им по време на Руско-турската освободителна война (извинявам се за остарялото и политически неточно наименование на този спор, който приключва с един имагинерен празник и с една проблематична дата).
Сърцевината на въпроса е, че Съединението на България се преглежда като формиране на Великобългарска страна, която ще е подстъп на съветския император към Константинопол и проливите. На който му се чете – ще приложа извадки от брошурата. Т.нар. поддръжка от страна на Франция и Англия към Съединението на Княжество България и Източна Румелия, както и двоякото отношение на Русия към Обединена България би трябвало да се четат през призмата на имперските ползи на великите сили на Балканите. Отношението на Англия към България в никакъв случай не се е променяло – няма безконечни другари, а безконечни ползи. Точно по тази причина Коварният Албион, както французите и испанците назовават Англия, чрез Уилям Уайт вярно регистрират връзките сред България и Русия през 1885 година и персонално сред княз Александър I Българския и съветския император Александър III. Проблемът е, че един идеалистичен и идеологически прочит на събитията непроменяемо изпада в обстановка, в която дефинира историята като диалектика сред безспорното положително и безспорното зло, а това са теологически, религиозни категории, които нямат място в историческия разбор.
В сбърканите мозъци на нашия пишман хайлайф, който всекидневно се подвизава по малките екрани и ни изяснява какъв брой сме елементарни, по тази причина че желаеме Трети март за народен празник, и какъв брой сме елементарни да считаме Русия за освободителка, нещата стоят по черно-бял метод. Те не вършат разлика сред Горчаков и Гирс, сред Александър II и Александър III и даже сред Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики. При тях историческата истина е безконечна и неизменима – руснаците са пияни варвари, които желаят да ни поробят, а „ западняците “ (каквото и да значи това) са носители на същинската независимост и народна власт за България.
Кои западняци? Макгахан или Дизраели? Гладстон или Станислас Синклер? Юго или Чърчил?
Жалко е, че този възмутителен манихеизъм е проникнал даже в университетите. За медиите към този момент бяхме привикнали. За жал нашият народ очевидно постоянно ще носи бремето да разрушава монументи и да преименува улици. От булевардите Бенито Мусолини и Адолф Хитлер, към бул. Владимир Ленин, към бул. (не дай си Боже) Джо Байдън или Володимир Зеленски. И постоянно когато се преименуват улиците и когато се разрушават към този момент остарелите монументи, българските историци и публицисти ще стоят на най-първия ред да ръкопляскат и подвикват кръчмарски, до момента в който не минат 2-3 десетилетия, когато отново ще се чудят по какъв начин да се пребоядисат и да позамажат предишното си.
Какво ли ще пишат и ще приказват българските историци? Дали също като през днешния ден по изключително срамежлив метод ще ораторстват от телевизионните канали, че Трети март „ в действителност е имагинерен празник “ и е „ проблематична дата “? Или пък на Шести септември ще приказват за „ подлата роля на Русия “ и „ безапелационната помощ на Франция и Англия “ (възпроизвеждам съвсем буквално отблъскващите тиради от телевизионния ефир днес)?
А по кое време ще ни напомнят те какво са правели преди 1989 година? Дори да са били прекомерно млади, с цел да пишат учебници и книги (защото някои от днешните първенци в русофобството са упражнявали перото си преди 1989 година и който не е ленив, може да се увери в тяхната поредност и научна искреност), по какви учебници са учили и на първо място какво са правели родителите им? Кога са прозрели безконечните, гностически истини?
Един разказ на алтернативно-историческа тема, който да преглежда живота на сходни персонажи, би бил извънредно забавен, само че го оставям на въображението на актуалния Балзак – Иво Сиромахов. Днешният празник за жалост носи тежкото задължение на неуместната дебилщина и безродие, което е заразило даже опази Боже интелектуалния ни хайлайф. Няма потребност да убеждаваме никого – живеем в такова време, че при всеки опит за нюансиране или опровергаване на мейнстрийм „ истините “, обвиняванията във всички вероятни закононарушения (на върха на които несъмнено стои путинизмът) са мигновени и дефинитивни.
Но въпреки всичко ми се желае да загатна, че формалното отношение на Англия към нашето Съединение е значително изразено в небезизвестната листовка „ Bulgarians as they are “, в която ще прочетете, че българите са „ безчовечен нашественици “, които за благополучие били обуздани от турците. Ще прочетете също, че българското националноосвободително придвижване е спонсорирано и поощрявано от Русия за усилване на имперското си въздействие на Балканския полуостров, а също така ще прочетете, че българите са избили десетки хиляди турци и са изнасилвали дамите им по време на Руско-турската освободителна война (извинявам се за остарялото и политически неточно наименование на този спор, който приключва с един имагинерен празник и с една проблематична дата).
Сърцевината на въпроса е, че Съединението на България се преглежда като формиране на Великобългарска страна, която ще е подстъп на съветския император към Константинопол и проливите. На който му се чете – ще приложа извадки от брошурата. Т.нар. поддръжка от страна на Франция и Англия към Съединението на Княжество България и Източна Румелия, както и двоякото отношение на Русия към Обединена България би трябвало да се четат през призмата на имперските ползи на великите сили на Балканите. Отношението на Англия към България в никакъв случай не се е променяло – няма безконечни другари, а безконечни ползи. Точно по тази причина Коварният Албион, както французите и испанците назовават Англия, чрез Уилям Уайт вярно регистрират връзките сред България и Русия през 1885 година и персонално сред княз Александър I Българския и съветския император Александър III. Проблемът е, че един идеалистичен и идеологически прочит на събитията непроменяемо изпада в обстановка, в която дефинира историята като диалектика сред безспорното положително и безспорното зло, а това са теологически, религиозни категории, които нямат място в историческия разбор.
В сбърканите мозъци на нашия пишман хайлайф, който всекидневно се подвизава по малките екрани и ни изяснява какъв брой сме елементарни, по тази причина че желаеме Трети март за народен празник, и какъв брой сме елементарни да считаме Русия за освободителка, нещата стоят по черно-бял метод. Те не вършат разлика сред Горчаков и Гирс, сред Александър II и Александър III и даже сред Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики. При тях историческата истина е безконечна и неизменима – руснаците са пияни варвари, които желаят да ни поробят, а „ западняците “ (каквото и да значи това) са носители на същинската независимост и народна власт за България.
Кои западняци? Макгахан или Дизраели? Гладстон или Станислас Синклер? Юго или Чърчил?
Жалко е, че този възмутителен манихеизъм е проникнал даже в университетите. За медиите към този момент бяхме привикнали. За жал нашият народ очевидно постоянно ще носи бремето да разрушава монументи и да преименува улици. От булевардите Бенито Мусолини и Адолф Хитлер, към бул. Владимир Ленин, към бул. (не дай си Боже) Джо Байдън или Володимир Зеленски. И постоянно когато се преименуват улиците и когато се разрушават към този момент остарелите монументи, българските историци и публицисти ще стоят на най-първия ред да ръкопляскат и подвикват кръчмарски, до момента в който не минат 2-3 десетилетия, когато отново ще се чудят по какъв начин да се пребоядисат и да позамажат предишното си.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ