Отминаха изборите, огледахме се, сепнахме се и си казахме: - Опа!

Отминаха изборите, огледахме се, сепнахме се и си казахме:

- Опа! Май оцапахме бохчата! Ц... ц... ц... Тюх да се не види!

Сетне добавихме със съответната усмивка:

- Какво пък, стават неточности, индивиди сме!

И взехме решение - не, несъмнено, че няма да са тези човеци, в Брюксел може да ни съставлява само и единствено легендата, еманацията и христоматийният облик Бай Ганьо. И го пратихме в Европарламента.

Той, както си му е редът, с наша помощ махна от раменете си съответния ямурлук, облече скъпия евродепутатски костюм, след това прибра ботушите в килера, а наместо тях нахлузи най-фини маркови обувки и пое на запад решително и надъхано както преди век и нещо.

Сега обаче наместо трен нашият воин използва аероплан, не е елементарен той. Още едно отклоняване от Алековия оригинал - в аероплан това неразбирателство с килимчето от будапещенската гара е невероятно, обаче пък постоянно можеш да намериш недостатъци на самолетната компания, която до този миг е превозила единствено няколкостотин хиляди най-различни пасажери, само че не и подобен, значи има още мно-ого да се учи. И Ганьо Балкански дава ум, къде ядосано, къде иронично, само че постоянно най-после с " Майка му остаряла! " под една или друга форма.

Брюксел, какво да приказваме, " град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари желаят ". Ала бай ви Ганя не е наивник, той там е отишъл не да дава пари, а да получава, освен това не какви да е пари, а евродепутатски, дето с продажба на мускали с розово масло различен път ще изкара, по тази причина и той споделя гут моргин и прибавя - не е елементарен бае ви Ганя!

Езици трябват и вътре в Европейския парламент, не може за четири години един евродепутат да не се изкаже баре един път от трибуната и да не взе участие най-малко в едно-две мероприятия. Прочее, бае ви Ганя може да държи тирада на пленарно съвещание, знае той по какъв начин се прави това, не е елементарен, та затуй излиза наперено на трибуната, побутва нагоре-надолу микрофоните, пък зейва като атласки лев и почва! Не това " Булгар! Булгар! ", което въпреки всичко съдържа някакво обръщение към света, не, стартира да ги реди като по стенограма: " За мен е чест да бъда пред вас и се надявам през днешния ден да проведем градивен спор за действителни изгоди за европейските жители, за общи сплотяващи дела, осланяйки се на досегашния си опит и търсейки нова отговорност с вяра и убеденост... ".

Извън залата ситуацията става малко по-трудно, тъй като го стопира публицист и го пита нещо там настоящо, мнението му търси, което е добре, обаче мнението би трябвало да се даде на британски, което не е добре. Не че Ганьо Сомов не знае езици - " по турски да ти приказва като турчин, влашки схваща, сръбски, съветски горе-долу ", само че в Европарламента такива публични езици към този момент няма. Затова се почва една тъга на самоделен британски We, my prefer to method of relationship, of action...

След такова тестване, известно е, в реда на нещата е да се хапне, по тази причина да оставим Бай Ганьо уединено със софрата, да може умерено да си разтрие люта чушчица - „ България майка блага “ не може без лютичко ", пък да куса и сърба, додето едри капки пот замрежват челото му и се стремят да рукнат в чинията му. Благодарим на такава панорама, пребогат ни е и единствено натурализмът български евродепутат!